В новия НРД няма увеличение на цените на клиничните пътеки, но има повишаване на стойностите на медицински дейности в ПИМП и СИМП.

Националният рамков договор за 2017 г. ще бъде подписан от Българския лекарски съюз. Това съобщи на брифинг председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев. Решението за това е взето на проведения на 25 февруари Събор на БЛС с голямо мнозинство. 219 делегати са гласували „за” приемане на НРД, 34 - „против”, а 9 – „въздържал се”.

Според тестовете на рамковия договор през 2017 г. за болнична помощ са предвидени 1,613 млрд. лв., за първична извънболнична помощ - 200 млн. лв., а за специализирана извънболнична помощ – 219 млн. лв.  Д-р Грозев отбеляза, че през тази година има увеличение на парите за ПИМП с 13 млн. лв., а за СИМП – 8 млн. лв.

По отношение на болниците д-р Грозев каза, че средният бюджет на месечна база ще е в размер на 133,2 млн. лв., изчислено до ноември 2017 г. като разпределението на парите по РЗОК ще на тримесечна база. Той обаче добави, че ако средствата бъдат надхвърлени, ще се включи регулаторен механизъм чрез съвместни действия между БЛС и НЗОК. От думите му стана ясно, че в новия НРД няма договорено увлечение на цените на клиничните пътеки. Според него този въпрос може да се коментира чак през 2018 г.

Д-р Грозев също така отбеляза, че надлимитната дейност на болниците в размер на 19 млн. лв. за 2016 г. ще бъде платена в периода след 1 април 2017 г.

От думите на зам.- председателят на БЛС д-р Галинка Павлова пък стана ясно, че има увеличение и на цените на дейностите в ПИМП и СИМП. Така цената на профилактичния преглед се увеличава от 9 на 12 лв., на първичния преглед – от 19 на 20 лв., а на медицинската експертиза и прегледа при физиотерапевт от 5 на 7 лв. Увлечени са и цените на пет вида изследвания. Д-р Павлова също така напомни, че е имало напрежение сред общопрактикуващите лекари във връзка с текстовете от проекта за НРД, засягащи критериите за качество на медицинската помощ и санкциите за неспазването им. По думите й джипитата са изразили безпокойство, че ако не се постигнат т. нар. прицелни стойности при хронично болните, ще им бъдат налагани глоби. „Никога БЛС не е приемал това предложение на касата и всъщност преговорите вървяха към това изобщо да отпаднат така разписани критериите за качество, защото те са неприложими в живота. Стойностите на холестерол и кръвно в изследванията не зависят само от лекаря – много често те зависят само от нас като пациенти”, заяви тя. В крайна сметка във финалния текст, договорен между НЗОК и БЛС е разписано, че ако прицелните стойности не бъдат достигнати, здравната каса няма да налага санкции. Д-р Павлова добави, че е постигнато също така договорка за смекчаване на глобите за джипитата при преразход на направления – такива ще има само при изчерпването им на национално ниво.

Д-р Павлова също така заяви, че прехвърлянето на средства от страна на Надзорния съвет на НЗОК между отделните здравноосигурителни плащания ще става само след становище на БЛС. Според нея по този начин ще бъде премахната практиката пари за болнична и извънболнична помощ да бъдат харчени за лекарства.