Участници
Мнения
Първоначално с този въпрос се обърнахме към:
Проф. Красимир Иванов, ректор на МУ-Варна:
В момента в Европа има дефицит от над 1 милион лекари. А за да бъде подготвен един пълноценен лекар, са необходими 10 години. Нужни са инвестиции в медицинското образование и в лечебните заведения, както и в достойни възнаграждения за положения труд.
Проф. Славчо Томов, ректор на МУ-Плевен:
Основният аргумент, който всички изтъкват, е че заплащането на лекарите, особено на младите лекари, не е достатъчно. Но това не е единствената причина колеги да напускат страната. Апелирам за развитие на иновациите в медицинските университети, за възможности студентите да се занимават с наука. В много от случаите младите заминават в чужбина заради добрите условия за специализация.
Д-р Юлиян Йорданов, зам.-председател на БЛС:
В глобален план отдавна се наблюдава едно движение на лекарите от Източна към Западна Европа, а от Западна Европа – към САЩ. На година ние издаваме около 400 – 450 сертификата, които служат на младите колеги за работа в чужбина. Всеки лекар, искащ такъв сертификат, попълва една анкета, от която става ясно, че липсата на адекватни възможности за специализация и за кариерно развитие е на първо място в мотивите за напускане на България. И едва след това е ниското заплащане.
Д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации:
Бих искала да видя, че директорите на болниците избират своите специалисти, не само младите, но и всички единствено според техните способности, без влиянието на никакви други фактори. А в обществен план ние имаме дефицит на уважение към лекарите, на заслужения им висок статут.
Д-р Георги Кръстев, председател на РК на БЛС – Пловдив:
Първото основно нещо е да се промени отношението на изпълнителната власт към медицинската общност. Нашата общност реагира на лошото отношение и на разклатеното доверие към медиците по един много ясен начин – с миграция навън. А това, че ни приемат навсякъде, е доказателство за високото качество на нашите медицински специалисти. Постоянното натякване тук, че едва ли не постоянно източваме здравната система, не може да доведе до нищо добро. Друг е въпросът защо липсва справедливост в обществото, като този дефицит особено болезнено се усеща в солидарния здравноосигурителен модел-
Проф. Мария Куклева, зам.-ректор „Учебна дейност“, МУ – Пловдив:
Емиграцията на лекари от България към чужбина освен всичко друго е и доказателство за високото качество на медицинското образование в нашата страна. Проблемите, пред които лекарите се изправят трябва да бъдат решени от държавата и от нейните институции с помощта на професионалните и съсловните медицински организации.
Доц. Добромир Димитров, зам.-декан на Медицинския факултет, МУ – Плевен:
Нужни са ясни правила за отговорностите и кариерното развитие на младите лекари. Те трябва да имат сигурност как ще се развие професионалният им живот, ако изпълняват съответно заложените критерии.
Пълните им мнения вижте във видеото:
Описание
Уважаеми лекари, фармацевти, преподаватели, специалисти по здравни грижи, лаборанти и студенти,
от дълги години говорим, че нямаме достатъчно медицински специалисти в България, но до момента много малко е направено, за да се промени тази ситуация. Напротив, дефицитът със сигурност ще се задълбочава, защото става дума за европейски проблем. И по силата на елементарната човешка логика, всеки отива да работи там, където ще получи най-добри условия, не само във финансов аспект, но и като професионална и обществена изява.
Повече от 25 години като медицински журналист контактувам с работещите в здравеопазването на всички нива. Сигурен съм, че решението на проблема трябва да произлезе от медицинската общност. Нека предложенията как да задържим лекарите в България, да дойдат от вас.
Когато се натрупа критична маса от аргументирани и авторитетни мнения, уверявам ви, има кой да ги чуе.
Петър Галев, модератор на дискусията
Участници
Мнения
Мнения
Благодаря за дискусията
Труден процес. Като се постигне всичко заради което са заминали -комплексни причини
Много са скептични заминалите относно връщането си -не ги устройва нито отношението тук, нито заплащането, нито начина ни на живот...
