Депресията - симптоми, видове, лечение или какво знаем за нея?

Вчера във форума наша потребителка публикува своите житейски и емоционални трудности, което ме подтикна да създам тази дискусия. Тъй като проблемът с депресията е изключително сериозен, приканвам нашите потребители и специалисти да участват активно и да споделят своя опит свързан с този проблем. Ето и писмото от нашия потребител публикувано във форума:Здравейте, Пише Ви една жена на 35 години, която от два месеца не е излизала от къщи. Бях чувала как едно събитие може не само да обърка живота ти, но и да промени самия теб, но не вярвах, че може да се случи точно на мен. Винаги съм се смятала за силна, организирана и умееща да се взима в ръце жена, докато една вечер преди почти две години животът ми не се срина в един миг и то по най-баналния начин. Работата ми беше такава, че често пътувах и при едно от пътуванията ми, час след като тръгнах, се оказа, че съм забравила важни документи у дома. Върнах се, влязох у дома и точно като в евтина сапунка заварих мъжа, с който живеех вече 10 години с друга. Не бяха в леглото, пиеха вино, но всичко показваше, че следва легло. И мъжът ми не го отрече, дори беше облекчен, че е намерил повод да прекрати връзката ни. Разделихме се уж цивилизовано. И започна моя ад. Започнах да разбирам, че всъщност през времето на цялата ни връзка той не е спирал да излиза с други и е флиртувал с всичките ми приятелки, които ми го казаха едва след като се разделихме. Всички са знаели, че ме прави на глупачка, само аз не. Почувствах се като истински идиот. Заставах пред огледалото и се чудех как съм могла да вярвам, че ме обича истински. Не съм някаква красавица, съвсем нормална жена съм. Като бях на 20 се определях като секси закръглена, но сега се гледах и виждах една отпусната жена. Ежедневието ми минаваше между работата, която обичах и мъжа, който обичах. Не ходех по спа процедури, нито по козметици а вярвах че естествена съм си добре. Изведнъж осъзнах, че нищо не е имало значение в моя живот, само той, ще го нарека Васко. Започнах да го сънувам всяка нощ, да си мисля как би се развила връзката ни ако бях по-хубава и бях обръщала повече внимание на себе си. Това стана натрапчива идея. Вървях по улиците и се питах хората, които ме срещат какво мислят за мен. В офиса, когато някой колега ме погледнеше усещах подигравателния му поглед. Една сутрин шефът ми ме попита дали всичко е наред, защото му изглеждам расеяна и уморена и това ме срина окончателно. На следващия ден не отидах на работа. Не можех да излезна от къщи и да понеса всички подигравателни погледи. Колегите ми звъняха, аз казвах че имам грип. После почнах да не вдигам изобщо телефона нито на хора от офиса, нито на приятелките си. Те ме бяха предали, защото ми се бяха подигравали зад гърба, като на истинска глупачка. Два месеца по-късно вече нямах и работа.Не ме уволниха сама напуснах, защото мислех че не ме искат повече. Отказвах да излизам и добре че е майка ми, която идва и ми пазарува. Първите седмици просто лежах в разхвърляната къща, след това започнах да чиста маниакално. Изхвърлих всичко, което ми напомняше на Васко и той не си беше отнесъл. Един ден взех ножицата и се подстригах сама. Бях се сетила как Васко ми казваше, че обича косата ми и никога да не я подстригвам. Остригах я на мъжки фасон. Роклята, с която ме харесваше най-много нарязах на парчета. Майка ми ме умоляваше да почна да излизам и да говоря със специалист, но това ме вбесяваше. Аз нямах никакъв проблем, просто бях една неудачница. Започнах да прекарвам повече време в интернет. Преди се бях чудила какво правят онези хора, които не работят. Струваше ми се много безумна идеята да не правиш нищо. Обаче разбрах, че всъщност денят минава много бързо, дори по-бързо отколкото в работата. Влизах в различни сайтове, направих си два фейсбука и започнах да чета много из разни сайтове.Дори си говорех с някакви непознати, но мъжете все искаха нещо и аз спирах. Явно подсъзнателно съм усещала, че всичко това не е много нормално и макар да продължавам да не излизам, в последно време все по-често чета за депресията и нейните видове. Дори в един момент се бях диагностицирала с биполярно разстройство. Преди седмица реших, че ще надвия себе си и ще изляза. Изкъпах се, сресах се, облякох се, хванах дръжката на вратата и се разтреперих. Беше ужасно страшно. Разтреперих се все едно умирам от студ, гърлото ми пресъхна и не ми достигаше въздух. Не можах да изляза, седнах на земята и плаках. Наистина не знам какво да правя. Опитвам се да се преборя със себе си, но не мога. Не знам дали някой тук може да ми помогне, но дори докато пиша по някакъв начин се виждам отстрани. Не знам и дали други хора имат или са имали моя проблем и ще се радвам ако споделят, защото наистина трябва да събера сили и да започна да живея или да продължавам да гледам живота през прозореца.Надежда Димитрова

