SafeValue must use [property]=binding:  (see http://g.co/ng/security#xss)

С какви трудности се среща българският лекар в малките и отдалечени населени места

Отворена

110
Участници
25
Коментара

Здравейте, колеги!
Казвам се д-р Христина Димитрова и съм общопрактикуващ лекар  от 2000 г
Като семеен лекар съм работила основно в град Варна , а за период от две години и на
село.
Дискусията , която искам да предложа е за трудностите в обслужването на
пациентите в малките населени места и неблагоприятните райони на страната.

Можем ли да реагираме като лекари на тези процеси –

  • обезлюдяването на българските села;
  • обедняването на населението , водещо до висок процент на здравнонеосигурените и социално слабите;
  • липсата на транспорт; 
  • разпокъсаността на практиките;
  • липсата на лаборатории; 
  • липсата на аптеки;
  • липсата на специалисти; 
  • липсата на спешна помощ.

Не останаха ли ОПЛ в малките и непривлекателни райони тези, на които хората
разчитат за решаване както на медицинските, така и на социалните им проблеми,
независимо от статуса и етноса си?

 

Благодаря за времето, което ще отделите!
Вярвам, че активното поведение – споделяне, търсене на решение, обединяване са едни
от добрите начини за справяне.
Въпреки всичко!

 

Професионален поздрав,

 

Д-р Христина Димитрова,

110
Участници
25
Коментара

Коментари

Като снимки по вайбър

19 яну 2018 11:14
Анонимен
19 яну 2018 11:14

Здравейте, колеги! Първо искам да се извиня, че се включвам анонимно, но имам своите съображения. Казвам се д-р Иванова и съм лекар в такова населено място. Преди години взех нелекото решение да сменя големия град с голямо село, което си е почти малък град.Както разбирате аз съм отговорна за всички болни и здрави хора в селото.Не съм асмо лекар, ами и душеприказчик и приятел и всичко.Хората ми се доверяват напълно,а аз понякога се чувствам безсилно.Преди време реших да проявя инициативност и понеже знаете как е-няма лаборатории, лекарства няма.Хората няма откъде да си купят това, което им изписвам и една малка аптека е от жизнена необходимост. Знаете, че има хора които не си купуват медикаментите,защото просто няма кой да им ги купи от града.Проучих процедурите, със собствени средства се консултирах, да не ви занимавам с подробностите, но извървях доста труден път и стигнах до възможност това да се случи, но и тук срещнах спънка-местната управа в лицето на кмета на населеното място, който първо отказа да даде помещението,след окето обяви непосилна цена за наем и до там.Опитах се на държавно-административно ниво да получа някакво ъсдействие,но както се оказа на никой не му пука.Дори аргументът, че хората умират,защото не се лекуват, среща пренебрежителни усмивки. Гледай си болните и не се занимавай с неща,които не са ти работа, ми казаха и. А аз как точно да ги лекувам? Поздрави д-р Иванова

Здравейте. Проверете в РЗИ дали не можете да откриете аптечен щанд, забравила съм термина. Имаше улеснена процедура за селища, в които няма аптека. През 2003-4 г имах същия проблем в едно село. Кметът там реагира пи същия начин, но в крайна сметка нямаше желаещи . И до сега ОПЛ продава лекарства по улесне

Колежката, която пое след мен практика, мисля, че още предоставя лекарства. Но го прави в същото помещение, в което е амбулаторията, няма да има нужда от разрешително от МЗ, а само от РЗИ. Успех!

Казано по друг начин, специално недостига на специалисти по селата мислите ли, че има място телемедицината там в кои случаи и в какъв обем -ЕКГ, други?

24 яну 2018 16:03
Анонимен
24 яну 2018 16:03

Стана ми интересно как получавате писма на памперси?

Да. Има правни основания за това.

Може би промените в страната, вкл. намаляването на броя на лекари и сестри изисква промени в поведението и на пациентите в посока отговорност за здравето -подходящо хранене, начин на живот и профилактични прегледи

Има и още нещо, което е переспективно за специализираната помощ там -телемедицината. Дори катобизпращане на изображение с електронни устройства. Когато съм замествала в такива практики съм го правила относно кожни прояви, ЕКГ. Тогава разчитаме на личните добри контакти с колегите..

