Ако приемът на хранителни добавки с високо съдържание на белтъчни съставки продължи около 7-9 месеца, има вече бъбречно увреждане

Интервюто с автор Галина Спасова е публикувано в бр. 7 от 2016 г. на в. "Животът днес"

- Проф. Богов, не се ли задълбочава тенденцията медицинското знание, а и лечебната практика да се парцелират?

- Точно така. Въвеждането на клиничните пътеки според мен е катастрофално за обучението по медицина и виждаме плодовете. Преди това всеки, който специализираше нефрология, задължително трябваше да има първа специалност вътрешни болести. Днес се преминават само една година курсове по вътрешни болести, което много личи при вече завършилите. Некомпетентни са, защото са строго профилирани. А нашите пациенти са вътрешно болни първо и после с акцент към някой орган, като бъбреците почти винаги участват във всеки един патологичен процес. Правим някакви усилия заедно със завеждащия Катедрата по вътрешни болести в МУ да се промени това.

У нас, в България, всеки, който има бъбречен проблем, се консултира с уролог. Уролозите са хирурзи. Всеки, който има бъбречен проблем, трябва да бъде прегледан от нефролог. Ако той прецени, че нещо трябва да се премахва, да се поставят стентове и т.н., тогава се заема уролог.

- Казват, че най-нетърпимо болят бъбрек и ухо…

- Симптоматиката на бъбречните заболявания е фрапантна, явна. Но има и такива, които не болят и поради това е особено важна здравната култура. Защото днес все повече пациенти идват със силно влошена бъбречна функция. Това са хора с диабет или с високо кръвно налягане и не са били адекватно проследявани. Благодарение на Българското нефрологично дружество спечелихме конкурс за дарителска кампания – именно за проследяване на рискови групи за хронично бъбречно заболяване.

- От Вашия опит – как здравите хора „успешно“ си увреждат бъбреците?

- Нещо, което се среща все повече сред младите хора, е неразумната употреба при фитнес на т.нар. хранителни добавки, които съдържат белтъчни съставки във висок процент. И практиката показва, че ако този прием продължи около 7-9 месеца, има вече бъбречно увреждане. Отнася се за всички белтъчни добавки. И не само за тях. Няколко пъти в годината при нас постъпват пациенти, които са се лекували с билки, без да им знаят състава. Те също идват с бъбречна недостатъчност, която често налага диализа. Има билкари, които препоръчват отвари с неизвестни съставки. Другото е неразумен прием на диуретични лекарства или лаксативни средства с цел намаляване на теглото. Ако това продължи няколко години, резултатът е същият – дефинитивно нарушена бъбречна структура и функция. И каквото и да правят после такива пациенти като режим на хранене и на лечение, не възвръщат бъбречната функция и са потенциални кандидати за донорство.

- Кои храни са враг на бъбреците?

- Въпросът има няколко страни. Първо - храните у нас отдавна не са качествени, дори в сравнение със страни като Македония и Сърбия. Внасяме голяма част от плодовете и зеленчуците, а месата съдържат много хормони, които се използват за по-бърз растеж на животните. На бъбречно болните препоръчваме и ограничаване на бобовите храни заради съдържанието на белтъчини. На здравия човек с висока здравна култура, който се проследява веднъж годишно, нищо не му е забранено. Трябва разумно да се храни и разумно да приема течности. Три-четири пъти на ден разнообразно хранене, умерена употреба на алкохол, и то не всеки ден, и прием на течности – 1,5-2 л на денонощие.

Модно е днес младите, особено учениците, да наблягат на бирата и много рано отключват проблеми, които са чисто метаболитни. Един от маркерите, които ни показват всекидневната консумация на бира, е повишеното количество на пикочната киселина. И ако навреме това не се прекрати, се отключват метаболитни проблеми, които са необратими. Бирата не спада към течностите, а към алкохола.

- Накъде се е устремила модерната нефрология?

