Участници

Мнения

SafeValue must use [property]=binding: undefined (see http://g.co/ng/security#xss)

Депресията - симптоми, видове, лечение или какво знаем за нея?

Участници

Мнения

avatar
Веселин Красимиров Койнов 31 май 2017 14:46 Закачено

Вчера във форума наша потребителка публикува своите житейски и емоционални трудности, което ме подтикна да създам тази дискусия. Тъй като проблемът с депресията е изключително сериозен, приканвам нашите потребители и специалисти да участват активно и да споделят своя опит свързан с този проблем. Ето и писмото от нашия потребител публикувано във форума:Здравейте, Пише Ви една жена на 35 години, която от два месеца не е излизала от къщи. Бях чувала как едно събитие може не само да обърка живота ти, но и да промени самия теб, но не вярвах, че може да се случи точно на мен. Винаги съм се смятала за силна, организирана и умееща да се взима в ръце жена, докато една вечер преди почти две години животът ми не се срина в един миг и то по най-баналния начин. Работата ми беше такава, че често пътувах и при едно от пътуванията ми, час след като тръгнах, се оказа, че съм забравила важни документи у дома. Върнах се, влязох у дома и точно като в евтина сапунка заварих мъжа, с който живеех вече 10 години с друга. Не бяха в леглото, пиеха вино, но всичко показваше, че следва легло. И мъжът ми не го отрече, дори беше облекчен, че е намерил повод да прекрати връзката ни. Разделихме се уж цивилизовано. И започна моя ад. Започнах да разбирам, че всъщност през времето на цялата ни връзка той не е спирал да излиза с други и е флиртувал с всичките ми приятелки, които ми го казаха едва след като се разделихме. Всички са знаели, че ме прави на глупачка, само аз не. Почувствах се като истински идиот. Заставах пред огледалото и се чудех как съм могла да вярвам, че ме обича истински. Не съм някаква красавица, съвсем нормална жена съм. Като бях на 20 се определях като секси закръглена, но сега се гледах и виждах една отпусната жена. Ежедневието ми минаваше между работата, която обичах и мъжа, който обичах. Не ходех по спа процедури, нито по козметици а вярвах че естествена съм си добре. Изведнъж осъзнах, че нищо не е имало значение в моя живот, само той, ще го нарека Васко. Започнах да го сънувам всяка нощ, да си мисля как би се развила връзката ни ако бях по-хубава и бях обръщала повече внимание на себе си. Това стана натрапчива идея. Вървях по улиците и се питах хората, които ме срещат какво мислят за мен. В офиса, когато някой колега ме погледнеше усещах подигравателния му поглед. Една сутрин шефът ми ме попита дали всичко е наред, защото му изглеждам расеяна и уморена и това ме срина окончателно. На следващия ден не отидах на работа. Не можех да излезна от къщи и да понеса всички подигравателни погледи. Колегите ми звъняха, аз казвах че имам грип. После почнах да не вдигам изобщо телефона нито на хора от офиса, нито на приятелките си. Те ме бяха предали, защото ми се бяха подигравали зад гърба, като на истинска глупачка. Два месеца по-късно вече нямах и работа.Не ме уволниха сама напуснах, защото мислех че не ме искат повече. Отказвах да излизам и добре че е майка ми, която идва и ми пазарува. Първите седмици просто лежах в разхвърляната къща, след това започнах да чиста маниакално. Изхвърлих всичко, което ми напомняше на Васко и той не си беше отнесъл. Един ден взех ножицата и се подстригах сама. Бях се сетила как Васко ми казваше, че обича косата ми и никога да не я подстригвам. Остригах я на мъжки фасон. Роклята, с която ме харесваше най-много нарязах на парчета. Майка ми ме умоляваше да почна да излизам и да говоря със специалист, но това ме вбесяваше. Аз нямах никакъв проблем, просто бях една неудачница. Започнах да прекарвам повече време в интернет. Преди се бях чудила какво правят онези хора, които не работят. Струваше ми се много безумна идеята да не правиш нищо. Обаче разбрах, че всъщност денят минава много бързо, дори по-бързо отколкото в работата. Влизах в различни сайтове, направих си два фейсбука и започнах да чета много из разни сайтове.Дори си говорех с някакви непознати, но мъжете все искаха нещо и аз спирах. Явно подсъзнателно съм усещала, че всичко това не е много нормално и макар да продължавам да не излизам, в последно време все по-често чета за депресията и нейните видове. Дори в един момент се бях диагностицирала с биполярно разстройство. Преди седмица реших, че ще надвия себе си и ще изляза. Изкъпах се, сресах се, облякох се, хванах дръжката на вратата и се разтреперих. Беше ужасно страшно. Разтреперих се все едно умирам от студ, гърлото ми пресъхна и не ми достигаше въздух. Не можах да изляза, седнах на земята и плаках. Наистина не знам какво да правя. Опитвам се да се преборя със себе си, но не мога. Не знам дали някой тук може да ми помогне, но дори докато пиша по някакъв начин се виждам отстрани. Не знам и дали други хора имат или са имали моя проблем и ще се радвам ако споделят, защото наистина трябва да събера сили и да започна да живея или да продължавам да гледам живота през прозореца.Надежда Димитрова

