Стареенето е продължителен, динамичен и естествен биологичен процес в неизбежния и еднопосочен път от раждането към смъртта.Този процес започва непосредствено след раждането и поддържа устойчивия баланс между увреждането и възстановяването на тъканите до момента.....

Стареенето е продължителен, динамичен и естествен биологичен процес в неизбежния и еднопосочен път от раждането към смъртта.Този процес започва непосредствено след раждането и поддържа устойчивия баланс между увреждането и възстановяването на тъканите до момента,в който се премине критичната точка и загубите стават по-големи от възстановителните способности.Тогава стареенето става видимо с неговите многоизмерни прояви-физиологични,психологични, умствени и социални.

Основните критерии, които определят процеса на биологичното стареене са универсалност, ендогенност, еднопосочност и деструктивност.

Стареенето е универсален, всеобщ природен феномен,засягащ всеки жив организъм и всяка негова клетка.

Стареенето е предимно ендогенен процес.Развитието от зачатието до смъртта е определено и фиксирано наследствено,детерминирано в генетичния апарат на клетъчното ядро.

Стареенето протича еднопосочно,макар и с различна скорост при различните индивиди,т.е. то може да се забави или ускори, но не може да се спре.

Стареенето е деструктивно-преобладават процесите на структурно увреждане,дисфункция и дезинтеграция над процесите на синтез, изграждане и обновление.

Стареенето е биопсихосоциален комплекс от промени, при които освен генетичната предиспозиция,много важна роля имат и факторите на средата/екзогенни фактори/-екологични фактори/климат,температура и влажност на въздуха,храни и питейни води,биологични агенти  и др./, социални фактори/бит,семейство,професионална среда/, рискови фактори за здравето /тютюнопушене, алкохолизъм, обездвижване, болести, стрес и др./.

Теориите за стареенето са много,но най-голяма известност имат няколко от тях:

 Клетъчна теория

 Причината за стареенето според тази теория се крие в отделната клетка и нейната “умора”в хода на жизнения и цикъл.За разлика от едноклетъчните организми,които имат неограничена делителна способност и на практика са “безсмъртни”, при многоклетъчните организми клетките подлежат на диференциране и функционално усъвършенстване, делителната способност на някои от тях е ограничена,те не могат да се обновяват, а това довежда до бързото им изхабяване и стареене.

Редица привърженици на клетъчната теория свързват стареенето с биохимичните процеси в клетката и нарушеното равновесие между биосинтез и разпад /анаболизъм и катаболизъм/.

Теория за  ДНК-увреждането

 Тази теория се базира на т.нар.”генетично стареене на клетките”,което се обуславя от настъпили промени в ДНК под влияние на различни фактори,променящи естествените качества на клетъчните структури.Тук спадат и промените в резултат на генни мутации, натрупване на “грешки”и”пропуски” в предаването на генетичния материал и др.

 Токсикологична  теория

Редица автори посочват за основен фактор на стареенето натрупването на токсини и отпадъчни продукти в клетките в резултат на техния метаболизъм. Особено значение се отдава на увреждащото влияние на свободните радикали върху ДНК. Свободните радикали  са атоми,молекули и йони със “самотни” електрони във външната си обвивка.Образувани чрез разпад на нестабилни съединения,свободните радикали се оказват с избирателна и бурно изразена реактивност,комбинират се лесно с други агенти около тях  и правят стабилна връзка. По този начин радикалите се явяват опасни за организма,тъй като много сложни съединения /напр.ДНК/ изискват точна формула и подредба, която свободните радикали нарушават.

Особено опасни са радикалите на кислорода,който участва в повечето жизнени процеси и е добре приет  от клетките и тъканите,а”увреденият” му радикал не се различава от”разпознавателните”системи на организма,което крие голям риск.

Теорията за деструктивната роля на свободните радикали има както своите привърженици, така и редица опоненти .Според последните чрез свободните радикали,организмът се подлага на оксидативен стрес, към който постепенно се приспособява и става значително по-устойчив.

Независимо от многообразието на гледните точки и наличието на различни теории за същността на живота и смъртта,стареенето като еднопосочен процес е резултат на комлекс от промени,засягащи организма в неговата цялост.

В най-значителна степен е засегната кожата, най-големият орган на човешкото тяло. Първите видими признаци на стареенето се проектират именно върху кожата. При естественото стареене още към  20-те години се появяват първите мимически бръчки по челото и  ъгълчетата на устните, фини набраздявания около очите.