Високи доходи и отлични условия за работа в България, има шанс за развитие за млади и стари
Не мисля , че заплащането е единствения аргумент за напускане на България от младите лекари. Лошо организираната ни здравна система, с цялата бумащина и отношенията между болнична и доболнична помощ са в основата на това
Драга г-жо Иванова, много лекари също мислят и коментират като Вас, една от целите на тази дискусия е отговорните институции да чуят мненията на професионалистите и да започнат трудния път към промяна на дефектните правила и норми...
Здравейте честно казано ми е трудно да дам отговор как да задържим младите лекари в Българи, защото е трудно да се задържат и по-старите които са работили вече в чужбина. Аз лично правя на два пъти опит за остана в БГ след общо 10 години стаж в Германия, но възможностите за професионална изява в БГ са доста ограничени имайки в предвид материално-техническата база и необходимостта за доплащане от пациента на скъпо струващи консумативи (аз сум ортопед). Чувствам се като като продавач-консултант на медицински изделия. И горките специализанти се обучават в тази област вместо да задълбочават знанията си по специалността. Така че смятам, че не само мизерното заплащане изобщо на лекарите е причина за изтичане на мозъци от БГ. Който е имал нещастието да види как се работи в развитите страни иска да се наслади на труда се по този начин. Съжалявам, че не мога да Ви бъда полезен в отговора на въпроса - как да спрем младите специалисти. Поздрави.
Много важна тема поставяте, драги д-р Лозанов! Вкарването на лекарите в неспецифични за професията, образованието и призванието им дейности действително угнетява много от хора от гилдията, и млади, и по-опитни. Явно е дошло времето да се мисли за промяна на модела "ЕТ" и "Търговско дружество" по отношение на медика и болницата...
Най-важното е, че много млади хора искат да останат в България, но ние трябва да им дадем този шанс. Ние ги изгонихме в началото, защото им оставихме една разрушена държава, престъпност, лоши битови условия, ниски заплати. Младите не се интересуват от политиката. Те си грабват шапката, защото искат да живеят на момента. И са прави. Виждам как при нас растат група от млади, много способни лекари. Много амбициозни и много мотивирани, четящи и мислещи, но с все още недостатъчно опит. Тук ние можем да бъде полезни и да им помогнем. Тъй като темата не може да бъде изчерпана в няколко изречения, позволих да я развия>>>https://www.credoweb.bg/publication/105457/dobriyat-rakovoditel-ne-krie-znaniyata-si-ot-mladite-a-razviva-potentsiala-im
Уважаеми проф. Коларов, за пореден път мислите и говорите не просто като опитен клиницист и учител, но и като човек с активна професионална и гражданска позиция! Благодаря Ви!
Като надигнем глас и дела, като извадим доказателствата на светло, като спрем да вярваме в наложени"истини", като не позволяваме пациентите ни да вярват в тях, като си спомним да вярваме в себеси. Като си позволим да усещаме и да си помагаме не състезаваме. Някак..
Благодаря Ви, драга г-жо Голакова! Права сте, че ако сами не настояваме за промяна, няма кой да я направи!
