Публикация
Здравеопазването през очите на една възрастна дама.
Представяме Ви гледната точка на г-жа Стефана Тодорова за здравеопазването. В писмо, изпратено по пощата на ЦЗПЗ, госпожата описва в 13 точки нередностите, с които тя сама се е сблъсквала като пациент. Започва от някои „по-незначителни практики“ и продължава с „по-сериозните въпроси“.
„Ще започна с някои по-незначителни практики, които говорят за неуважение към пациента, а защо не и за унижение. Не са споменати в Европейската Харта за правата на пациента, но очевидно се подразбират.
1. До кога пред кабинетите на личните лекари пациентите (предимно възрастни) ще се редят без предварително записване, често с часове?
2. Не е ли формално и непълно излишно посещението при личен лекар, за да напише рецепта за лекарствата, назначени от специалист и платени непълно или частично от здравната каса? Би следвало да се пише рецепта едва тогава от личния лекар, когато специалистът промени лечението, което се отразява в издадения от него лабораторен лист. С други думи: до тогава пациентът (в повечето случаи болен и трудно подвижен) може ежемесечно да закупува лекарствата си от аптеката, не срещу рецепта, а от вписаните в рецептурната книжка лекарства, назначени от специалист (един или повече).
3. Не знам как е по света, но ми се струва твърде унизителна практиката у нас (не знам дали има изключения) пациентите да се събличат и обличат пред лекаря, независимо, че ги е преглеждал той. Необходим е параван, зад който досадното обличане на бельото и чорапогащите да не изнервя и притеснява пациента. Мисля, че цената не би била проблем.“ – г-жа Тодорова.
Това са само, част от нещата, които описва жената. Ще Ви ги представим на порции, за по-добро асимилиране. Все пак госпожата е описала ситуацията със старание, отделила е голяма част от времето си и за нея е важно да се обърне внимание на всяка точка, защото това не засяга само нея, но и всички нас.
Коментари
Безспорен факт е, че голямата част от работното време на един личен лекар отива в писане на амбулаторни листа, направления и рецепти. Всичко това ще изчезне с въвеждането на електронното здравеопазване, за което всички говорят, но никой не иска да го въведе в реалността. Причината е доста прозаична - тогава ще се осветят много процеси и ще трябва да се отговаря на неудобни въпроси. Докато държавата се престраши да въведе електронно здравеопазване, много елементи от него вече са налични в CredoWeb. Но и този проект явно първо трябва да успее в чужбина, за да го възприемем след това като "нещо вносно", както сме свикнали от десетилетия. Електронната комуникация лекар-пациент пести не само време, но и предпазва от случайни грешки. Защото лекарят казва едно, а пациентът разбрал друго... А когато е писмено, няма да има такъв риск.
Ако изчезне нуждата от формални посещения, за които се говори и в писмото до ЦЗПЗ, а далеч не са само тези за пре-предписване на лекарства, тогава ще намалее и чакането пред кабинета, както и натовареността на лекаря. А ако личният лекар въведе и записване на час през интернет, ще се спестят още повече "човеко-часове". Ще следя с интерес темата
По въпрос №1: Кредоуеб предлага напълно безплатен електронен график, който лекарите могат лесно да активират. Нещо повече, екипът на Кредоуеб им предлага безвъзмездно своята помощ това да се случи. И знаете ли какво? Много лекари, най-вече джипита, отклоняват идеята с обяснението, че ПАЦИЕНТИТЕ им, особено възрастните, няма да възприемат тази идея. Още повече, че в графика може да се вмъкне и човек, който се е обадил на самия лекар или сестрата по телефона. Суперлесно е, но явно нашите лекари още не са узрели за идеята. Давали са ми примери, как доктори, които се опитват да въведат прием по график, са загубили част от пациентите си, които не желаят да се записват предварително. Въпрос на манталитет и култура! И за мен винаги е било чудно, как така у нас си винаги записваш час за фризьор, а за лекар - само по изключение.