- В световен план усилията са хвърлени в постигането на заместителна бъбречна терапия. Тоест при пациенти, които са на диализно лечение и предстояща трансплантация, да може да бъде направен бъбрекът чисто генетично. Както днес се прави трансплантация на костен мозък. Има вече доста високи постижения в тези разработки. Учените са напът да направят бъбрек от донорски клетки, това е мечтата и амбицията. Впрочем бъбрекът е най-сложният орган.

Ако говорим на национално ниво, стремежът е да се подобри трансплантационната ситуация, защото все още изоставаме дори от страни като Хърватия (с 300-400 трансплантации годишно). У нас са около 12-14. Проблемът е най-вече в културата на българите, и второ - ролята на църквата. Мисля, че в Агенцията по трансплантации под ръководството на д-р Симеонова се направиха големи усилия и административният механизъм е изчистен. В специалността нефрология имаме много да направим. Ако съумеем, да върнем специализацията отново да бъде след специализация по вътрешни болести и второто – нефрологията да стане по-атрактивна. Все по-малко млади хора се насочват към нея, защото е една от неблагодарните по отношение на заплащането от здравната каса.

Намирам за много глупаво да се работи по клинични пътеки. Не може, като постъпи пациент, колегите да му броят дните и после да започне да обикаля из другите клиники и да търси къде ще го приемат. Трябва, както министър Москов казва, с влизането в болницата пациентът да излезе с решени проблеми.

- Чувала съм от десетки лекари това мнение. Но остава и впечатлението, че съпротивата за промяна е точно отвътре.

- Има две генерални грешки, които бяха направени съзнателно. Първата е болниците да са търговски дружества. Още когато бе направено, се знаеше, че българска болница не може да се самоиздържа по Търговския закон. Второто – клиничните пътеки. И дойде изразът “пътечен пациент“. И после касата се сърди, че един пациент не е обслужен както трябва или че колегите лъжат системата, за да може да се самоиздържат. Оправданията са, че няма пари за промяна. А пари има предостатъчно, но се разпределят неправилно. На никого не му стиска да го направи, защото трябва да има политическа воля – премиер, здравен министър, парламент.

- Жонглирането с пътеките води до неистински епикризи с всички последствия за болния.

- Нищо не е истинско. Нито статистиката. При нас идват и в момента може да видите такива случаи с фрапантно различни епикризи от реалното. Почти няма човек, на когото примерно да е направена колоноскопия и на когото да не е премахнат полип - защото не може да се отчете. Ако нищо не е намерено, цените са различни. Това е ужасно, непрофесионално. Идват също пациенти с фрапантни разлики в лабораторни изследвания, идват хора, чиито изследвания, колкото и пъти да са направени, са копи пейст…

- От разговор за пари в здравеопазването все не остава място за почтеността, дълга…

- Да, повече морал трябва, иначе не се получава. Някога в Медицинския университет се изучаваше медицинска етика - взаимоотношенията лекар – пациент, пациент – пациент, лекар – лекар. Сега няма такъв предмет. Това е много важно. И днес изключително рядко ще срещнете лекар да говори добре за колегата си.

… и който да говори с пациента си.

- Също. Имаме фрапантни случаи – примерно, без да споменавам от коя болница, дойде 18-годишно момиче с тежка бъбречна патология. Родила е там в деня преди да я изпратят при нас! Това означава, че за да не разберат колегите, които са я лекували за бъбречна инфекция, че е бременна, тя изобщо не е била преглеждана. Днес лекарите все по-рядко преглеждат пациентите си. И пропуски няма начин да не се явяват. Това е слабост на системата.

- Коя друга професия Ви респектира?

- Възхищавам се на пилотите. Може би ако не бях станал лекар, щях да стана пилот. Това е нещо, което ме впечатлява много.

- А какво Ви отморява?

- Доколкото имам време, обичам да ходя в планината, ловец съм. Много е зареждащо, но повече от веднъж в годината не ми се получава… Обичам цветята и да се занимавам с градината си - имам малка къща близо до София.