Темата бе обсъдена по време на V Юбилейна конференция по остеопороза и остеоартроза, която се проведе от 24 до 26 ноември 2016 г. в Банско.

Лечението на всяко заболяване трябва да започва с обучение на пациента. Необходимо е той да бъде информиран за диагнозата, да познава историята на болестта си, да знае какво може и какво не бива да прави. Ролята на лекаря е да отдели нужното време и да помогне на болния да се ориентира в тази непозната среда. Темата е много важна и затова бе обсъдена по време на V Юбилейна конференция по остеопороза и остеоартроза, която се проведе от 24 до 26 ноември 2016 г. в Банско.

Много пъти съм казвал, че страхът от болестта е 10% реалност и 90% фантазия в черни краски, която го надгражда. Човек е емоционално същество и често изживява проблемите си. Това го изтощава и намалява неговия капацитет. Проблемите трябва да се решават, а не да се изживяват. Опитът показва, че пациентите се плашат най-много от неизвестността. Склонни са обаче да приемат и най-тежката истина, когато тя е поднесена спокойно и обективно, ако им се каже, че има решение и какво трябва да правят. 

Решението за лечение се взема от лекаря, но и от пациента

Воден от тези принципи, написах доста книги за пациенти. Оказа се трудно, защото те трябваше да бъдат достатъчно информативни, но и да не плашат хората – да не им създавам усещане за безизходица. Човек е устроен да очаква, че всичко, свързано с дадено заболяване, ще му се случи. Това не е така! Нещата в медицината не са въпрос на факти, а на тяхната интерпретация. За да интерпретираш един и същ факт в различни ситуации, трябва да имаш достатъчно познания, много личен опит и философско-биологично мислене. Затова не препоръчвам на болните сами да четат за болести. Според съвременните ръководства лечението е споделено решение между лекаря и пациента. И моят принцип е, че лекарят посочва възможностите, а болният решава какво лечение да избере. Разбира се, за целта пациента трябва да е добре информиран. Именно затова неговото обучение е толкова важно.

Кои са възможните причини за лекарски грешки 

По време конференцията обсъждахме и причините за допускане на медицински и лекарски грешки. Темата бе представена в презентацията на проф. Златица Петрова, която даде няколко интересни определения.  За лекарите е важно да осъзнаят своите слабости. Преди години имаше един учебник на Робърт Хеглин „Диференциална диагноза на вътрешните болести“. В него авторът бе публикувал схема на причини за лекарски грешки. Те могат да са обективни, като стара апаратура и използвани реактиви, които стават причина за неточни резултати.

Съществува обаче и субективен елемент, като характера на лекаря например. Не е добре той да бъде експанзивен и склонен към прибързани решения. Придържането към първоначалната теза също е отчетено като проблем - трябва да имаш силата да си признаеш, когато си сбъркал. Причина за грешка може да бъде и самолюбието. Покойният проф. Тако Андреев казваше „Самолюбието на лекаря убива болния“. В медицината трябва да се взимат максимално трезви решения. Надградих тези субективни елементи и направих обективна схема, която да ми покаже къде съм аз, какви пропуски имам. Тя е приложима за всеки специалист.

Петата Юбилейна конференция по остеопороза и остеоартроза с международно участие събра лекари и специализанти от различни специалности - ревматология, ендокринология, ортопедия, неврология, рехабилитация.  Като организатор на събитието с голямо удовлетворение мога да заяви, че по време на всички издания сме успявали да отговорим както на научните интереси, така и на практически нужди. Преди 4 г. включихме в програмата освен остеопороза и други ревматологични заболявания – болка, кристални артропатии, мекотъканен ревматизъм. Година по-късно Международната асоциация за лечение на болката последва нашия пример и включи темите за остеопороза и други ревматични заболявания. На практика ние ги изпреварихме, което показва, че начинът ни на мислене е правилен.

Подаграта беше един от важните акценти на конференцията. Д-р Рада Ганчева, която написа дисертация по темата в нашата Клиника по ревматология, изнесе два много хубави доклада. Подаграта е честа болест, за която не са правени никакви проучвания през последните 50 г. Д-р Ганчева разработи темата много прецизно и в момента чете лекции в Европа и Америка. Радвам се, че предвидихме интереса към това заболяване още преди няколко години. Както казват сърфистите, важното да уловиш вълната още в началото, да я яхнеш и тя ще те изведе до брега.

Още публикации може да видите на моя сайт: www.kolarov.bg