Публикация

​В България общественото настроение към донорството е добро

Д-р Георги Димитров е анестезиолог и координатор по органно донорство в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен


Преди месец се проведе обучение на всички координатори по органно донорство в страната, а целта е след време в България да се работи по т. нар. испански модел.

Испанският модел с нищо не се различава от нашия модел, по който работим, но те го прилагат много по-професионално. Там имат обучени хора, както и структури, които обучават други хора, но имат и политика на правителството в тази посока. В България нещата би трябвало да станат такива, когато приключи обучението. Идеята е обучението да продължи две години, ще се провежда и интернет обучение, както и срещи на живо. Когато премине то, ние ще бъдем сертифицирани да обучаваме други лекари. Основната цел е лекари да обучават лекари.

В испанския модел няма нищо специфично, което да се различава от българския. Разлика е, че те имат обучени хора, а ние не. Не е задължително лекарите да са само анестезиолози, но донорските ситуации се случват на места, в които работят анестезиолози, а именно в интензивните отделения. От 13 години работя в областта на органното донорство, а това, което ми прави впечатление, е, че от години говорим едно и също и ситуацията не се променя. Едно от положителните неща е, че съзнанието на хората се променя към добро. Те стават по-позитивни, разбират ситуацията на органно донорство и държа да кажа, че общественото настроение относно донорството в България е добро. Нямаме откази, а ако има, те са по-малко от половината случаи, които имаме. Проблемът е, че донорството не се предлага, защото няма специалисти, които да го направят. В страната има 28 лечебни заведения, които са донорски бази. Всяка областна болница е донорска база, но не всички работят. Едни от най-активните са Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас и София и общо взето това са работещите бази. В нашия регион миналата година сме имали 8 донорски ситуации, като 4 са завършили с реални донори, което си е 50%. Не сме водещи в страната, но сме на челните позиции. За цялата година в страната има 15 или 16 донорски ситуации, което е много ниско като процент. Ние сме 7 млн. население и годишно у нас се падат по два донора на милион души, а по испанския модел годишно са 40 донора на милион население.

Какви са условията, за да се стигне до донорска ситуация

Много са условията, за да се случи една реална донорска ситуация, но на първо място е откриването на мозъчната смърт. След това са медицински показания, съгласие на близките, наличие на подходящ реципиент. Т.е. доста са условията. Испанският модел е свързан с много опит в обучението на хора, в университета в Барселона имат цяла катедра, която се занимава с това. Като цяло опитът им показва, че в страни, в които са провеждани такива програми за обучение, след това има тенденция към увеличаване на донорските ситуации. Сега тази програма е за Латвия и България, като очакванията са да се подобрят и резултатите. Често се казва, че хората се страхуват да дадат съгласието си за донорство, а самите специалисти - да констатират мозъчна смърт. Да, всяко непознато нещо е малко плашещо. В този смисъл и лекарите може да се страхуват да констатират мозъчната смърт, но научавайки повече, най-вероятно този страх ще изчезне. Най-често мозъчна смърт се констатира след черепно-мозъчна травма и мозъчен кръвоизлив. Първата стъпка в доказването на мозъчната смърт е да има точна и ясна причина за нея. Възрастта не е критерий вече. Няма горна граница, няма възрастови граници, по света има реализирани донори над 90 години. У нас на този етап най-възрастният донор е бил на около 70 години. Това е така, защото има много възрастни реципиенти, които очакват да им бъде присаден орган. Впоследствие в хода на обучението е предвидено ние да организираме семинари и да обучаваме нашите колеги. Програмата трябва да завърши с провеждане на семинар от наша страна, като имаме цялата подкрепа от страна на испанците. 

Коментари