Който спортува активно 3 години преди получаването на удар, е по-вероятно да е независим след това

Обемът на редовните физически упражнения, които прави човек, а не количествено на телесната му мазнина, могат да покажат колко добре той би се възстановил от инсулт, показва ново изследване. 

Проучването бе публикувано в онлайн изданието на Neurology,  медицинското списание на Американската академия по неврология.  

„Установихме, че тези, които спортуват активно по 3 или повече пъти на седмица 3 години преди получаването на инсулт, е по-вероятно да са независими преди и след удара в сравнение с тези, които не са активни“, коментира авторката на изследването Памела Рист от Харвардския университет в Бостън, съобщава News Medical.

Екипът също така установил, че Индексът на телесна маса не е фактор при прогнозирането на степента на инвалидност, което човек ще има след получаването на инсулт. Индексът на телесната маса е мярка за телесната мазнина на човека, която отчита неговия ръст и тегло. Твърде много телесни мазнини може да са рисков фактор за здравето на човека.

Изследователите следили здравословното състояние на 18 117 души в продължение средно на 12 години. В началото на периода всички били здрави и нито един от тях не бил с инсулт. Участниците в проучването били интервюирани през една година за способността си да се справят с основни дейности от ежедневието като обличане, къпане, хранене и ставане от леглото. Следени били и по-сложни дейности като пиенето на лекарства по предписана от лекаря схема, пазаруване в магазина, готвене на храна и управление на собствените финанси.

Участниците също така били разпитвани за своя ръст и тегло и дали имат енергична физическа активност или пък правят упражнения 3 или повече пъти седмично през последната година.  Екипът определя като енергична физическа дейност занимания със спорт, натоварена домакинска работа или професия, свързана с физически труд. 

В периода на изследването 1374 от участниците получили инсулт и оцелели. Други 479 души получили инсулт и починали преди следващия кръг от интервюта. От тези участници, които не получили удар, 45 процента били физически активни. От тези, които били с инсулт и оцелели, 43 процента  били физически активни.

Участниците, които оцелели след инсулта, но били физически неактивни, в много по-малка степен успявали да изпълняват самостоятелно основни дейности като къпане 3 години след удара в сравнение с тези, които преди това се занимавали активно с движение. Неактивните също така се занимавали с 16% по-малко със сложни дейности като управление на парите им след получаването на инсулта.  

Учените обаче подчертават, че изводите от изследването им показват, че физическата активност не предпазва от самите инвалидизиращи последствия от удара. 

„Изследването ни показва, че липсата на физическа активност преди инсулта предпоставя по-висок риск от зависимост от чужда помощ както преди, така и след инсулта. Още изследвания са необходими, за да се установи дали по-голямата активност ще доведе до по-голямо подобрение след получаването на инсулт  и дали хората могат да променят режима си на движение, за да избегнат по-тежките последици от инсулт“, обяснява Памела Рист. 

Изследването има своите ограничения, подчертава екипът. Едно от тях е, че пациентите сами са докладвали за симптомите и оплакванията си. Освен това липсва информация за различните подтипове на инсултите. Възможно е също така някои от участниците в изследването да са имали някакви физически ограничения и преди началото на изследването, предупреждава екипът.