Тази жена трябва да се консултира със специалист. Едва ли би се справила сама, а и защо, след като може да получи професионална помощ. Депресията не е свързана със слаб характер, а е заболяване. Не че много разбирам, но съм имала познати с подобни проблеми и май Надежда добре е определила за биполярното разстройство. Един човек в депресия няма да седне да напише толкова дълго писмо и така добре да анализира какво се случва. Вярвам, че ще преодолее бързо това състояние

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 05:54

Тези така наречени специалисти,според мен са доста безотговорни,и са се превърнали в бизнесмени!Аз например,когато имах пидобен проблем,една от най големите специалистки ми изписа антидепресанти,но още с първия прием не можах да заспя.На следващия ден се върнах при нея,и тя съвсем спокойно ми обясни,че това е нормално и ми изписа "хедонин".А защо не мо го изписа в началото,само тя си знае!Така и не дочаках до тридесетия ден, когато според нея трябваше да започне действието на антидепресантите,а просто промених начина си ма живот.В тежки депресии съм изпадал няколко пъти за по месец два,но най тежката беше преди година и половина, когато изобщо не отидох на психиатър,защото имам и сърдечен проблем,и предишните пъти ми се струваше,че от антидепресантите и преспивателните се влошавах(възможно е и да съм си внушавал).Четейки за тази жена,си мисля,че мога да и помогна абсолютно безвъзмездно (0876738822),поне от опита,който имам аз,а той хич не е малък..

avatar
Пламен Игнатов 17 апр 2015 15:38

Клин клин избива. Хвани си някои друг и повечко секс.

avatar
Иван Маринов Димитров

Студент по здравни грижи

16 окт 2018 12:47

Добре е винаги при тези проблеми да се консултирате с лекар, защото съм чел доста и знам, че някой хората приемат билки, когато взимат лекарства. Скоро четох коментар точна на една жена в http://bilkabg.com" target="_blank">http://bilkabg.com>

avatar
Петер Иванов 31 май 2017 14:46

Лекува се с почивка.sveti-vlas.bg/http://sveti-vlas.bg/">http://sveti-vlas.bg/>

avatar
г-н антон бъзлев 31 май 2017 14:46

Здравейте от 1година ходя по болниците.първо имах проблем със сърцето оказа се че няма нищо сериозно.след това се появиха болки в главата и замайване също така и шъм в ушите.правих ЯМР иказа се че няма нищо сериозно изписаха ми хапчета пих ги 1 месец пооправих се.След около 10месеца се появиха същите проблеми от 1месе на сам пия хапчета но няма ефект бях в болница поставиха ми диагноза вестибопатия.имам постоянен световъртеж шум в ушите и голяма тревижност.като легна да спя спането е съпроводено с обилно потоне и като затворя очи всичко ми се върти забравих да кажа че като бях приет в болница ме приеха в уши нос гърло невролог не мее гледал

Здравейте. На 22 години съм. Имам гадене от 8 години, получи се след силен стрес. Като много малка ми се получаваше от миризми, но изчезна. След това се появи отново. От 8 години ме лекуват с антидепресанти, като съм пила повече от 15 вида, помагат за малък период от време и след това отново се появява, лекарите вдигат дозата и се повтаря същото. Според всички психиатри това е депресия. Преди 3 месеца посетих психиятър в Италия, казаха ми, че имам състояние, което е обратно на епилепсията, предписаха ми лекарството Толеп, с активна съставка Окскарбазепин. От тогава намалявам антидепресантите по схема, от 5 вида вече пия само половин Ксероксат от 20мг, но се чувствам много зле, гаденето е постоянно. Получавам също така и световъртеж и замъгляване на погледа, което продължава с дни. Търся помощ, защото нищо не помага и съм отчаяна. Опитвала съм с психотерапия и иглотерапия, отново не се повлия състоянието ми. 

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 08:16 Редактиран

Пет вида антидепресанти?Май психиатърът е за психиаър!!!!!!!!А вие с какъв акъл си причинявате това на организма?!!!!!!!!!!!!

