Хроничната венозна недостатъчност, или т. нар. разширени вени, е заболяване, което възниква на фона на дисфункция на венозните клапи.

Какво е хронична венозна недостатъчност и кога възниква?

Хроничната венозна недостатъчност е заболяване, което възниква на фона на дисфункция на венозните клапи. Кръвта в артериите се придвижва под налягането, осигурено от сърдечната дейност, докато вените, особено тези в долните крайници, трябва да преодоляват гравитацията. Затова вените са снабдени с клапи, които позволяват на кръвта да се движи в посока обратна на земното притегляне. Заболяването е полиетиологично и зависи от множество фактори. Сред тях са наследствеността и редица модифицируеми фактори като: продължително стоене, повишено налягане във вените, дълбока венозна тромбоза, възпаление на вената и други.

С какви симптоми се характеризират разширените вени?

Първоначалните симптоми са отоци на подбедрицата и глезените, особено след продължително стоене на едно място, след което подкожните вени се разширяват и стават видими и с нарушена структура. Финалната фаза на заболяването се характеризира с варикозни язви, които трудно се овладяват терапевтично.

Какви лекарства повлияват заболяването?

Най-голямо значение за лечението на варикоза имат флаваноидите, които биват природни или полусинтетични. Най-много доказателства на базата на множество клинични проучвания съществуват за троксерутин – етерифициран рутин, който се набавя от различни растения, предлаган на пазара под формата на лекарства за перорална употреба или гелове за локална употреба.