SafeValue must use [property]=binding:  (see http://g.co/ng/security#xss)

Може ли всеки да спаси живот?

Отворена

338
Участници
92
Коментара

Дискусията е организирана от "Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ" (НАРСП) и Фондация "Първите три минути". 

Модератори:

Д-р Десислава Кателиева - председател на НАРСП;

Г-жа Марияна Манушева - Фондация "Първите три минути" 

Описание

 

Всяка минута без циркулация намаляват шансовете за оцеляване с 10% на пациента със сърдечен арест.

6-12 минути - това е най-краткото време, за което пристигат спешните медицински екипи  на мястото на инцидента.

В 7-30% от случаите на спряло сърце в извънболнични условия съвместните действия на свидетели, диспечери и спешни медицински екипи успяват да спасят пациента.

Как го правят?

С обучение на населението за разпознаване и действие при пациент в безсъзнание и без дишане.

 

Още през 70-те години на 20 в. В САЩ установили, че процесът по спасяване на живота трябва да започва още в момента на възникването на инцидента със спирането на сърцето. Така било стартирано обучение, имащо за цел да обучи възрастни и деца  да правят сърдечен масаж, въведен бил и телефонният инструктаж при КПР.

За начало на сърдечния масаж и обдишването на пациента е дефиниран времевият период от възникването на инцидента до третата минута. Това довело до двукратно нарастване на броя на оцелелите след КПР в извънболнични условия.

 

С появата на първите обществени дефибрилатори през 21 в., броят на спасените пациенти се увеличил още повече заради възможността за ранна дефибрилация.

 

През последните 10 години в държавите от ЕС е въведено задължително обучение по КПР за деца

 

Принципът е прост:

 разпознай , потърси помощ и започни сърдечен масаж

 

По света от десетилетия се прилага и телефонен инструктаж на свидетелите за разпознаване на състоянието, за:

  • правене на сърдечен масаж и обдишване; 
  • ранна дефибрилация с обществен дефибрилатор.

Обичайно в България е да се изчака идването на екип на спешна помощ, който да започне процедурата по спасяване. Ролята на свидетелите е неглижирана.

Непозната е и практиката за ранна дефибрилация на обществено място, извършена от свидетели.

От пет години у нас се говори за въвеждането на тези процедури, но така и не бяха направени законадателни промени, не бяха обучени хора, не бяха закупени дефибрилатори.

 

Нека се научим да спасяваме живот и без да сме медици,

защото до пристигането на медицинския екип, шансовете за спасение на пациента са в ръцете на гражданите и медицинските диспечери.

 

Има утвърдени протоколи за телефонен инструктаж при пациент в безсъзнание и дишане. Медицинските диспечери са обучени да водят КПР по телефона. Ранната дефибрилация се прави с автоматичен дефибрилатор на обществено място и задачата на оказващия първа помощ е само да постави електродите и да включи устройството. Ако регистрираната сърдечна активност позволява дефибрилация, апаратът ще я направи.

Нужна е промяна в мисленето и реални действия в името на всеки един спасен човешки живот.

 

Нека да спасяваме живот;

Нека се научим как да го правим;

Нека се научим да следваме телефонни инструкции; 

Нека въведем извършването на ранна дефибрилация с обществен дефибрилатор!

 

 

338
Участници
92
Коментара

Коментари

28 ное 2018 14:36

Някой има ли данни колко AED има в София или в други градове?

Здравейте на всички в дискусията: КПР е изключително важна и следва да има НАЦИОНАЛНО обучение за нейното правилно провеждане. Поне по канал 1 могат вместо някои измислени предавания да направят смислено обучение, да поканят специалисти и да реализират в полза на цялото общество нещо смислено!

Можели да повдигна един важен въпрос: На колко спасени, можем да си позволим един убит?

21 ное 2018 10:13

За да отговорим на такъв въпрос, първо е необходимо да видим, колко са спасените. Има ли официална съвременна статистика за България, колко души оцеляват при извънболничен сърдечен арест, на колко е извършена дефибрилация с АВТОМАТИЧЕН ВЪНШЕН ДЕФИБРИЛАТОР и колко от тях са починали именно в следствие на тази дефибрилация?