18 яну 2018 17:11
Елеана Симова
18 яну 2018 17:11

Телемедицина, имате впредвид-с компютър, например като тук?

Със сигурност има такива програми. Мисля, че през 2014 г в Пловдив, пред ОПЛ ни беше демонстрирана такава. Имаше и тестване някъде из пловдивски окръг. Аз , както казах , ползвам имейл за контакт с консултанти на база на личен такъв, получавам имейли от пациенти също с молба за съвет, познати пациенти, вкл. инвалидизирани, но ползващи компютър. Иначе , чрез смартфона, бързо съм получавала мнение относно ЕКГ , ако ми е нужен веднага. Разчитам отново на приятели-специалисти. А на вайбър получавам много запитвания, снимки на изследвания. Давам мнение, за да спестявам взаимно време. Може би има само финансови минуси

За съжаление, телемедицината не е регламентирана по никакъв начин в медицинските стандарти. Към момента ИАМО я причислява към холтер-ЕКГ и холтер-АН, които по стандарт могат да се правят само със специалност Кардиология. До решаването на този проблем използването на телемедицина без специалност Кардиология ще се санкционира от ИАМО, а техните санкции започват от 1000 лв

Здравейте колега Димитрова,
Повдигате важен въпрос. За съжаление решаването му е свързано с изясняване на цялостната концепция за развитието на нашето здравеопазване. А такава на практика липсва, независимо от изприказваното от управляващите структури в здравеопазването.
1.Какво толкова се изисква за да се осигури редовен и безплатен транспорт (не става въпрос за линейки), който да позволява в определени интервали да насочвате  пациенти към по-големи медицински центрове, акосчитате това за необходимо. Нека си представим един микробус, който по разписание събира пациентите от няколко близко разположени села. В някои страни това отдавна е направено. Пациентите се връщат със същия този транспорт. Другият вариант е да разполагате с валчери, които да предоставяте на вашите пациенти и те да ползват (доколкото го има) междуселищния транспорт.
2.Подобни нестандартни решения могат да се предложат (а и да се осъществят) по всички проблеми, които повдигате - липса на лаборатории, аптеки.
3.Що се отнася до липсата на специалисти - това е проблем, който засяга не само малките населени места. Решението му изисква разумна държавна политика.
 
Проф.В.Пилософ

19 яну 2018 12:16
Анонимен
19 яну 2018 12:16

И аз благодаря на проф.Пилософ, че изказва мнение и загриженост за нас, лекарите, които воюваме в тази наистина трудна обстановка.Написани нещата изглеждат лесно решими, но когато се тръгне до изпълнението им, винаги се намира някой бюрократ,окйто дали от мързел или от лична заинтересованост това да не стане,спъва. За осигуряване на транспорт също съм правила някакви стъпки и не ми се получи-отговорът е,като имаш спешен случай,викай линейка от града, няма как специално за твоите баби да осигурим микробус.Какво пречи ,питам,да ползваме общинското бусче.Не било наше,било общинско,ние сме били друга институция.


Да, това е наистина нерешен проблем. И ако няма разбиране от кметствата не виждам как ще се реши. Това, което правят колеги като вас  даже не се огласява. Възможно е даже хората да мислят, че ви заплаща здравната каса.

24 яну 2018 16:04

Никой не се вълнува какво се случва с хората по селата предимно възрастни и болни. 

Благодаря за мнението Ви. Ние сме и участници в системата, но и ползватели, а също и нашите близки. Темата ми е близка и защото мои роднини живеят на 70 км от Варна. Докато баба ми беше жива в 90% от случаите на мед. проблем се налагаше, като при Вас, да отида на място и да взема решение какво да правим , в селото няма аптека, ползвахме само частен транспорт. Т.е. независимо, че съм част от системата, аз съм била изправена пред същите трудности - лекарства, уточняване в града, транспорт. Същевременно в немалко райони ОПЛ са създали организация и доколкото могат организират профилактика -водят специалисти, организират вземането на кръв, транспортират хората, снабдяват с лекарства. .. Обикновено имат персонал. Права сте, че лекарите не могат да се оценяват общо. Има добри примери на колеги , отдадени на работата.Като цяло е проблем и остаряването на самите ОПЛ. А сега с проблемите на общинските болници натоварването на колегите ще нарастне.

