Не може ракът на простатата - най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете, да се лекува по-начин, който е бил използван преди близо век

През последните години българската урология се развива с изключително бързи темпове. С удовлетворение мога да заявя, че и у нас виждаме това, което се прилага в Европа и в Америка. Целта ни обаче e модерните технологии да станат част от ежедневната ни практика, а не да говорим за бутикови операции, които могат да си позволят малка група пациенти. В тази насока ще бъдат насочени усилията на Българското урологично дружество. Имаме подкрепата на Българския лекарски съюз отново да започнем разговори (тъй като такива имаше) с МЗ и с НЗОК за реимбурсация на тези интервенции.

Х Юбилеен конгрес по урология се отличава от всичко, което сме правили досега. За първи път организирахме две сесии, изцяло посветени на минимално инвазивните методи за лечение на урологичните заболявания.

Акцент на първата сесия бе робот-асистираните операции, най-вече при рак на простатата, което е най-разпространеното онкологично заболяване при мъжете. В обучението участваха изявени специалисти от Германия, като проф. Йенс Расвайлер, който е един от пионерите в Европа в лапараскопската и робот-асистираната хирургия в урологията. В момента проф. Расвайлер е председател на всички допълнителни секции към Европейската асоциация по урология.

По време на сесията бяха дискутирани предимствата на роботизираната хирургия. В медицинската литература се публикуват все повече данни, които доказват, че робот-асистираната хирургия има редица предимства пред останалите методи:

• кръвозагубата е по-малка;
• усложненията са по-малко;
• пациентите се възстановяват по-бързо и се връщат към нормалния си ритъм на живот –по отношение на уринирането и на еректилната функция;
• постига се по-добър онкологичен резултат – при рак на простатата, жлезата се премахва най-радикално чрез роботизираната платформа.

Именно затова е важно операциите да станат достъпни за пациентите. Не може да лекуваме карцином на простата чрез методи от преди близо един век. Още повече, че има солидни доказателства за предимствата на този вид хирургия пред останалите.

Участите във втората сесия взе проф. Алексей Мартов – председател на Руската асоциация по ендоурология и зам.-председател на урологичната им асоциация. Той представи лекция за ендоскопските методи при лечение на уролитиазата. Присъства и д-р Алексей Кочкин, също от Русия. Той направи видеопрезентация за лапароскопското лечение на бъбречно-каменната болест - нещо, което се прави и у нас.

Сред гостите на научния форум бе и проф. Йоан Коман от Румъния. Той е един от пионерите в лапароскопската и роботизирана хирургия в северната ни съседка. Важно е да се отбележи, че на нашия конгрес видяхме това, което се представя и на европейските и световни научни събития.