Добре е винаги при тези проблеми да се консултирате с лекар, защото съм чел доста и знам, че някой хората приемат билки, когато взимат лекарства. Скоро четох коментар точна на една жена в http://bilkabg.com

Лекува се с почивка.http://sveti-vlas.bg/

Здравейте от 1година ходя по болниците.първо имах проблем със сърцето оказа се че няма нищо сериозно.след това се появиха болки в главата и замайване също така и шъм в ушите.правих ЯМР иказа се че няма нищо сериозно изписаха ми хапчета пих ги 1 месец пооправих се.След около 10месеца се появиха същите проблеми от 1месе на сам пия хапчета но няма ефект бях в болница поставиха ми диагноза вестибопатия.имам постоянен световъртеж шум в ушите и голяма тревижност.като легна да спя спането е съпроводено с обилно потоне и като затворя очи всичко ми се върти забравих да кажа че като бях приет в болница ме приеха в уши нос гърло невролог не мее гледал

Здравейте. На 22 години съм. Имам гадене от 8 години, получи се след силен стрес. Като много малка ми се получаваше от миризми, но изчезна. След това се появи отново. От 8 години ме лекуват с антидепресанти, като съм пила повече от 15 вида, помагат за малък период от време и след това отново се появява, лекарите вдигат дозата и се повтаря същото. Според всички психиатри това е депресия. Преди 3 месеца посетих психиятър в Италия, казаха ми, че имам състояние, което е обратно на епилепсията, предписаха ми лекарството Толеп, с активна съставка Окскарбазепин. От тогава намалявам антидепресантите по схема, от 5 вида вече пия само половин Ксероксат от 20мг, но се чувствам много зле, гаденето е постоянно. Получавам също така и световъртеж и замъгляване на погледа, което продължава с дни. Търся помощ, защото нищо не помага и съм отчаяна. Опитвала съм с психотерапия и иглотерапия, отново не се повлия състоянието ми. 

imam edin problem lekyvam se ot post travmira6to rastroistvo imali spasenie ot tova

Здравейте!Искам да ви поздравя за създаването на тази дискусия. Днес има достатъчно информация на тема "депресия" и специалисти, които са готови да откликнат на всеки въпрос, свързан с нея. Независимо от това много хора подценяват този здравословен проблем, отнасят се с пренебрежение към симптомите на депресията и по този начин те подценяват болката и страданието на свои близки/приятели/колеги, които са попаднали в капана й. Много хора не искат да разберат, че това е болест и често смятат, че човекът отсреща "трябва да се стегне", каквото и да означава това. Хората, които са в депресия имат нужда от разбиране и подкрепа. Достатъчно им е трудно и достатъчно болка изпитват, че да им се налага да понасят пренебрежението и неразбирането на околните.Близките на хора в депресия могат с добра дума и с разбиране да направят страшно много за тях. Страдащите от депресия първо трябва да проявят търпение, за да се справят с болестта и второ - трябва да проявят търпение, за да понесат неразбирането на околните и тяхното пренебрежение. Неразбиране, пренебрежение и доста често - презрение.

Депресията е един от бичовете на съвременния живот и на съвременното общество. Преди години попаднах на изследване на  Националния институт по здраве на САЩ, според което ако човек посещава минимум три пъти седмично някакъв тип физически дейности, като спорт или танци, действието е равно по ефективност и сила на това на антидепресантите, както и че рецидивите при хора, които практикуват физически активности са в пъти по-малко от онези, които изцяло разчитат на медикаментозно лечение. Би ми било интересно какво е мнението на специалистите - можем ли изцяло да се доверим само на физическите занимания или хобито като начин да излекуваме душевните си проблеми?  