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 08:19

Мога да ви помогна!

avatar
милена стоянова 31 май 2017 14:46

imam edin problem lekyvam se ot post travmira6to rastroistvo imali spasenie ot tova

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 08:20

Има,зависи как се лекувате!

Здравейте!Искам да ви поздравя за създаването на тази дискусия. Днес има достатъчно информация на тема "депресия" и специалисти, които са готови да откликнат на всеки въпрос, свързан с нея. Независимо от това много хора подценяват този здравословен проблем, отнасят се с пренебрежение към симптомите на депресията и по този начин те подценяват болката и страданието на свои близки/приятели/колеги, които са попаднали в капана й. Много хора не искат да разберат, че това е болест и често смятат, че човекът отсреща "трябва да се стегне", каквото и да означава това. Хората, които са в депресия имат нужда от разбиране и подкрепа. Достатъчно им е трудно и достатъчно болка изпитват, че да им се налага да понасят пренебрежението и неразбирането на околните.Близките на хора в депресия могат с добра дума и с разбиране да направят страшно много за тях. Страдащите от депресия първо трябва да проявят търпение, за да се справят с болестта и второ - трябва да проявят търпение, за да понесат неразбирането на околните и тяхното пренебрежение. Неразбиране, пренебрежение и доста често - презрение.

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 08:23

Според мен за предпочитане е психолог пред психиатър!

avatar
Албена Хюбнер 31 май 2017 14:46

Депресията е един от бичовете на съвременния живот и на съвременното общество. Преди години попаднах на изследване на  Националния институт по здраве на САЩ, според което ако човек посещава минимум три пъти седмично някакъв тип физически дейности, като спорт или танци, действието е равно по ефективност и сила на това на антидепресантите, както и че рецидивите при хора, които практикуват физически активности са в пъти по-малко от онези, които изцяло разчитат на медикаментозно лечение. Би ми било интересно какво е мнението на специалистите - можем ли изцяло да се доверим само на физическите занимания или хобито като начин да излекуваме душевните си проблеми?  

Не съм сигурна, че само спорт и забавления могат да ни освободят от депресията. Мозъкът е много сложна система и според мен, ако си реши да ни заключи в някой капан - трудно може да се измъкнем без чужда помощ.

avatar
Стоян Илиев 10 окт 2020 08:27

Може,може:-)

Според мен трябва да се прибягва много внимателно до употребата на антидепресанти и никога да не се злоупотребява с лекарства и алкохол, защото последствията могат да са фатални.

Аз смятам, че антидепресанти трябва да се взимат само и единствено по лекарско назначение и в никакъв случай човек да не си поставя сам диагноза и лечение, защото може да стане страшно

avatar
Марина Кунчева

Клинична психология

31 май 2017 14:46

Биполярното разстройство е една много сериозна диагноза и не можем да мислим за нея без да сме се срещнали с човека и да сме направили психологическа оценка на състоянието. "Депресия" е една обща шапка, под която се крият много разновидности. Не случайно говорим за био-психо-социален модел. При психичните проблеми по различен начин се преплитат биологични фактори, генетична обремененост, външни фактори (както в случая тежката раздяла и сблъсъка между фантазията и реалност), личностови особености и травматични ситуации от миналото. Затова някои видове депресивни състояния се повлияват от психотерапия, а при други не може да се мине без медикаменти. В конкретния случай ми се струва, че по-скоро можем да говорим за остра реакция на загубата и процес на скърбене. Когато загубим любим или когато загубим илюзия, ние страдаме така, както страдаме, когато сме в траур. Във всеки случай, състоянието, което описва Надежда, е тежко и мъчително и би било добре да се срещне със специалист.

avatar
Лара Миланова 31 май 2017 14:46

Току-що си направих този тест. Оказа се, че имам над 33 т. Ето и цитатът, който силно ме притесни:  "Не е изключено някоя хронична ваша болежка да се е обострила или ако симптомите ви са предимно душевни, да отключвате и истинска депресия." Моля, ако някой е изпитвал състояние, близко до депресия, да сподели надежден начин как се преодолява. Възможно ли е душевното неразположение да е свързано със смяната на времето, защото започнах да усещам промяна тогава. 


http://www.credoweb.bg/test-proletna-umora-content-64857.html" target="_blank">Тест „ Пролетна умора”

avatar
Марина Кунчева

Клинична психология

17 апр 2015 17:34

Здравейте! Депресията се диагностицира от психиатър или психолог. В някои случаи психотерапията е достатъчна, в други случаи се налага медикаментозно лечение. По принцип депресиите се обострят през пролетта и през есента. Това се дължи на някои биологични фактори.

