Публикация

Трансплантацията на клетки – надежда за пациенти с диабет тип 1

Трансплантацията на клетки – надежда за пациенти с диабет тип 1

Процедурата елиминира нуждата от ежедневни инжекции с инсулин


Американски учени направиха стъпка напред в стратегията за създаване на изкуствен панкреас, което е нова надежда за хората, страдащи от диабет тип 1, съобщава изданието WebMD.

43-годишна самотна майка с диабет, който бил много трудно контролируем, се подложила на операция, при която й били трансплантирани група клетки, произвеждащи инсулин. Те били поставени в мастна мембрана в стомаха й.

След трансплантацията клетките започнали да произвеждат инсулин по-бързо, отколкото се очаквало. Една година по-късно пациентката се чувства много добре и няма нужда от инжекции с инсулин, съобщават изследователи от Университета на Маями.

„Проучваме начин за оптимизиране на терапията с имплантиране на група от клетки, така че тя да е приложима за по-голям брой пациенти. Изследването ни дава надежда за по-различен подход към трансплантациите“, обяснява ръководителят на изследователския екип д-р Дейвид Бейдал, преподавател в Института за изследване на диабета към университета.

Други американски изследователи също са оптимисти по отношение на новата терапия. „Това изследване е добър старт за определяне на ново място за трансплантации в организма“, коментира Джулия Грийнщайн, вицепрезидент на Фондация за изследване на диабет при децата.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване. При него имунната система на тялото започва погрешка да унищожава здрави клетки – в този случай това е група клетки в панкреаса. Това води до недостиг на инсулин при хората с диабет тип 1 и те не могат да превръщат захарта от храната в енергия за тялото. В резултат на това те трябва да си инжектират дневна доза инсулин или са използват помпа подкожно, която да се сменя на всеки няколко дни.

Процедурата елиминира нуждата от ежедневни инжекции с инсулин

Нов орган, имитиращ панкреаса

В момента подобна група от клетки от починал донор се трансплантират в черния дроб на пациента, но това не е идеален вариант за лечението.

Новото изследване, проведено от учените в Маями,  се очаква да се превърне в първа стъпка към разработването на нов миниорган, наречен BioHub. Когато е завършен, този орган ще имитира панкреас и ще действа като приемник за трансплантираната група от клетки, произвеждащи инсулин. Той ще им предоставя кислород, докато те си осигурят собствено кръвоснабдяване. Учените се надяват също така BioHub да се опита да се справи с автоимунната атака, която причинява диабет тип 1.

Първата стъпка в новия проект за BioHub била да се открие подходящо място в организма за поставяне на клетките. Когато за трансплантация се използва черният дроб на човека, могат да бъдат трансплантирани само ограничен брой от необходимите група клетки. Освен това има риск от кървене при трансплантацията, възможни са и други усложнения, обясняват изследователите от екипа.

Какви са усложненията

„При повечето хора черният дроб не е проблем. Той е много добър източник за кръвоснабдяване и добро място, където може да се произвежда инсулин. Но, понякога има редки усложнения. Затова искаме да имаме възможност да експлантираме вкараните клетки, ако нещо нередно се случи“, обяснява Грийнщайн, като подчертава, че не е възможно да бъдат извадени клетки от черния дроб.  

Освен това, при трансплантирането на група клетки в черния дроб, основният автоимунен проблем остава. И ако пациентите не вземат имуносупресиращи медикаменти, новата група клетки най-вероятно ще бъде унищожена.

Поради тази и други причини, трансплантациите на група клетки като цяло досега се пазеха като опция само за хора, чийто диабет се контролира много трудно или които вече са нечувствителни за потенциално опасни ниски нива на кръвната захар в организма им.

Процедурата елиминира нуждата от ежедневни инжекции с инсулин

Резултатите от трансплантацията 1 г. по-късно

Жената, на която е направена трансплантация при сегашното изследване, страдала от диабет тип 1 от 25 години. Развила също така тежка нечувствителност за хипогликемия. „Начинът й на живот бе драстично променен от болестта. Тя бе принудена да се върне при родителите си. Ако й се налагаше да пътува, пътуваше с баща си заради опасността нивото й на кръвна захар да падне опасно ниско“, обяснява д-р Дейвид Бейдал.

Хирургическата процедура била мини инвазивна, а клетките били поставени върху “скеле” в стомаха на пациентката, което впоследствие се разтворило. Нямало никакви усложнения след трансплантацията, разказват от екипа.  Учените били приятно изненадани от факта, че нивата на кръвна захар на пациентката се подобрили рязко след трансплантацията.

Нормално след трансплантация лекарите изчакват малко, преди да спрат подаването на инсулин, за да дадат възможност на новия „остров“ от клетки да си почине. Но новата група от клетки проработила толкова добре, че инжектираният инсулин довел до ниски нива на кръвна захар. „Така имахме възможност да спрем подаването на инсулин по-скоро, отколкото очаквахме. От друга страна, контролът на глюкозата бе много стабилен“, разказва д-р Бейдал.

Бъдещите пациенти

Нужно е добрите резултати от това изследване да бъдат повторени и при други пациенти, смятат от екипа. Освен това изследователите искат да проследят какво се случва в дългосрочен план след направената трансплантация.

Екипът смята да изпробва при още 5-има пациенти мембраната в стомаха като място за трансплантация на новата група клетки. Според д-р Грийнщайн не е необходимо да се провежда широкомащабен клиничен опит, защото трансплантът или работи, или не. За това е необходим малък брой от хора.

Резултатите от изследването бяха публикувани онлайн на 10 май в сп.  New England Journal of Medicine.

Коментари