http://www.credoweb.bg/za-i-protiv-antidepresantite-content-64615.html

Биполярното разстройство е една много сериозна диагноза и не можем да мислим за нея без да сме се срещнали с човека и да сме направили психологическа оценка на състоянието. "Депресия" е една обща шапка, под която се крият много разновидности. Не случайно говорим за био-психо-социален модел. При психичните проблеми по различен начин се преплитат биологични фактори, генетична обремененост, външни фактори (както в случая тежката раздяла и сблъсъка между фантазията и реалност), личностови особености и травматични ситуации от миналото. Затова някои видове депресивни състояния се повлияват от психотерапия, а при други не може да се мине без медикаменти. В конкретния случай ми се струва, че по-скоро можем да говорим за остра реакция на загубата и процес на скърбене. Когато загубим любим или когато загубим илюзия, ние страдаме така, както страдаме, когато сме в траур. Във всеки случай, състоянието, което описва Надежда, е тежко и мъчително и би било добре да се срещне със специалист.

Току-що си направих този тест. Оказа се, че имам над 33 т. Ето и цитатът, който силно ме притесни:  "Не е изключено някоя хронична ваша болежка да се е обострила или ако симптомите ви са предимно душевни, да отключвате и истинска депресия." Моля, ако някой е изпитвал състояние, близко до депресия, да сподели надежден начин как се преодолява. Възможно ли е душевното неразположение да е свързано със смяната на времето, защото започнах да усещам промяна тогава. 

Симптоми при депресия  1. Дистимия – тук влизат потиснатост, тъга, проблеми със съня, мисли за смърт или самоубийство. На всеки от нас се е случвало да изпадне в такова или близко до това състояние. Когато обаче тези чувства се задържат по-дълго, независимо от обграждащата ни среда и събитията в живота, е нужно да потърсим специалист.  2. Хипобулия – това е намалена или изчезваща двигателна активност. Нежелание за работа или каквито и да е други дейности. 3. Брадипсихия – забавяне на мисленето. Тези три симптома образуват меланхолен синдром. Хората, страдащи от депресия, изпитват болезнена отчужденост от близките си. Силно изразено е чувството за вина. Много често то е свързано със състоянието, в което са, от това че не се справят с ежедневните си отговорности. Към изброените симптоми може да се добавят и преживявания за безпомощност, безнадеждност и безперспективност. Дали формата на депресия е лека, средна или тежка се определя от продължителността на симптомите. При много тежките депресии се появяват налудности и суицидни опити (опит за самоубийство). Има вид скрита депресия. При нея психичните симптоми остават на заден план, а на преден излизат по-скоро телесни и вегетативни симптоми.Източник: http://ezine.bg/

Какво е депресия?  Депресията се проявява с ред симптоми като: загуба на енергия, загуба на интерес към обичайните дейности в живота, тъга, загуба на апетит и тегло, затруднена концентрацията, себе-критичност, чувство за безнадеждност, физически оплаквания, отдръпване от другите хора, раздразнителност, трудно вземане на решения и мисли за край на живота. Много депресивни хора се чувстват освен това и тревожни. Те често изпитват безпокойство, не могат да се задържат на едно място или са замаяни, могат да имат също топли или студени вълни, замъглено виждане, сърцебиене и потене. Клиничната депресия може да варира от лека до тежка и според това хората, които страдат, имат или малко на брой симптоми, през малка част от времето или чести, продължителни и понякога доста притеснителни симптоми. Клиничната депресия се различава от реакцията на силна скръб, когато човек загуби някой близък, когото много е обичал поради смърт, раздяла или развод. Усещанията за тъга, празнота, липса на енергия и липса на интереси са нормални по време на процеса на скърбене, както и появата на гняв и тревожност могат да бъдат част от този процес. Клиничната депресия се различава от нормалната психологичната скръб, обаче, по това, че клиничната депресия може да е налице и без да има значима загуба. Освен това депресията продължава по-дълго от реакцията на скръб и включва чувства на себе-критичност, безнадеждност и отчаяние. Необичайно е някой да твърди, че никога не се е чувствал “депресивен”. Колебанията в настроението са обичайни неща и ни помагат да имаме информацията, че нещо ни липсва в живота и трябва да помислим какво може да се промени. Клиничната депресия, обаче, е нещо далеч по-сериозно от нормалните колебания в настроението. Тъй като има различни степени на депресивност, хората с тежка депресия би трябвало да получават комбинация от няколко вида лечение.Източник: http://www.psyhoterapevt.info/