Проф. Златимир Коларов Клиника по ревматология - МУ - София

Лекцията е изнесена по време на кръгла маса, организирана от фондация „МОСТ“ на 16 октомври, т. г. в Благоевград.

Широко дискутирана в ревматологичната практика е връзката между ваксините и развитието на автоимунните ревматични болести. При много от тях се обсъжда възможна патогенетична връзка, но за нито една не е доказана със сигурност подобна зависимост. На настоящия етап от развитието на медицинската наука липсват сигурни и надеждни средства за доказване на пряка причинно-следствена връзка между ваксинирането и появяването на някоя от тези болести, т.е подобна връзка може да се обсъжда, но не може да се докаже със сигурност. Освен това може да се касае за съвпадение във времето между ваксинирането и появата или обострянето на съответната автоимунна болест. И тази възможност не може да бъде подкрепена или доказана с надеждни диагностични и прогностични средства на настоящия етап от развитието на фундаменталната и клинична медицина. Друг е въпросът, че много от ревматично болните са имунологично компрометирани от болестта и лечението с кортикостероиди и имуносупресори и са податливи на всякави инфекции и се нуждаят от надеждна протекция - съответни хигиенни мерки, ограничаване на контакта с инфекциозно болни при епидемии, ваксиниране на застрашени контингенти болни при съответна епидемиологична ситуация след преценка на лекуващите ревматолози и др.

Когато се обсъждат проблемите „за или против ваксините“ трябва да се има предвид, че от първата ваксина през 1796 г. от д-р Едуард Дженър досега са изминали 200 и няколко години и благодарение на ваксинациите в световен мащаб, този период е достатъчен, за да се обяви едрата шарка за решен медицински проблем на 8-ми май 1980 година от СЗО. Това е безспорен и безпрецедентен пример за триумфа на медицинската мисъл и наука. От тогава досега, благодарение на ваксините, са спасени милиони човешки животи, съдбите на милиони хора са променени към здраве, живот и дълголетие. Благодарение на ваксинациите силно намаля детската смъртност и смъртността при възрастните и като следствие се повиши средната продължителност на човешкия живот в последните два века. Даде се шанс на милиони хора не само да живеят, но и да се радват на добро здраве.

Винаги казвам, че ние, съвременниците, сме плод на милиони години еволюция и хиляди години цивилизация. Ако се откажем от тях, в случая от ваксините и ваксинациите, означава да се върнем във времената преди д-р Дженър и нашите деца да мрат като мухи по улиците, както е било в средните векове. Благодарение на ваксините и пространните програми за ваксиниране на населението в България и света има болести, които повечето съвременни лекари, включително и аз, познаваме само по описание от учебниците, но никога не сме виждали — едра шарка, дифтерит, коклюш, петнист и коремен тиф и други, и са спасени милиони хора. Като пример ще посоча, че шансът за оцеляване от дифтерит е 40-50%, т.е. всеки втори е потенциален смъртник. Сега тази болест я няма в България от десетилетия.

Въпреки всички резеври, които съществуват към ваксините, моето твърдо убеждение, е че хората трябва стриктно да се придържат към изискванията на Имунизационния календар при липсата на конкретни противопоказания, определени при всеки отделен болен или здрав от наблюдаващите го лекари. Възможността от усложнения, които поначало се срещат при много малък брой хора - това е следствие от специфичността на биологичната материя, не трябва да ги възпира от най-надеждното за момента средство за борба със сериозните и безпощадни инфекциозни болести, които съвременната медицина надеждно профилактира. Защото всички лекари сме наясно, че винаги е по- лесно и безрисково да профилактираш, отколкото да лекуваш, а болестите, колкото и да сме се научили да ги лекуваме и овладяваме със съвременни и надеждни лечебни средства, продължават да вземат своите жертви.
Още публикации може да видите на моя сайт: www.kolarov.bg