Методът „Семейни констелации” е сравнително нов (поне за България) и е разработен от Берт Хелингер, немски терапевт. В основата му лежат базисни закони, които управляват всички семейни системи, еднакви за всички култури.

Берт Хелингер е роден в католическо семейство. Получава теологично образование, работи като мисионер 16 години в Южна Африка, където наблюдава живота на племето Зулу. Наученото при зулусите отваря пред Хелингер нови разбирания, които той впоследствие въвежда в разработваните от него методи. Самият той коментира, че в африканското племе никога не е наблюдавал някой от по-младите членове на племето да се държи неуважително към своите родители и по-далечни предци. Расовите конфликти го подтикват към изучаване на груповата динамика.

Търсейки най-ефективната психотерапия, създава интересен холистичен метод, основан на дълбочинните връзки на любовта и деформациите, като бързите резултати, които постига, често са рядкост в сферата на обичайните психотерапии.

Биологът Руперт Шелдрейк още през 1920 г. въвежда ново понятие - морфогенетично поле, което Хелингер приема, а напоследък говори и за духовно поле.

В това поле са запаметени в една обща памет предишни събития от дадена група. Хелингер добавя, че и в тази група има и обща съвест, която им предписва какво да правят и какво не, за да могат да си заслужат и подсигурят принадлежността към духовното поле и тяхното семейство, където присъстват и потиснатите емоции на хората от това семейство.

Няма перфектно семейство, всяко има своите драми, тайни и теми табу, а те оказват влияние върху цялото, колективна съвет. И всеки от нас, независимо от произхода и културата си, има и майка и баща, които принадлежат към друга система, а тя към друга. И се оказва, че половината от нашето същество принадлежи на майката, а другата половина на бащата.

В съвременното забързано общество все по-често се губят традиционните ценности и най-малката социална клетка – семейството все по-често е пред разпадане. Няма перфектно семейство.

И откриваме, че сме родени в сърцето на една сложна мозайка, съставена от успехи, радости, трагедии, съжаления, раздели, изневери, недоизказани думи, тайни ... в един лабиринт, където семейната история на всеки един от нас е преплетена една с друга. В това огромно хранилище на събития, чувства и заплетени съдби, понякога човек може да прекара точно определена болест или да има необичайно затормозяващо поведение, съответстващо на много точно усещане или спомен без самия той да го е преживял.

Берт Хелингер стига до извода, че отвъд собствения живот на дадена личност, друг от по-късно поколение може да поеме „сценарий”от свой по-възрастен роднина и да го изживява като свой, без да го осъзнава и подозира. Разработвайки метода „Семейни констелации”, Хелингер формулира три закона:

Законът за принадлежността гласи, че на всеки един в семейната система се полага определено място в нея и всички имат еднакво право да бъдат там. Никой в системата не може да бъде осъждан като по-добър, никой няма повече или по-малко право да бъде част от семейството.

Законът за свещения ред показва, че всички сме уникални. Всеки в семейната система заема точно определено място спрямо останалите в зависимост от момента, в който той е влязъл в семейството. Никой друг не може да заеме това място.

Законът за равновесието гласи, че всички сме изцяло отговорни за това, което правим. Каквото и да направи някой от системата, то има ефект върху цялото. Ние имаме влияние върху това, което става около нас и сами сме повлияни от него. Въпреки това, всеки индивид трябва да понесе последствията от действията си, какъвто и да е резултатът от това.

И всеки от нас (съзнателно и несъзнателно) е свързан дълбоко с родителите си, с предците си, с техните чувства – положителни и отрицателни.

Семейните взаимоотношения и най-вече взаимоотношенията с родителите се оказват най-важните връзки в живота ни. Едва ли има някой, който да е безразличен към тях.

Във всяко семейство родителите са първи – без тях няма деца. С други думи, най-важният дар за детето от неговите родители, това е животът. По природа родителят дава, а детето получава. В този смисъл връзката родител–дете е доста неравностойна. Детето се отплаща за всичко, което му е било дадено, но не на родителите си, а на собствените си деца.

Осъзнаването на невъзможността да се създаде баланс, децата да усещат, че трябва да направят нещо значимо за родителите си, е най-трудно.

И така, наблюдаваме два модела на поведение при децата:

1. Те изпитват гняв към родителите си.

2. Или се опитват да направят за тях всичко възможно.

Зрелият начин да се справим с тази ситуация би бил като изразим дълбока благодарност към родителите си. От една страна това ни свързва с тях и ни дава сила, и от друга страна ни позволява да се отделим от тях и да станем самостоятелни.

Да уважаваме родителите си, това може също да означава безусловно да се съгласяваме с решенията, които те са взели за нас.

Подобни жестове могат да изглеждат несправедливи за зрелия ум, но семейните констелации функционират по много прагматичен и неосъждащ начин. Когато се оплакваме от родителите си или им се гневим заради техни минали постъпки, ние ги осъждаме. Като резултат, рано или късно ние ще накажем себе си, защото винаги оставаме свързани с това, което отричаме. Никога не можем истински да се отделим от тях по такъв негативен начин. Хората, които остават ядосани на родители си, живеят в състояние на неприемане. Те възприемат себе си като жертви, което ги прави безсилни и им отнема възможността за промяна. В същото време самото желание за промяна и неспособността ни да го осъществим, поражда стреса.

НИЕ СМЕ ... НАШИТЕ РОДИТЕЛИ. Когато им казваме „ДА!”, казваме „ДА!” на себе си. Това не е „да” на подчинение, а на приемане.

Когато почиташ родители си, ти почиташ не само майка си и баща си, а също техните родители и прародители – всички хора, които са в рода ти преди теб. С дълбоко благоговение ти се прекланяш пред корените си, пред Извора на твоя живот.

Най-често конфликтният спомен или усещане произхожда от нашето семейно минало, ако някой от нашите предци е преживял конфликт или драма, без да е успял да ги разреши, то ние ставаме носители чрез клетъчната ни памет. По този начин, несъзнателно сме подтикнати да намерим решения на този конфликт, било то под формата на болест, поведение или чрез изборите, които правим в живота (професия, партньор, предпочитания ...): нашата СЪДБА.

Колкото повече се чувстваме съпричастни към живота си, към желанието си да се освободим от нашето семейно минало, както и да освободим децата си от стойности и вярвания (да отделим плявата от житото), които бихме им предали несъзнателно, толкова по-ефикасни ще бъдем във нашето личностно изграждане.

Предимствата на метода на Берт Хелингер: Краткосрочно и ефективно лечение. Позволява да се работи с нарушения при всеки вид връзка (дете-родител, партньор, разрешаване на проблемната ситуация с близки и т.н.). Позволява да се види състоянието на конфликтите от реалния образ и изграждане на решението му чрез чувствата и движенията на душата.

Фамилните констелации имат за цел да разграничат истинските желания от тези, които са им „наложени” от поколенията. Всеки да живее тук и сега собствения си живот, а не този на бабите и дядовците.

Когато този процес е осъзнат, се променя фамилната история, помага всичко премълчавано да бъде назовавано с истинските им имена и има за цел да покаже семейните повторения – несъзнателни, неволни, често пъти драматични. Това помага да се променят нещата свободно, без натиск.

През погледа на външния наблюдател групите за фамилни констелации може да изглеждат пълна мистерия. Чрез влизането на участниците в групата като различни представители от семейната система, тя оживява и се изпълва с преживявания. Чувствата, които възникват, нса силни и автентични не само за представителя, но и за страничните наблюдатели.

Емоциите са психологически верни и лекуващи, както за заявителя, така и за представителя на семейната душа.