Защо младите лекари напускат държава? Формалният отговор е пределно ясен - ниско, на границата на мизерно възнаграждение, което е свързано и отговаря на сринатия обществен статут на съсловието, умишлено поддържан от времето на тоталитарната държава. В комунистическата идеология лекарското съсловие, като буржоазен наследник, е обществено „нестабилно“ и трябва да бъде обслужващ персонал на „прогресивните работници“. Наричаха ни (и сега ни наричат) медицински работници, затворени в рамките на държавните граници. Който дръзнеше да напусне страната, го чакаше двугодишен затвор и разсипан живот. Тази идеология остави след себе си завещанието да се общува чрез демагогия по темата за здравеопазването. Казвам това като отговор на една соцдама, която ни убеждаваше чрез лични публични изяви, че лекарите преди (с главна буква), не са напускали България, защото им харесвал животът в тоталитарна държава… За съжаление, против очакванията на медиците, отношението към съсловието не се промени след настъпилите промени, вече почти тридесет години. Сега обаче, младите хора имат свободен избор за реализация. Приемат ги сърдечно, защото традициите на медицинското образование в България са известни за европейските държави и не само. Желанието на младите лекари за професионално развитие е потиснато. Затова те се подготвят езиково за работа в други държави още по време на следването си. Продължителното следдипломно образование у нас се осъществява порочно, в ущърб на специализантите. Ненужната продължителност на обучението преминава предимно в писане на епикризи и декурсузи, а не до леглото на болния. Провежда се в сертифицирани, но в не добре подготвени за обучение бази. Съществува порочна зависимост от началниците на болниците, които прекъсват трудовите им договори, месеци преди изпита за специалност. Направиха болниците търговски дружества, създадоха стотици бордове запълнени с приятели, съпартийци, с впечатляващо заплащане. Установи се системата на НЗОК и се появи т.нар. „пътечна медицина“, от която по-късно се отказаха дори създателите й. Лекарите започнаха да изместват диагностиката за ненужни хоспитализации, а началниците чрез елементарни счетоводни машинации, да усвояват приходите, както им се иска. От все по-намаляващото доплащане възрастните специалисти вземат по-големия пай, а новозавършилите млади лекари – дребни стотинки. Обобщено бих казал, че причините за загубата на младите български лекари са ниското заплащане, ниския социален статут на професията, посредственото и порочно управление на здравеопазването, вкл. на държавно ниво, неорганизираната относително скъпа и професионално неиздържана специализация. Какъв следва да е според мен отговорът на държавата? Разумно ще бъде да се възстанови обучението по системата на ИСУЛ, ликвидиран от соцноменклатурата и днес възстановен частично. Дипломираният и обучен с парите на данъкоплатците медик е задължен към собствената си държава и народ. Следва да се определят точно държавните разходи и да се сключват предварителни договори за работа в България, след финализиране на обучението. Примери за коректност във взаимоотношенията държава-лекар има прекалено много. Те не следва да бъдат подобни на тези през социализма, когато присъствахме на обидни „търгове“, в които близки, роднини и партийни активисти оставаха в големите градове и болници, а другите - в малки запустели градчета и села. В някои държави това се осъществява чрез т.нар. томболи (в предварителния договор за държавно осигуряване на обучението, се фиксира клауза след дипломиране да се работи в собствената страна за определен период, чрез случаен избор на здравното заведение). Разбира се, това следва да се реализира след обществен дебат по темата. Някои ще опонират, че по този начин се нарушават човешки права, но това е формалната страна на изключително важен за страната ни въпрос!
Тъй като темата е много болезнена и трудно се изчерпва в няколко изречения, си позволих да я разгледам по-подробно тук:
Много точно, силно и аргументирано мнение, драги проф. Григоров!
Шапка Ви свалям, Професоре! След Вашите думи няма какво да се добави!
тОЧНО ,ПРАВДИВО И РЕАЛИСТИЧНО МНЕНИЕ НА ИСТИНСКИ АКАДЕМИЧЕН ЧОВЕК
Поздравления за навременната дискусия!
Уважаеми г-н Галев,обобщенията Ви са верни,но за жалост политически пожелателни!Няма нищо практическо в тях!Ясно е,че със съществуващия ресурс не могат да се осъществят.С наличния брутен продукт/отчисленията за системата са процент от него/предлаганото ниво и обем услуги не могат да се случат!Това е гол популизъм!Никой в чужбина не предлага дейности за" без пари!Трябват спешни практически мерки, а не говорене.Напр.:
1.Спешно да се намали предлаганият пакет,който за жалост е залегнал в закон!
2.Спешно да се предвиди заплащане на медицинските сестри и акушерки в доболничната помощ,за които касата не плаща нищо!
3.Да се диференцира заплащането на отделните специалности и дейности в доболничната помощ,а не на "калпак".Общият мед. преглед може да е еднакво оценен ,но всички други дейности да си имат отделна цена,съобразно специалността.
4.Определяне на минимална цена на прегледа,както е при адвокатите и нотариусите,"които също са учили безплатно" и т.н.
5.Изнасяне на голяма част от дейностите от болниците,които винаги ще бъдат фалиращи с този бюджет.
