Публикация

Резултати от анкетата "Да потърсиш психолог?"

Какви са нагласите на българите към психологическата помощ? Бихме ли потърсили психолог? Кога? Какво се случва при психолога-прочетете в статията


Често се срещам с много и противоречиви възгледи по отношение на професията “ психолог”, някои хора възкликват- "О, има голяма необходимост от повече такива специалисти", други поглеждат скептично или клатят глава- "О, в България не сме отворени за тези неща..". При всеки случай, обаче има любопитство и желание да се "надникне" в нашата работа- "Какво ли се случва там?"

Скоро с колежката ми говорехме по тези теми и ни хрумна да направим кратка анкета (https://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewform), в която да проверим нагласите към психологическата помощ и подкрепа. Резултатът- само за няколко дни получихме отговорите на над сто доброволци! Това показва, че темата е изключително актуална и привлича интереса на хора от всякакви възрасти и професии.
Обобщените резултатите от анкетата можете да видите тукhttps://docs.google.com/forms/d/1AslBz1FgIYDL7fIEkUvZFNIm9MAM-2qwbQxBcwHLSx0/viewanalytics#start=publishanalytics

Това, което се откроява ясно, още на пръв поглед, е силно изразена тенденция към промяна в нагласите на българите. Преди години обществото ни като че ли беше доста затворено и закостеняло, като че ли повече се концентрирахме върху битовизма и физическото оцеляване, пазехме проблемите в тайна, или разказвахме безкрай на приятели- "да ни олекне", а да потърсиш помощ беше странно и срамно- "Да не съм луд, че да ходя на психолог?", "Аз си имам приятели, защо ми е психолог?". Днес виждам, че за 94% от нашите анкетирани ДА ПОТЪРСИШ ПСИХОЛОГ Е ЗРЯЛО И ОТГОВОРНО. "Безсмислено" и "срамно" е за едва 6%. Започваме все повече да се интересуваме не само от физическото, но и от психическото си здраве и благополучие и да полагаме грижа и за душите си.

Над 90% биха посетили психолог, като предпочитаният вариант остава индивидуалната психотерапия. Водещите причини, които изтъкват участниците в анкетата, са причини, които са мотивирали и голяма част от пациентите, посещаващи нашия център, да потърсят помощ- трудности или особености в характера, с които не могат да се справят сами, нито с помощта на близките; проблеми в общуването, в изграждането или поддържането на интимни отношения, затруднения в отглеждането на децата; "запечатани" събития от миналото, които продължават да напомнят за себе си и в настоящето и др.

Освен това- 70% от анкетираните споделят, че познават хора, които в даден момент от живота си са посещавали психолог. Това показва още една променяща се тенденция- БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ КРИЕ- споделя и разказва. А споделяме по-често важните и ценни за нас неща, нещата, от които не се срамуваме, а напротив- смятаме, че сме постъпили адекватно, зряло, отговорно.
За финал – ще ви разкажем малко за това, какво се случва в една психотерапевтична работа. Но първо, преди да стигнем до същината, нека погледнем и "опаковката". За нашия екип- екипа на ДКЦ "Асцендент", грижата за пациентите винаги е била на първо място. За нас е важно пациентите ни да се чувстват сигурни и защитени. От тази гледна точка психологическият кабинет е на тихо и спокойно място, спазваме безусловно принципа на конфиденциалност и работим единствено с предварително записани часове. А сега- какво се случва в процеса на психотерапия- пациентът получава време, пространство и ангажираност от професионалист, който му помага да изследва даден проблем/ситуация/преживяване/черта от характера си, да потърси причините и във времето да открие своя личен път за промяна и развитие. В процеса на психотерапия пациентът споделя свободно всичко, което му идва наум и с помощта на терапевта достига до „инсайт”- ново, качествено различно разбиране за себе си и ситуацията. В хода на терапията пациентите развиват умението да познаватпо-добре чувствата и мотивите си и да управляват изборите си; изграждат по-адаптивни умения за справяне с реалността и оптимизират начина, по-който се свързват с вътрешния си свят и с другите.
По отношение на психотерапията с деца- Често в съзнанието ни стои изразът , «то е малко и не разбира» или «той/тя го прави на инат». В исторически план детето е възприемано като обект , на който възрастните се радват, целуват и пощипкват. Дори на латински думата «infans» означава този, който не говори; този, който няма глас. През последните десетилетия научните изследвания показват, че едно дете чува, разбира, усеща, страда, още докато е в корема на майката.Все повече заявките за консултации с психолог касаят деца: проблеми с храненето, проблеми със съня, трудности в общуването, затруднения с адаптацията в училище, ограничена и липсваща реч, агресивно поведение. Родителите с огромно чувство за вина водят детето си с надежда за помощ, за цяр, за обяснение какво става с детето им.Психотерапията за деца позволява както на детето, така и на родителите разбиране, успокояване, анализ и разбира се, лечение. Защото лечението на дете е лечение на цялото семейство. Та нали децата са огледало на своите родители?Така специалистът дава възможност на детето да се изрази и с подкрепата на родителите да направи анализ върху това какво става с детето и какво ни казва то. Дава се пространство, в което личностите срещат и в което всеки има глас и може да бъде чут.

*Сходни теми:

Психологическото консултиране- същност и митове http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_5431.html

Към какъв специалист да се обърнем? Разликите между психолог, психиатър и други професии от сферата на душевното здраве http://psy-consulting.blogspot.com/2014/05/blog-post_26.html

Какво значи добър психолог? http://psy-consulting.blogspot.com/2014/11/blog-post_90.html



Детско развитие и тревожност
https://draft.blogger.com/blogger.g?blogID=1795966766792884613#editor/target=post;postID=8480652570923605864;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=16;data-src=postname

Коментари