Главният източник на витамин D е неговият синтез под въздействие на ултравиолетовите лъчи, но може да постъпва в организма чрез храната или препарати

Учените отдавна търсят взаимовръзката между витамин D и чумата на съвремието - онкологичните заболявания. Недостигът на важния витамин D в световен мащаб е факт и онколозите изказват предположения, че няма начин да няма връзка между човешкото здраве и дефицита на този важен витамин. Предположенията им се основават на изследвания, които откриват сериозни разминавания между заболеваемостта от рак в различни географски ширини.

Главният източник на витамин D е неговият синтез под въздействие на ултравиолетовите лъчи, но може да постъпва в организма чрез храната или препарати. Най-много витамин D се съдържа в рибеното масло,яйцата и твърдите сирена.

Здравните власти в  Великобритания препоръчват нивото на витамин D в кръвта да бъде 20 ng/ml. В САЩ обаче ендокринолозите се обединиха около по-високи стойности – 30 ng/ml. Изследване, проведено във Великобритания, установило, че при половината британци съдържанието на този витамин в организма е под тези стойности, а 15% изпитват дефицит целогодишно.

Известно е, че витамин D играе важна роля в минерализацията на костната тъкан. През последните 20 години стана ясно, че той е важен и за имунната система. Ниските му нива са свързани с повишен риск от развитие на автоимунни заболявания като множествена склероза и по-чести инфекции на горните дихателни пътища.

Днес учените си поставят въпроса има ли действително връзка между витамин D и рака. 

Изследователи от Онкологичния център на Калифорнийския университет вече са готови с отговора. Те провели мащабно проучване, като анализирали данните за заболеваемостта от рак в целия свят. Резултатите показали безспорна връзка между географската ширина, количеството ултравиолетови лъчи (следователно и ниво на витамин D в организма) и разпространението на рак на млечната жлеза, на дебелото черво, бъбреците, яйчниците и матката. Най-очевидна била зависимостта между витамин D и рака на дебелото черво и на гърдата. Шансовете за петгодишна преживяемост били много по-високи при по-голямо количество на витамин D3 в кръвта на пациентите.