Синкоп е преходна загуба на съзнание в резултат на хипоперфузия на мозъка – до него не достига достатъчно количество кръв

Синкоп е преходна загуба на съзнание в резултат на хипоперфузия на мозъка – до него не достига достатъчно количество кръв. Започва внезапно, но настъпва пълна загуба на съзнание. Човек губи тонуса си да бъде изправен, вследствие на което пада и прави припадък.

Това състояние се познава малко и по-често пациентите биват изпращани на невролог и на различни изследвания, които в повечето случаи не откриват нищо обезпокоително. Най-добре е обаче при регистриране на такъв епизод джипито да изпрати пациента на кардиолог. Кардиологът ще го разпита, за да се ориентира за какво заболяване става дума. Ще го насочи към следващите изследвания. Със сигурност трябва да се направи електрокардиограма, ехокардиография и холтер ЕКГ.

Какви са възможните причини за синкоп:

• Сърдечна причина
• Извънсърдечна причина

Основните изследвания ще покажат дали причината е сърдечна. Например с холтера може да се установи дали има проблеми с ритъма на сърцето и неговата проводимост. Тогава пациентът може да бъде насочен към провеждане на електрофизиологично изследване, ако има тахикардия.  При забавяне и дори спиране на сърцето може да бъде насочен за имплантиране на пейсмейкър.

Ехокардиографията може да даде сведения за структурата и функцията на сърцето и дали има клапни сърдечни заболявания. Например един от симптомите на пациенти с високостепенна аортна стеноза е точно синкоп.

Има и много синкопи, които не се дължат на сърдечна причина. Моето наблюдение е, че много пациенти след като се прегледат при личния лекар, се насочват към невролози и висок клас изследвания – електроенцефалография, магнитен резонанс и скенер с цел изключване на по-сложни заболявания като епилепсия или тумори на мозъка. Те обаче се срещат доста рядко. Само че тези изследвания натоварват организма с повече лъчево натоварване и са стрес за пациента.

Тест с наклон на тялото открива рефлексни синкопи

Преобладаващата част от синкопите са т.нар. рефлексни синкопи. Те не са точно заболяване, а по-скоро свръхактивност на парасимпатиковата, вагална нервна система. Те също са няколко подвида – вазовагални, ситуационни (в определена ситуация) и синкопи в резултат на свръхчувствителен каротиден синус. Тези синкопи могат да бъдат диагностицирани, когато се направи тестът с наклон на тялото. Това е изследване, което се прави в Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център. То е част от комплесната оценка на пациенти със синкопи, която включва още преглед от кардиолог, ЕКГ, ехокардиография, холтер. Ако се установи някакво сърдечносъдово заболяване, пациентът се насочва за последващо лечение. При подозрение за неврологична причина го насочваме към невролог.

Епидемиология на синкопа

Синкопът е доста често срещано заболяване. Наскоро излезе ново ръководство на Американския кардиологичен колеж и Американската сърдечна асоциация. Споменава се, че около една четвърт, дори една трета от хората поне веднъж в живота си са имали епизод на синкоп. По-често се среща при жените – горе-долу два пъти по-често, отколкото при мъжете.

Първите прояви обикновено са в по-ранна възраст. Среща се при юноши, дори и при деца. Състоянието на пациента при синкоп, характерните симптоми се възприемат доста драматично за близките около пациента. Те изпадат в паника, когато видят как на него му прилошава, губи съзнание, изпада в напълно безпомощно състояние. Загрижени  за здравето му започват активно да ходят по всякакви консултации и безброй изследвания, повечето от които ненужни. Те само констатират, че всички показатели са в норма.

Какво представлява тестът с наклон на тялото

Тестът представлява опит в контролирана медицинска среда да се провокира ситуация, в която пациентът губи съзнание. Така успяваме да докажем причините за най-често срещания синкоп – рефлексния. Целта на теста е да провокира синкоп, но в контролирана медицинска среда, за да може кардиологът да установи какво се случва. Той продължава около 40 минути и е напълно безопасен, няма опасност пациентът да се увреди като падне. Моят опит с този тест е от 6 г. За този период съм провела около 700 теста.