18 яну 2018 17:10
Елеана Симова
18 яну 2018 17:10

Да, за лекарствата да не говорим. Всичко купуваме ние, ако потрябва недай си боже нещо спешно, пак палим колата.Не знам, но не ми се струва редно лекарят да прави организацията и да транспортира. Ами хората, които нямат роднини в големите градове, какво да правят те? да умират ли?


Като , че ли свикнахме всеки да мисли само за себе си. Докато е така , трудно ще се подобри положението. Чувала съм, че по селата даже съсед не можеш да извикаш след  6-7 часа, да запали колата в "ракиеното време". Сега в нашия град има фирма "частни линейки". Добри са и коректни. Ние също ги ползваме в и извън града. . Само информация, не знам дали е приложима при вас.

17 яну 2018 10:46
Елеана Симова
17 яну 2018 10:46

Здравейте, аз не съм лекар, нито съм медицинско лице, но си позволявам мнение на човек, който си е патил от липсата на медицинска помощ в малките градове. Не знам как е от гледната точка на лекаря, но за мен е абсурдно в малките градчета и големите села с хиляди жители да има едно джи пи, което да се грижи за хиляди пациенти. Как едно джи пи може да обърне адекватно внимание на всички. Майка ми живее в такова градче в южна България, тя е над 70, жена с редица болести като диабет, високо кръвно, не е добре в сърцето.Всеки път, когато има проблем се случва така,че джи пи то да го няма,защото е вечер и се налага ние от друг град да вземем колата и да я водим при нас в болницата, където чакаме с часове.Тя вече се страхува и смята,че не може да разчита на лекарката си,която иначе е свестна жена,но наистина не мисля,че е нормално.Много ще съм благодарна на някой лекар да ми отговори и да разбера,защото ние пациентите обикновено упрекваме лекарите и изливаме върху тях яда си и безпомощноста си.

Госпожо Симова, проблемът обикновено не става спешен вечерта, когато ОПЛ не работи. Обикновено симптоми има поне една седмица преди това. Но пациентите предпочитат да не си дават усилието и да потърсят своя лекар в нормално работно време, за да не стават спешни през нощта и през почивните дни. Най-честата практика сред моите пациенти е посещението на децата в почивните дни и спешно търсене на лекар поради тяхното желание да решат проблема между събота сутрин и неделя вечер. Хроничните заболявания са с постепенен ход  и рядко има спешност. Но изискват периодичен контрол от лекар. Ако майка Ви не желае да посещава своя ОПЛ по повод своите хронични заболявания, да се коригират  лекарствата съобразно с промените в здравното състояние, то в един момент натрупванията на отклонения наистина предизвикват спешност. Която обаче е напълно предотвратима. А няма как да изисквате от един лекар да е 24 часа 7 дни в седмицата на работа, за да може да реагира на Вашата преценка за необходимост от медицинска помощ. Колкото до броя лекари - тенденцията е лекарите да намаляват - умират, боледуват, заминават в чужбина или се отказват да работят професия, която не е уважавана нито от пациентите, нито от институциите, която е много трудоемка и емоционално изтощителна, която се среща предимно с негативни емоции и липса на благодарност. Средната възраст на ОПЛ в момента е около 57 години. Нови лекари не постъпват в системата. След 10 години ще бъде трудно да се намери изобщо някакъв лекар, дори и в работни дни. Все пак човек има определен капацитет да върши отговорна дейност, и когато той се надхвърли, има опасност от грешки - а никой не ги прощава и не ги оправдава с претовареността на лекарите... Може би е по-добре да убедите майка си да посещава своя ОПЛ един път на 1-2 месеца - дори когато се чувства добре. Ще намалеят спешностите вечер и в почивните дни.


10 сеп 2018 14:34

Лично мнение. Това е проблем, който не се решава с написано оттук, оттам. Описани са проблеми, за решаването на които е необходимо политически решения. Много може да се говори, но си остава тук и никой не обръща внимание. Дискусия по важни въпроси, на някакъв сайт до който има ограничен достъп е чешене на езици, както във всеки друг форум. Политиците, политиците...