Публикация

ТРИХИНЕЛОЗА И ГРИП В ЗИМНИЯ ПЕРИОД - ДИФЕРЕНЦИАЛНО- ДИАГНОСТИЧНИ ПРИНЦИПИ

ТРИХИНЕЛОЗА И ГРИП В ЗИМНИЯ ПЕРИОД  - ДИФЕРЕНЦИАЛНО- ДИАГНОСТИЧНИ ПРИНЦИПИ

Трихинелозата е заболяване с характерна сезонност хората се заразяват през зимните месеци, а клиничната изява често е по време на грипните епидемии. Поради разнообразието на клиничната картина диференциално-диагностичният процес е продължителен и диагнозата се поставя сравнително късно.


 

ТРИХИНЕЛОЗА И ГРИП В ЗИМНИЯ ПЕРИОД  - ДИФЕРЕНЦИАЛНО- ДИАГНОСТИЧНИ ПРИНЦИПИ

 

Трихинелозата е тежко протичащо паразитно заболяване, характеризиращо се с висок фебрилитет, силни мускулни болки до степен на обездвижване, и оток по лицето, понякога и крайниците. Причинява се от малък живораждащ нематод от род Trichinella, като водещи причинители на заболяването  за сега у нас са– Т. spiralis и Т. britovi. Всички трихинели имат общ биологичен цикъл – размножават се в червата и от там по кръвен и лимфен път ларвите навлизат в клетките на скелетната мускулатура, като изконсумират съдържимото им и ги унищожават.

Трихинелозата е разпространена в целия свят, като в Европа през последните 20 г. по-често се среща в Румъния, България, Сърбия, Хърватска, Франция и други страни в които съществуват трайни огнища. Природните огнища у нас са главно в планинските райони. Резервоарите най-често са хищници като лисиците, чакалите, язовците, белките и особено гризачите. Последните имат важна роля при предаването на трихинелната инвазия и в поддържането на природни и синантропни огнища (в близост до хората) в определени райони. Заразата се предава между месоядните животни и гризачите, като понякога дивите или домашни свине изяждат заразени мишки или плъхове и това най-често въвлича човек в епизоотичната верига, който консумира термично необработени месни продукти.

В нашата страна заболяемостта в последните години е висока, поради неспазване на основни правила от хората, отглеждащи домашни прасета и поради факта, че не се извършва качествена трихинелоскопия на месото.

Трихинелозата е заболяване, за което е характерна сезонност и хората се заразяват през зимните месеци, а клиничната изява най-често е по време на грипните епидемии. Често поради разнообразието на клиничната картина диференциално-диагностичният процес е продължителен и диагнозата се поставя сравнително късно.

 

Клинично протичане

При лека степен на инвазия, болестта преминава безсимптомно или с незначителни мускулни болки, субфебрилитет и гастро-интестинален дискомфорт. Инкубационният период е определен експериментално на средно 5 – 20 дни. Първите оплаквания са свързани с т. нар. чревна фаза на паразитозата – на фона на повишена температура, безапетитие и отпадналост, се явява различен по интензитет диариен синдром, гадене, рядко повръщане или коремни болки. При средните и тежки форми патогномонични симптоми са: високият фебрилитет, понякога с втрисане, периорбитални отоци (основно по клепачите), инекция на конюнктивите, мускулни болки; задължителни са високата еозинофилия с левкоцитоза. Понякога се появяват бързопреходни обриви с разнообразна локализация. При по-тежките форми, и у възрастни, чревната фаза с класическите диспептични прояви може да е слабо изразена и на преден план излиза описаният по-горе токсико-инфекциозен синдром – остро начало с висока температура, безапетитие, отпадналост, мускулни болки, особено в околоочните мускули, понякога суха кашлица с алергична генеза. Имайки предвид, че и грипът и трихинелозата възникват в зимните месеци, често в пика на епидемия от грип двете заболявания могат да се сбъркат. Диагностичните затруднения водят до късно поставяне на диагнозата и оттам забавят етиологичното лечение. Характерно и за трихинелозата и за грипа е, че ефективно е само ранното започнало етиологично лечение. При трихинелозата противопаразитните препарати (най-често Албендазол) имат за цел да унищожат женските паразити раждащи ларви в червата, които атакуват непрекъснато мускулните влакна. Късното противопаразитно лечение рядко има добър ефект. При грип противовирусното лечение (основно със Занамавир и Оселтамавир) трябва да започне в първите 48 часа от началото на симптомите за да блокира адекватно вирусната репликация.

 

Диференциална диагноза

В епидемичен сезон тя е трудна, но епидемиологичните данни за консумиране на съмнително свинско и дивечово месо, както и диспептичните прояви, особено при възрастни – диария, коремни болки – насочват към трихинелоза. Към грип насочва острото начало, контакта с болни с остри вирози, сухата кашлица.
Пускането на ПКК с диференциално броене улеснява диагнозата  - при трихинелоза се очакват левкоцитоза с олевяване и сериозна еозинофилия (над 12-15% до 60-65%). При грип се очаква левкопения, анемия и нормален процент еозинофили. След 10-14 дни от началото на симптомите пускането на серология за трихинелоза (ELISA) дава дефинитивната диагноза. Ориентировъчно за доказване на грипни вируси биха могли да се използват бързи (имунохроматографски) тестове, а при възможност RT-PCR.

 

Правило и при двете заболявания е етиологичното лечение да започне още в първите дни! Изчакването на 10-14 дни за сероконверсия при трихинелозата не е повод за отлагане на лечението с противопаразитен медикамент.

 

 

С оглед съкращаване на обема на текста, книгописът се предоставя при поискване.

 

   20.01.17                                                                               Д-р Валери Велев

Коментари

Чудесно е че ни напомняте за една почти непозната болест.Лошата битова хигиена и безразборното пазаруване от кого и къде ли не -водят до позабравени болести.Аз като алерголог често се срещам със състояние набедени за алергични- предвид обриви, отоци или високобройна еозинофилия.Поздравления за Др.Велев .С уважение Др.Шишенкова алерголог УМБАЛ Ц.Йоанна-ИСУЛ

Д-р Велев ни напмня в този сезон епидемичен за грипа да не забравяме и за паразитозата Трихинелоза.