Симптоми при депресия  1. Дистимия – тук влизат потиснатост, тъга, проблеми със съня, мисли за смърт или самоубийство. На всеки от нас се е случвало да изпадне в такова или близко до това състояние. Когато обаче тези чувства се задържат по-дълго, независимо от обграждащата ни среда и събитията в живота, е нужно да потърсим специалист.  2. Хипобулия – това е намалена или изчезваща двигателна активност. Нежелание за работа или каквито и да е други дейности. 3. Брадипсихия – забавяне на мисленето. Тези три симптома образуват меланхолен синдром. Хората, страдащи от депресия, изпитват болезнена отчужденост от близките си. Силно изразено е чувството за вина. Много често то е свързано със състоянието, в което са, от това че не се справят с ежедневните си отговорности. Към изброените симптоми може да се добавят и преживявания за безпомощност, безнадеждност и безперспективност. Дали формата на депресия е лека, средна или тежка се определя от продължителността на симптомите. При много тежките депресии се появяват налудности и суицидни опити (опит за самоубийство). Има вид скрита депресия. При нея психичните симптоми остават на заден план, а на преден излизат по-скоро телесни и вегетативни симптоми.Източник: http://ezine.bg/" target="_blank">http://ezine.bg/>

Какво е депресия?  Депресията се проявява с ред симптоми като: загуба на енергия, загуба на интерес към обичайните дейности в живота, тъга, загуба на апетит и тегло, затруднена концентрацията, себе-критичност, чувство за безнадеждност, физически оплаквания, отдръпване от другите хора, раздразнителност, трудно вземане на решения и мисли за край на живота. Много депресивни хора се чувстват освен това и тревожни. Те често изпитват безпокойство, не могат да се задържат на едно място или са замаяни, могат да имат също топли или студени вълни, замъглено виждане, сърцебиене и потене. Клиничната депресия може да варира от лека до тежка и според това хората, които страдат, имат или малко на брой симптоми, през малка част от времето или чести, продължителни и понякога доста притеснителни симптоми. Клиничната депресия се различава от реакцията на силна скръб, когато човек загуби някой близък, когото много е обичал поради смърт, раздяла или развод. Усещанията за тъга, празнота, липса на енергия и липса на интереси са нормални по време на процеса на скърбене, както и появата на гняв и тревожност могат да бъдат част от този процес. Клиничната депресия се различава от нормалната психологичната скръб, обаче, по това, че клиничната депресия може да е налице и без да има значима загуба. Освен това депресията продължава по-дълго от реакцията на скръб и включва чувства на себе-критичност, безнадеждност и отчаяние. Необичайно е някой да твърди, че никога не се е чувствал “депресивен”. Колебанията в настроението са обичайни неща и ни помагат да имаме информацията, че нещо ни липсва в живота и трябва да помислим какво може да се промени. Клиничната депресия, обаче, е нещо далеч по-сериозно от нормалните колебания в настроението. Тъй като има различни степени на депресивност, хората с тежка депресия би трябвало да получават комбинация от няколко вида лечение.Източник: http://www.psyhoterapevt.info/" target="_blank">http://www.psyhoterapevt.info/>

Смехът е чудесно лекарство срещу депресия. Човек не трябва да гледа много сериозно на нещата и задължително трябва да си намери хоби, което успокоява ума и духа.

Чела съм, че една от терапиите е със слънчева светлина. При липса на такава, се правят сеанси с изкуствена светлина в спектъра на слънчевата.

Когато става дума за клинична депресия - необходима е медицинска помощ, но има хора, които злоупотребяват с термина и обясняват нежеланието си да свършат нещо с това, че са в депресия и не им се върши нищо. Не трябва така да си играе човек с подобни неща.

avatar
Дима Димитрова 17 апр 2015 15:46

Аз съм изпитала нещо подобно, не точно, но горе-долу. Не се беше стигнало до неизлизане от къщи, но всичко ми изглеждаше безнадеждно и имах усещането, че няма смисъл да живея.В началото не мислех, че имам проблем и отидох на лекар, защото страшно много ми се виеше свят. Тогава лекарят ми каза, че страдам от лека форма на депресия, което ми прозвуча много страшно, защото все едно ми каза, че започвам да полудявам. Препоръча ми да ходя на психолог и мен ме хвана срам пак по същата причина. Все едно психологът е много страшно нещо и срамно. Но се взех в ръце и започнах първоначално ад се насилвам да правя неща, които ми доставят радост, да излизам с приятели, да шия гоблен, да се разхождам. И на психолог не отидох, признавам си, но се консултирах с личната и тя много ми помогна. Надежда, трябва да намерите сила да се обърнете и към лекар, защото е важно.