​Късното усложнение на диабета - диабетното стъпало има три форми

Късното усложнение на диабета - диабетното стъпало има три форми:

• невропатична (засяга периферните нерви)
• съдова (която засяга артериите)
• смесена.

При невропатичната форма се променят сетивните, моторните и двигателни нерви, затова хората губят чувствителност на стъпалата и се нараняват, без да усетят. При съдовата се засягат хранещите артерии на стъпалото. Смесената форма и чисто съдовата представляват 80% от всички случаи. При тях има реални рискове за отваряне на рани, за развитие на гангрена, което води до ампутация и понякога до смърт. Рискът от ампутация е около 40 пъти по-голям отколкото при недиабетиците.

Хроничната артериална недостатъчност има 4 стадия: асимптомен, болки при ходене, болки в покой и рани. При диабетиците обаче от първия безсимптомен стадий много бързо може да се премине към рани по краката и сетивни нарушения. Много често се наслагват и инфекции, а хората търсят лекарска помощ, когато вече имат рани с тежка инфекция по краката.

Друг сериозен проблем е, че пациентите с диабетни рани често имат придружаващи болести като мозъчно-съдова болест или исхемична болест на сърцето, които също трябва да се овладеят, преди да се пристъпи към третиране на ходилото.

Диабетното стъпало се лекува по няколко метода:

• Байпас: с него се постигат добри резултати в дългосрочен план. Раните заздравяват, а кръвообращението се възстановява.
• Ендоваскуларно лечение: по неоперативен път се извършва балонна дилатация за възстановяване на проходимостта чрез имплантиране на стентове.
• Хибриден метод: комбинация от двата метода - байпас и ендоваскуларизация.

Парадокс е, че клиничната пътека за диабет и съдови заболявания не предвижда съдово лечение. НЗОК заплаща само за премахване на мъртви тъкани и ампутация, но не и лечение със съвременни методи, които всъщност спасяват ходилото и крака.

Как е в другите страни? В Германия например няма лимит на извършените интервенции за един болничния престой. Напротив, има бонуси за лечебното заведение, ако прилага хибридни процедури или извърши няколко поредни интервенции. Така не се налага пациентът да чака месец-два за втора интервенция, тъй като за това време може да загуби крака си.

Грешка е, когато пациентите с диабет се изпращат в общата хирургия, а не в съдовата. В общата хирургия лечението се свързва само с почистване на раните и при неуспех – ампутация. Няма унифициран стандарт за лечението на пациенти с диабетно стъпало. Всяко отделение прилага свой собствен опит. В нашето отделение работим по последните стандарти, приети във водещи европейски клиники.

Моят апел е не само към пациентите, но и към специалистите като ендокринолози, кардиолози и хирурзи. Още при установяването на съдово заболяване диабетикът трябва да бъде насочен към съдов хирург.

Съвети за диабетици:

• Полагайте стриктни грижи за хигиената на ходилата всекидневно;
• Обработвайте ноктите внимателно с хартиена пила, не използвайте остри инструменти;
• Не допускайте мазоли;
• Незабавно лекувайте гъбичните инфекции;
• Носете меки и удобни обувки;
• Не ходете боси, защото има риск от нараняване.