Публикация
Разводът на родителите и последиците за децата
Все повече родители се обръщат към психолозите с въпрос ”Как разводът да е по-безболезнен за децата?” Да се скрие истината е неадекватно, а да се сведе до минимум страданието - невъзможно.
Всяко дете страда при развод на родителите си, така както всяко човешко същество преживява всяка раздяла, била тя развод, дълго пътуване, преместване в друг град или държава, загуба на близък.
Франсоаз Долто пише, че децата трябва да знаят онази истина, която е пряко свързана с тях и тяхното ежедневие. Според нея други подробности, от типа „защо“ и „как“, не ги засягат. „Мама и татко няма да живеят заедно, но те остават твои родители!” е напълно достатъчно. Отговори на въпроси като „Защо вече не се обичате?”, не засягат децата.
Разводът или раздялата на родителите обаче, не винаги протичат гладко. В тези конфликти негативните отношение често ескалират и могат да стигнат до неглижирането на отговорностите,които родителите, макар скарани, носят заедно спрямо децата си. Понякога в такива ситуации, децата се овластяват и се поставят на място на възрастен. Място изпълнено с всемогъщество и решителност. Подобно развитие е много ясен показател за незрялост на родителите и за тяхната абдикация от отговорност. Децата не трябва да стават част от характерните за човешкия род желание за мъст и наказание.
Да не забравяме, че няма други живи същества, които да получават наслада от разрушаването на себеподобните. Чрез доминацията на юдео-христианските идеи повлияли на действащите закони, тази деструктивна наслада може, до известна степен, да бъде овладяна и контролирана. Но днесживеем в епоха на садо-мазохистични отношения. Отношения, в които желанието за надделяване, за превъзходство, за интелектуално и физическо надмощия се забелязват дори в най-обикновените улични разговори. Конфликтите между родителите не правят изключение и те се пренасят върху детето с фрази от сорта на ”Другия уикенд няма да виждаш детето, защото последния път го върна с грип, с пъпка на челото и с мръсотия под ноктите.”
Не е тук мястото да задълбаваме в психологичния и психопатологичния профил на тези родители, а по-скоро да се опитаме да отправим някои конкретни препоръки:
- Какво трябва да се каже на детето? Главното послание е, че родителите са взели решение да се разделят и ще живеят отделно. „Това са наши проблеми на възрастни. Ти нямаш вина. И двамата много те обичаме. Майка ти винаги ще остане твоя майка. Баща ти винаги ще остане твой баща.” Родителите не могат да се разведат с децата си!
- Как да им се съобщи? По най-опростения начин, всички деца заедно, не поотделно. И малките, и големите имат нужда от истината.
- Трябва ли да го питаме за мнение относно режима и организацията на „новото” ежедневие? Категорично не. Детето трябва да знае, че и двамата родители избират най-доброто решение за него. И тук в ролята си на отговорни възрастни, родителите трябва да бъдат „солидни”. Едно дете никога не бива да бъде поставяно в позиция да избира между майка си и баща си. Иначе много често ще чувате „Искам да отида при мама/татко.Там ми е по-добре.” В различните периоди на развитието си, детето по естествен начин е по-привързан ту към майката, ту към бащата. Ако постоянно се угажда на исканията му, съществува риск от нарушаване на естествените процеси на развитието.
- Какви са последиците, ако единият родител критикува другия пред детето? Това е все едно да критикувате половината от детето. С времето и то ще почне да критикува, само и само, за да се хареса и задоволи единия родител. Подобна критика се отразява изключително негативно за развитието на детето и най-вече за бъдещите интимни избори, пред които неизбежно ще се изправи, когато на свой ред ще е на възраст да създава семейство. Цената на конфликта се плаща от детето.
Страданието е част от живота. Ако се опитваме да го скрием или изтрием от живота на детето, то ние го потапяме в тотален хедонизъм и го обричаме на неспособност да понася трудностите и да се бори с препятствията. Това неизбежно ще породи трудности в зряла възраст. От друга страна децата не са възрастни и не би трябвало да се превръщат в слушател,още по-малков лечител на родителите си. Деца и родители никога не са „най-добри приятели“, точно защото не могат и не би трябвало да си споделят всичко. „Въпрос на граници” ще кажат някои колеги. Раздялата на родителите е труден и болезнен процес, както за децата, така и за самите родители!
Коментари
Ще си позволя и аз да се включа, защото темата, а и дискусията са ми много интересни. Без да съм специалист, като родител, имам наблюдението, че децата са много сетзитивни. Те усещат проблемите между родителите и често, когато не се разговаря с тях, може да се отрази много пагубно. Не зная дали съм права, ще се радвам ако Вие, г-жо Заркова, като специалист, споделите Вашето впечатление, но мисля, че ако родителите не разговарят с децата си, рискуват сериозно да навредят на психичното им здраве, особено в онази деликатна тийнейджърска възраст. Ще цитирам случай, на който съм свидетел - 9 годишната дъщеря на моя позната беше казала на майка си "Мамо, защо не се разведете с тате, така ще е по-добре". Познатата ми първоначално се беше стъписала, след което се беше скарала на малката да не се бърка там, където не й е работата. На майката дори не й беше хрумнало да потърси консултация със специалист.
Здравейте, г-жо Стайкова. Относно вашия въпрос и позиция от коментара, мога да кажа следното: децата винаги задават въпроси (въпрос след въпрос), но родителите не винаги имат отговори. Относно думата нехае, това вече е квалификация (при това силна и негативна), която е свързана с вашата субективна преценка и може би с личната Ви история. Това е тема за разговор "на четири очи", иначе рискуваме да провокираме любопитството на много хора. С уважение, ИЗ
Тезата, че причините за развода не са работа на децата, вероятно е правилна. Но децата винаги задават много въпроси и на родителя е трудно да"отиграе" ситуацията на практика. Тоест до къде все пак може да се навлезе при разговор с децата в конкретиката на причините за развода? И другият ми въпрос е - ако детето много тъгува за родителя, при когото не живее, а той нехае, как де се подходи така, че хем детето да бъде успокоено, хем да не бъде накърнен авторитетът на незаинтересовия родител? Благодаря