Първи случай от практиката: Момиче на 16 г. прави припадъци с гърч

Първият случай е на момиче на 16 г. По време на първия си епизод получила лек гърч, което може да се наблюдава дори и при обикновените (не-епилептични) припадъци. Когато има хипоперфузия на мозъка, може да се получат такива потрепвания. Те не са непременно свързани с епилепсия, каквито се първите предположения в много случаи. Момичето е насочено към множество консултации и изследвания. Въпреки че епилепсия не се доказва, са предписани антиепилептици. След като започва да ги пие, започва да си влошава успеха в училище и не може да ходи на народни танци, което е правила преди. Продължава да прави припадъци.

По време на теста с наклон на тялото момичето направи типичен вазовагален синкоп. Препоръките към това момиче бяха да не ходи повече по лекари, да спре постепенно противоепилептичните лекарства, да се върне да спортува народни танци и да пие много течности.

Една от основните причини за вазовагален или друг рефлексен синкоп е спадане на артериалното налягане. Затова и основното на тези синкопи е прием на голямо количество течности – 3-4 л дневно, което е повече от обичайното. Пациентът трябва да избягва продължително седене прав в неподвижно положение или поне да движи краката, докато е прав. В момента, когато настъпи типичната симптоматика и пациентът предусети, че наближава синкоп, да знае, че бързо трябва да седне, най-добре да легне и да свие крака. Бавно да пие вода и да се изчака да отмине симптоматиката. Не бива в този момента да тича напред-назад, да отваря прозорци или да търси някого. Необходимо е просто да седне или легне, за да се нормализира артериалното налягане.

Втори случай от практиката: 8-годишно момиче припада всекидневно в училище

Детето правеше всекидневно синкопи, повечето на училище. Отново му е била назначена терапия за епилепсия. В резултат детето продължава да прави синкопи, но се чувства много отпуснато и не може да спортува. Налага се да ходи на училище с майката, защото се страхува, че може да припадне и няма кой да е до нея. Това продължава една година, семейството е в голям стрес.

При теста с наклон на тялото момичето направи типичен вазовагален припадък. При него обаче се открива особеност –  някои от тези припадъци са с изразен спад на сърдечната честота. Понякога се получават и паузи – спиране на сърцето за известно време – асистолия. При детето имаше точно такъв епизод на асистолия от 12 секунди. След консултация с детските кардиолози се взе решение на малката пациентка да се постави пейсмейкър.

Резултатът беше много обнадеждаващ – тя спря да припада изобщо. След 1 г. дойде на контролен преглед. Оказа се, че не е имала нито един припадък. Проведохме отново теста с наклон на тялото. В момента, когато предишният път загуби съзнание, тя пак получи симптоми – нейният собствен пулс спадна, но се включи пейсмейкърът, компенсира и тя не припадна.

Изясняване на точните причини подсказва терапията

Възможно е при някои хора да има еднократни случаи на синкоп. Просто момент, който да отмине и да бъде забравен. Но при повторен припадък трябва да се консултира с лекар. Ако се установи, че има асистолия и се препоръчва пейсмейкър, обикновено първо пациентите са шокирани и не приемат веднага идеята той да им бъде поставен. Когато им се покаже кардиограмата, където се вижда времето, през което сърцето е спряло, склоняват. Обясняваме им, че пейсмейкърът не работи през цялото време, а се включва само когато се налага.

Не всеки припадък със загуба на съзнание може да се нарече синкоп. Тестът с наклон на тялото може да открие и други патологични състояния:

• Психогенни псевдо синкопи – привидна, но не пълна загуба на съзнание, при която липсва установима сърдечна причина, няма рефлексен синкоп, нито неврологична причина.
• Ортостатична хипотония – при заемане на право положение от легнало се наблюдава спад на антериалното налягане с 20 mmHg за горна граница. Може да се установи, че има непоносимост към ортостатизъм – когато се изправя човек се получават симптоми като замайване, треперене, обща слабост, умора и замъгляване на зрението.
• Синдром на постурална тахикардия – значително повишаване на сърдечната честота при изправено положение, което е с повече от 30 удара в минута спрямо легналото положение в първите минути след заемане на изправено положение.