Публикация

Стрес, тревожност и депресия

Стресът се предизвиква от неблагоприятни житейски ситуации и протича с нервно напрежение и страхови изживявания. Тревожността и депресията са чести прояви на стреса.,


     Стресът е състояние на организма, предизвикано от неблагоприятни житейски ситуации, проявяващо се с нервно напрежение и страхови изживявания. Настъпват промени във вегетативната нервна система с увеличена продукция на адреналин, което е причина за различните симптоми.

Стресогенните събития са по-често негативни и са свързани с лични неблагополучия, застрашаващи живота обстоятелства или финансови затруднения. Те могат да настъпят внезапно – остър стрес, а може да продължават с месеци или години, тогава се говори за хроничен стрес. Няма да бъде преувеличено ако кажем, че 80 % от телесните и невротични заболявания се дължат на стрес: хипертония, инфаркт, мозъчен инсулт, диабет, косопад, псориазис, язва, гастрит, дори и злокачествените, при които механизмът на възникване е по–сложен, но стресът е един от факторите, улесняващ появата им.

Съществуват групи от хора,чиито професии се смятат за рискови, като лекари, учители, полицаи, както и работохолици и свръхамбициозни личности, поставящи пред себе си високи цели, за изграждане на кариера или друго развитие. Работната среда при тях е стресогенна.

През последните години на бавен и мъчителен икономически преход, стресът стана неотменен спътник на хората. Среща се както в семейството, така и на работното място. Никой не е пощаден от него. Загубата на работа, несигурността в утрешния ден, експлоатацията от страна на някои работодатели в частния сектор, неспазване на работното време, което понякога продължава по 10 – 12 часа, въздействат върху човека крайно неблагоприятно. Непрекъснатите съкращения поради закриване на работни места, поставят хората в условия на страх, несигурност и напрежение, т.е. на хроничен стрес. Той се проявява във всяка възраст - от малкото дете, което за първи път се отделя от майка си за да отиде на ясла или детска градина, до изпита на студента, разводът при възрастни , емиграцията и др.

Най – честите невротични състояния , дължащи се на стрес ,са тревожността и депресията.

     Тревожността се проявява с напрежение и страх от предстоящото в очакване да се случи нещо лошо, съпроводена е от неспокойствие, сърцебиене и безсъние. Може да бъде нормално явление и да е леко изразена, но може и да излезе от рамките на разбираемата потиснатост и да се нуждае от лечение. Често се среща и хипохондрията – страх от болести, особено ако човек има такава нагласа и предразположба, ако така е устроено мисленето му. Той започва да ходи по лекари и да прави безброй изследвания за да докаже своето заболяване. Провежданото лечение от друг вид специалист – не психиатър не дава резултат, защото при хипохондрията няма отклонения от нормалната дейност на различните органи а е невротично или психично заболяване.

     В по–тежки случаи се развива депресия. Тя може да бъде екзистенциална т.е. да се дължи на неблагоприятно житейско събитие като загуба на близък, раздяла с любим човек, когато емоционално състояние се променя и настроението се понижава. Тревожността е чест симптом на депресията, но в тези случаи е обяснима и разбираема и с времето преминава дори без лечение. По–тежка е ендогенната депресия – т.е. депресията, която няма връзка с конкретен причинител, а е психично заболяване. Тя връхлита човека внезапно, като настроението е потиснато, той губи интерес към всичко около себе си, затваря се и избягва контакти с околните. Може да се появи сърцебиене, главоболие и безсъние. Отслабва вниманието и паметта и болният не може да се справя със служебните си задължения. Често самият пациент не може да си обясни състоянието и започва посещения при различни лекари, по–често при невролози и по-рядко при психиатри. Понякога колеги от други специалности се ориентират и го изпращат на психиатър, който започва адекватно лечение, но други започват сами до го лекуват, което е грешка. Има случаи, когато пациентът се ориентира сам и моли личния лекар да бъде насочен към психиатър, но може и да не срещне разбиране. На някои от тези хора, личните лекари са отказвали с думите: „Аз направления за луди нямам” или „Ти да не си луд да ходиш на психиатър?” Странна и неадекватна позиция, но е факт. Депресията може да остане дълго неразпозната и нелекувана и да доведе до тежки последици да хронифицира или да протича затегнато, при което лечението е трудно и продължително, както и да се извършат опити за самоубийство. Всеки болен с тежка депресия трябва да бъде запитван има ли мисли за самоубийство. Обикновено всички ги споделят. Тогава рискът от неговото извършване е висок и болният е редно да постъпи в болница. Понякога близките отказват, поради неудобство пред обществото, че той влиза в такова заведение, което все още не се счита за престижно и правят груба грешка, като рискуват той да се самоубие в дома. България е страна с висок ръст на самоубийства. Те се движат между 12 – 14 на сто хиляди, докато в Гърция са само 4 на сто хиляди. Те са с по–висока честота от автопроизшествията. Тази тенденция се запазва с годините, защото не се провежда профилактика. Хората не знаят как да постъпят с човек , който е споделил, че иска да си сложи край на живота и най – често го оставят да го извърши. Рискови групи за извършване на тези действия са самотни възрастни хора, младежи и ученици в криза, хора с тежки нелечими соматични и психични заболявания. На всеки опит колкото и да е лек, трябва да се гледа с нужната сериозност.

Тревожността и депресията са лечими състояния. Провежда се психотерапия, и медикаментозно лечение, спортни и любими занимания. Възпитанието и адаптацията към стреса трябва да започнат още в ученическите години. Връзката между родители и деца, участието на психолози в училищата, които да разговарят с тях са от голямо значение и с добър ефект и водят към по–леко справяне в стресогенни ситуации.

Доц. д-р Р. Гайдарова, д.м.

.

Коментари