През 30-те години кожата постепенно загубва своята свежест, блясък и розов тен в резултат на промени в кожното кръвообращение.Появяват се вертикални бръчки между веждите и хоризонтални по челото,задълбочават се бръчките тип “пачи крак” около очите и тези в назолабиалните гънки.

Към 40-те години мастните жлези на кожата понижават дейността си, кожата става по-суха и по-груба.Колагеновите влакна губят своята еластичност,кожата започва да се отпуска,най.вече по клепачите и бузите. Епидермисът изтънява. Появата и диференцирането на нови клетки се ограничава. Докато при младата кожа на клетката са необходими 28 дни ,за да се обнови,то при зрялата кожа този период е вече 40 дни. Появяват се все повече бръчки по лицето,като в същото време наличните стават по-дълбоки.

През 50-те и следващите години в кожата настъпва мащабно разграждане на колагена и еластина-основни градивни елементи на нейния скелет и същевременно най-важните фактори ,обуславящи високото ниво на хидратация,еластичност и нормален жизнен тонус. С напредване на възрастта кожата става по-тънка, по-прозрачна, по-бледа. Поради намалената активност на градивните елементи тя става отпусната,особено около очите и бузите. В този възрастов период обикновено настъпват промени в хормоналния статус. Налице е недостиг на естрогени,които се явяват регулатор в производството на колаген и възпрепятстват неговото разграждане. Основни признаци на хормоналното стареене са прекомерното изсушаване на кожата, ”смъкване на овала на лицето”, задълбочаване на бръчките.

Множество фактори от външната среда оказват въздействие върху естественото стареене, а в определени случаи могат да доведат до преждевременно стареене на кожата. Основен и перманентно въздействащ фактор върху кожата е слънцето. Ежедневното излагане на слънце е причина за т.нар.фотостареене на кожата. Първите признаци са сухота,понижен тонус и еластичност,поява на пигментни петна в незащитените зони - лице, деколте, ръце, разширени капиляр и по лицето, лунички, фини бръчки. Мелазма /потъмняване на  кожата/ по лицето се явява при комбинация на слънчево изгаряне,бременност и хормонални промени.

Заболяванията и уврежданията на кожата,причинени от ултравиолетовата и видима светлина се обединяват под наименованието фотодерматози.Слънчевият еритем на кожата е биологична реакция на всички хора при първо експозиране на слънчево облъчване.В появяването на еритема се включва целия ултравиолетов спектър - А, В и С лъчи. Ултравиолетовите В-лъчи в голямата си част достигат земната повърхност, те са синоним на слънчевата светлина и предизвикват слънчево изгаряне на кожата  с еритемен и пигментиращ ефект.

Продължителната ултравиолетова експозиция върху кожата води до преждевременното и ранно остаряване. Епидермисът е неравномерно задебелен,изявяват се множествени пигментации и телеангиектазии. Настъпват хистохимични промени в разтворимия и неразтворим колаген. Еластицитетът на кожата се променя и когато дегенеративните процеси се задълбочат се развиват заболявания, известни в дерматологията като еластози. Наред с тях, под въздействието на ултравиолетовите С-лъчи възникват и се развиват преканцерози и неопластични заболявания на кожата от епителен произход-сенилен кератом, актиничен хейлит, морбус Боуен, карцинома базоцелуларе, карцинома спиноцелуларе, меланома малигнум и др.

Под влияние на комбинираното въздействие върху кожата на слънчевата светлина и химични вещества възникват два типа реакции - фототоксични и фотоалергични дерматити. Придобитата чернодробна порфирия е метаболитно заболяване, при което излагането на директна слънчева светлина води до силно влошаване.

Многобройните директни и индиректни ефекти на слънцето като фактор,имащ пряко въздействие върху процесите на стареенето, е само една илюстрация на сложните външни и вътрешни въздействия, на които е подложена кожата. Неслучайно още в 19 век известният немски учен Кристиян Вилхелм Хуфеланд /1762-1836 /изказва мисълта, че ”на кожата не трябва да гледаме само като на едно безучастно покривало срещу дъжд и слънце, а като на един от най-важните органи на нашето тяло, без чиято непрестанна дейност и проницаемост не биха могли да съществуват нито здраве,нито дълъг живот”.

Мечта на човечеството от вечни времена е да отдалечи стареенето и да удължи младостта,жизнеността и работоспособността. Борбата се води по всички фронтове и никъде не е спечелена.От една страна, защото стареенето не е ограничен процес ,а  комплексен.От друга страна,защото то е естествен процес като живота и смъртта и не ни е дадено да го владеем.

Засега можем само умерено да го управляваме.

публ.в Health.bg .7 /2013