Публикация

Захарният диабет е социално-здравен проблем на нашето съвремие

Диабетът спада към групата заболявания, при които чрез правилно лечение може да се достигне до „условно здраве“


Захарният диабет е обменно заболяване, което се споменава още в древноегипетските папируси и староиндуските медицински книги. Днес заболяването, поради прогресивното му нарастване, се е превърнало в един от най-значимите социално-здравни проблеми. В България със захарен диабет живеят над 580 000 души .

Добрата новина е, че диабетът спада към групата заболявания, при които чрез правилно лечение може да се достигне до „условно здраве“.

В своето „Ръководство на диабетика за постигане на условно здраве“ проф. Мария Дамянова подробно разглежда диабет тип 1 и 2, спирайки се подробно на причините за възникване, като обогатява информацията на диабетиците със знания за „сладката болест“ и с конкретни препоръки, свързани с хранителния режим, медикаментите, двигателната активност и строгия самоконтрол, който всеки заболял трябва да упражнява, за да достигне условно здраве.

Според международната класификация захарният диабет бива 4 типа:

  • Захарен диабет тип 1;
  • Захарен диабет тип 2;
  • Гестационен диабет;
  • Други специфични видове диабет.

Най-разпрострени са диабет тип 1 и 2. Основен фактор за появата на болестта е инсулинът – основно белтъчно вещество, хормон, който единствен в организма понижава нивото на глюкозата в кръвта. Инсулинът способства глюкозата да навлезе от кръвта в клетките на периферните органи, където тя освобождава енергия, нужна за всички жизнени процеси на организма – дишане, храносмилане, отделяне. При липса на инсулин, нивата на глюкоза се повишават, енергията не може да бъде освободена, получава се парадокс – нивото на глюкоза се повишава, като същевременно клетката страда от липса на глюкоза.

Диагностицирането на захарния диабет става на базата на проявените симптоми. При захарния диабет от тип 1 симптомите се проявяват бързо в рамките на от 1-2 седмици до 1-2 месеца. ЗА диабет от тип 2 обаче, диагнозата се поставя по-трудно, тъй като в началото на болестта признаците й не са така изявени и се проявяват едва тогава, която тя вече е напреднала.

Коментари