Кратка информация за гинекомастията при юноши и деца.

Какво представлява

През пубертета тялото на момчето се променя и постепенно придобива характерния мъжки облик. Едновременно с това при част от момчетата започва увеличаване на гръдните жлези. Това състояние се нарича гинекомастия. Името произлиза от гръцките думи gynec (жена) и mastos (гърда) и е употребено за пръв път от Гален през ІІ в.сл.н.е. Среща се и при мъже от останалите възрастови групи. Може да бъде едностранна, двустранна и/или асиметрична. Съществува и друго подобно състояние – псевдогинекомастия. То се среща при деца, юноши или мъже с наднормено тегло или затлъстяване и се дължи на натрупване на голямо количество мастна тъкан в областта на гърдите, без да има развитие на жлезиста тъкан. И двете състояния могат да предизвикат значителна тревога и психологични проблеми, особено при юношите.   

Кога се среща

В живота на момчето има три периода, през които гинекомастията е физилогичен процес. Те съвпадат с времето на хормонални промени в организма.

Първият от тях е неонаталният период. Тогава от 60 до 90% от бебетата имат уголемени гръдни жлези заради женските хормони, преминали от майката към бебето през плацентата. Гинекомастията при новородените почти винаги търпи спонтанно и пълно обратно развитие през първата година от живота.  

Вторият период е пубертетът, когато при от 4 до 69% от момчетата има увеличаване на гръдните жлези. Най-рано това се случва около 10-годишна възраст, честотата е най-голяма между 13 и 14 години, след което намалява и към 17 години вече само 10% от момчетата имат гинекомастия.

Третият, последен период, е зрялата възраст, като най-голяма е честотата между 50 и 80 години.  

На какво се дължи

При раждането гърдите на момичетата и момчетата имат еднаква структура. Те съдържат рецептори, чувствителни и към двата вида хормони – женски (естрогени) и мъжки (андрогени). Първите стимулират развитието на гръдните жлези, а вторите имат слаб подтискащ ефект. Преди пубертета гръдните жлези са в покой. След започването му при момичетата се секретират големи количества естрогени и гръдните жлези се оформят напълно. При момчетата в началото има временен хормонален дисбаланс и ефектът на естрогените преобладава над този на андрогените. Това може да доведе до увеличаване на гръдните жлези. С напредването на пубертета нивата на андрогените се повишават и това води до обратно развитие и атрофия на  гръдните жлези.

Освен физиологична, гинекомастията може да бъде и патологична. При момчета в предпубертетна възраст и при юноши тя се среща много рядко. Дължи се на абсолютен или относителен излишък на естрогени в резултат на прием на екзогенни естрогени (включително ксеноестрогени – химически вещества в околната среда), повишена ендогенна продукция или повишено превръщане на андрогените в естрогени при различни заболявания (повишена ароматазна активност, нечувствителност към андрогени, дефицит на андрогени). Други възможни причини са прием на определени медикаменти или наркотици, тумори на тестисите или надбъбречните жлези, синдром на Клайнфелтер (Klinefelter), синдром на Пьотц-Йегерс (Peutz-Jeghers), тиреотоксикоза, цироза, първичен хипогонадизъм, вродена надбъбречна хиперплазия, андрогенна нечувствителност, недохранване, стареене. Затлъстяването също може да доведе до гинекомастия, тъй като мастната тъкан произвежда различни хормони, между които и естрогени.

Как се диагностицира

Добре събраната анамнеза и щателният медицински преглед са задължителни за правилната диагноза. Детският ендокринолог  обръща внимание на възрастта на появяване на гинекомастията, наличието на придружаващи симптоми, хронични заболявания и рискови фактори за рак на гърдата, промяната на телесното тегло,  употребата на лекарства, анаболни стероиди и/или наркотици. Преценява се пубертетното развитие като се обръща внимание на промяната на гласа, окосмяването, половите органи. Оглеждат се и се опипват гърдите и  съседните лимфни възли. Нормалните мъжки гърди са относително плоски в легнало положение, с известна плътност около ареолата. Често при спортисти и особено при културисти има хипертрофия на гръдните мускули и това трябва да се вземе под внимание.

Когато анамнезата и прегледът установят, че гинекомастията е нормална за съответната възраст и степен на половото развитие, обикновено не са необходими допълнителни изследвания. Необходимо е проследяване от  детски ендокринолог през 6 месеца до пълното й обратно развитие. Ако гинекомастията е установена при момче в предпубертетна възраст, трябва да се търси подлежащо ендокринно заболяване. Същото важи и за юноша със симптоми на някакво заболяване. Провеждат се хормонални, биохимични и други изследвания.

Как се лекува

Най-често срещана е пубертетната гинекомастия. Както вече беше казано, тя е нормално явление и в 75-90% от случаите претърпява обратно развитие в продължение на 1 до 3 години. Не е необходимо лечение, но трябва да се проследява. Тъй като в този период от живота си юношите са особено чувствителни към външния си вид, те и техните семейства се интересуват от възможните начини на медикаментозно и хирургично лечение и е добре да им бъде дадена информация за тях.

Когато причина за гинекомастията е някакво заболяване, съответното лечение успешно повлиява нейното обратно развитие. Ако причината е прием на дадено лекарство, анаболен стероид или наркоток,  прекъсването му води до регрес на гинекомастията.

Медикаментозно лечение

Медикаментозното лечение цели да коригира андроген-естрогенния дисбаланс по три възможни начина: (1) блокиране ефекта на естрогените върху гърдите (напр. кломифен, тамоксифен, ралоксифен), (2) прилагане на андрогени (напр. даназол), and (3) подтискане на естрогенната продукция (напр. анастрозол, тестолактон).

Данните за тези видове лечения са много оскъдни и не дават убедителни данни за ползата от тях. Изследванията се затрудняват поради спонтанната регресия на гинекомастията при по-голямата част от юношите. По отношение на персистиращата и след пубертета гинекомастия също няма убедителни данни за ползата от медикаментозното лечение. Ако в продължение на 1 година не се наблюдава регрес, се препоръчва хирургично лечение.

Хирургично лечение

Хирургично лечение на пубертетна гинекомастия може да се обсъжда само при незатлъстели юноши, при които гръдните жлези не намаляват размера си в период най-малко 1 година след края на пубертета, при нетърпима силна болка и/или при тежък психологичен стрес. Интервенцията трябва да се извърши от опитен пластичен хирург. Възможни са постоперативни усложнения, които може да наложат допълнителна операция.

В заключение:

Пубертетната гинекомастия е като цяло физиологично състояние, претърпяващо самостоятелно обратно развитие. Не е необходимо лечение, но е необходимо проследяване през няколко месеца.

Патологичната гинекомастия при предпубертетни деца и юноши в пубертета е рядкост. В тези случаи трябва да се изключи подлежащо ендокринно, соматично или генетично заболяване. При задържане на физиологичната гинекомастия повече от 1 година след края на пубертета, може да се обсъди хирургично лечение.  Медикаментозно лечение не се препоръчва поради недостатъчните данни за съотношението риск/полза.

При всички случаи на гинекомастия е задължителна консултация с детски ендокринолог, който ще прецени състоянието и необходимостта от изследвания и лечение.