Публикация

ЦЗПЗ: Лимитите дават власт, затова не ги махат

*Това е силна власт, която подчинява и прави послушни зависимите от разпределението на парите


Законът за бюджет на Националната здравоосигурителна каса запазва и през 2017 г. лимитите на болниците, въпреки въвеждането на пръстови отпечатъци. 

 

 

 

Лимитите бяха въведени през 2008 г. Тогава министър на здравеопазването е Радослав Гайдарски. Основният аргумент на министъра за въвеждане им е, че така се ограничава източването на НЗОК - болниците отчитали фиктивни пациенти, които реално не са лекувани, и касата нямала как да контролира този процес, освен, изначално да лимитира приходите им.  

След него се сменят 7 министри – Евгений Желев, Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова, Стефан Константинов, Десислава Атанасова, Таня Андреева, Петър Москов, а между временно и двама служебни – Николай Петров и Мирослав Ненков. Аргументите на Гайдарски са възприети от всички негови последователи в МЗ. Нито един от тях не отменя лимитите на болниците, не поставя дори въпроса за обсъждане. Напротив, с всяка измината година текстовете на закона стават все по-строги, за да се стигне до последната 2015, когато НЗОК отказа да плати над 60 милиона лева „надлимитна” дейност.

През 2016 г. сегашният министър Москов въведе задължение всеки пациент да се регистрира с пръстов отпечатък при приемането и изписването от болница. Регистрацията с пръстовите отпечатъци и на теория и на практика изключва възможността за отчитане на фиктивни пациенти и „източване” на касата, казва самият Москов. Аргументът за източване вече не е валиден, защото касата вече има как да контролира болниците.   

Тогава за какво са лимитите? Защо остават и през 2017? 
Отказът на здравните власти да отменят лимитите и изобщо да дискутират въпроса, има само едно обяснение. „Източването” на касата не е единствената причина за въвеждането на лимитите. Има друга, неизказана от министри и шефове на касата, причина. Коя е тя?

НЗОК разпределя лимитите на болница – коя колко пари да получи. Това разпределяне става по неясни и често изменящи се правила, далеч не винаги прозрачно и винаги в голяма доза субективно. 

Разпределянето на лимитите дава на НЗОК и МЗ власт над болниците – това е властта да разпределяш блага, съответно властта да лишаваш от блага. Това е силна власт, която подчинява и прави послушни зависимите от това разпределение на пари.

Ето защо здравните власти няма да се откажат от лимитите. Те няма дори да обсъждат тази възможност. Когато ги призоваваме да се откажат от лимитите, като ненужни вече, ние всъщност ги караме да се откажат от част от властта си над лекарите и лечебните заведения. Политиците нямат да се откажат от тази власт, защото така разбират управлението – като командване и изпълнение, като строга йерархия и подчиненост. 
Или пък, не? Имат разбиране за модерно управление, основано на интересите, организацията и взаимната свързаност. 
Ще видим. В следващите дни и седмици.

*Коментарът е публикуван на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването

 

 

Коментари