6.Задължително узаконено доплащане за редица дейности,поради недостатъчния ресурс,но по правила,което се случва и в момента полузаконно.Напр. заплащане в частната болница 2000 лева за раждане+смешното заплащане от касата,но без тази такса в Медицинска академия,която естествено пропада...
Предполагам,че голяма част от колегите ще попитат-"какво общо има това със задържането на младите лекари?"Моето мнение е ,че изкривената система е основната причина,която води до проблема с младите доктори , мед. сестри и акушерки.Защо при стоматолозите този проблем не стои толкова драматично?Защото те отдавна се пребориха,че недофинансирани услуги не може да съществуват!
Здравейте, д-р Димитров, съгласен съм с всички точки, които сте формулирали. Единствено не съм съгласен с това, че "не трябва говорене". В случая ние с тази дискусия не просто говорим, но целта е самата гилдия да се обедини около няколко основни искания, които след това да бъдат поставени пред политиците. Всички, които имат досег до медицина и здравеопазване не само като пациенти, осъзнават, че големите промени, които предлагате, са абсолютно необходими. Но, приложени революционно, те биха свалили от власт всяко управление. Кой ще гласува за политици, които вдигат здравните вноски, ограничават пакета услуги и т.н. Затова е страхът от рефорите. Все едно да обясниш на малко дете, че инжекцията боли, но е за негово добро... Затова трябва да се предложи начин, при това от самата медицинска гилдия, как реформите да бъдат направени така, че да не взривят социума. Сам виждате реалността: възрастни хора, които казват, че нямат 5 лева за едно изследване, след това дават по няколко хиляди на телефонните измамници. Но за преглед няма да дадат... Така - за жалост! - са възпитавани няколко поколения - че лекарите едва ли не са обслужващ персонал, който е длъжен винаги и на всяка цена да си свърши работата. Докато в масовото съзнание здравето като ценност не мине на първо място, много трудно публично ще се защити каквато и да е смислена реформа. Защото ще трябва да се научим и да приемем, че първо всеки човек трябва да отделя време, мисъл и пари за осигуряване на здравето си, а след това за телевизор, кола и т.н. Тук май ни е генералният проблем. Но без обсъждане и извеждане на приоритети трудно ще тръгнем в правилната посока.
За жалост, пак говорим за политика,журналистика и популизъм.Преди 28 години точно се появи надежда.Тогава бях "млад лекар"и останах досега,когато вече не съм "млад лекар",ха- ха-ха...Точно заради измъчената еволюция, а не революция,нищо не става у нас.Опитах се да обясня,че и в момента,по скорошна статистика, се доплащат официално или полу около 40% от здравните услуги.Нека поне има правила!А никой не протестира срещу таксите на фризьор-козметик,адвокат,нотариус и т.н.
Точно и аз за това говоря - обществото е приело, че всичко друго се заплаща "от джоба", но не и реалната цена на медицинската помощ. Ако Вие виждате възможност за бърза промяна в тези нагласи, които се отразяват и върху политиците, кажете.
Положението в областта на спешната помощ по отношение на заплащането малко се подобри в последните години,но в много други сфери проблемът е актуален...Ще посоча личен пример: съвсем в началото на кариерата си(преди 5 години) започнах работа като лекар в ЦСМП-работех като лекар(диагностицирах,назначавах лечение),сестра(правех ЕКГ,венозни и мускулни манипулации) и санитар едновременно(често се налагаше да мъкнем болни с одеала по етажите на жилищните кооперации).Работеше се в полеви условия-дъжд,сняг,поледица,в гета,на тъмно,празници делници...И цялото това удоволствие ми се отплащаше с 600 лв нетна заплата,от които 250 лв плащах за квартира...Е кой нормален човек,не лекар -човек, ще работи такава работа,за такова възнаграждение ?
За съжаление, много от колегите Ви също остават на работа в България, не защото условията ги удовлетворяват, а поради съвсем други обстоятелства. Дано това в скоро време да се промени!
Лошото е,че това е само един от проблемите,а те са много,повечето колегите вече са ги написали в коментарите си
Жестоката несправедливост на тоя свят е, че по-тежката макар и квалифицирана работа е драстично по-ниско заплатена, отколкото подобна, но по-лека. Отвратително и цинично, но е факт. Особено в България.