24 окт 2018 17:20

Да, всеки би могъл да окаже първа до лекарска помощ стига да бъде обучен как трябва да се действа в такъв момент. Пожелавам Ви успехи в това начинание.

23 окт 2018 20:28
Толга Мехмедов
23 окт 2018 20:28

В допълнение на последния ми коментар и в подкрепа на мнението ми за обучение на малчугани по оказване на първа помощ като цяло и КПР: 
Нека не забравяме, че във веригата за спасяване едно от най-важните звена е именно оповестяването на районния координационен център, респективно и ЦСМП. Ако успеем да научим децата дори как просто да разпознаят и да съобщят правилно информацията на 112, това би било от голям плюс. Много са неловките случаи, когато звъннеш на спешния център и не знаеш за какво. Да не говорим, че при възникнала необходимост от позвъняване на 112 едно детето би било смело да звънне, за разлика от необучен/неинформиран по темата възрастен. Та със сигурност обучението на малчуганите и младежите не е за подценяване, а напротив - изключително полезно, поучително, наложително, а лично според мен и много интригуващо за тях (отново съдейки по опита, който имам).

28 ное 2018 18:46

Имаш моите адмирации. Децата внасят знанията и в семейството. За истинска революция трябват поне 15% обучени на КПР в обществото. В Дания са го постигнали за 10 години с 3 пъти по-висока вероятност за спасяване на човек с настъпил сърдечен арест извън болницата. Нужни са много като теб!

23 окт 2018 10:56
Толга Мехмедов
23 окт 2018 10:56

От 4 години се занимавам с обучения на деца и младежи, свързани пряко с превенцията на инциденти и оказване на първа долекарска помощ. От опита, който имам мога да твърдя, че знанията, като основни за първата помощ, както за кардио-пулмонална ресусцитация са много добре схващани от малките, стига да бъдат поднеси подходящо и с интерес. А от там нататък с достатъчно тренировки, срещи и практика, тези вече обучени хора ще могат да оказват адекватна помощ при възникнала необходимост. 
Съвсем скоро на мен ми се наложи да оказвам помощ на пострадало лице, със загуба на съзнание и загуба на дишане. Съответно, както в описанието, на принципа -   разпознай , потърси помощ и започни сърдечен масаж, повиках екип на ЦСМП, а във времето до пристигане на екипа оказвах първа помощ. Думите на лекаря от ЦСМП бяха, че ако не бях се намесил до тяхното пристигане, може би човекът нямаше да оживее. 
И като заключение- моето първо обучение по първа помощ беше в седми клас. Няколко години по-късно обучавам хората как да бъдат адекватни при инцидент. Тоест надежда за нещата има. 
Хубав ден на всички! :) 

23 окт 2018 11:43

Приеми огромното ми уважение за отговорността и куража ти! Това е пример, който осмисля всички усилия. Всеки спасен човешки живот и всеки мотивиран и обучен човек си заслужава :)!

23 окт 2018 16:36
Тодор Урумов
23 окт 2018 16:36

Поздрави за това, което сте направили. Ето какъв е смисълът от обучението, познанието по тази тема и активната гражданска позиция! 

22 окт 2018 10:33

Дотук преобладаващото мнение е, че обучението трябва да започне още в училище, в началото за опознаване и свикване с темата, а от малко по-голяма възраст вече и за придобиване на практически умения. Така, както се процедира в страните, които могат да се похвалят с някакви положителни резултати за намаляване на жертвите на сърдечен арест.

Какво ще стане обаче, когато децата напуснат училище? Проучванията показват, че практическите умения трябва да се поддържат периодично, за да бъдат ефективни. Няма как да се разчита, че преди 10 или 20 години съм имала такъв предмет в училище. Има голяма разлика между това да знаеш, как се прави и да можеш да го направиш правилно, бързо и ефективно в стресова ситуация. Не е ли важно в някакъв момент отговорността да премине от държавата в ръцете на всеки човек, особено ако самата държава вече е изиграла ролята си да положи основите?

Права сте и тук според мен идва подкрепящата роля на диспечера от 112.Но двете са неразривно свързани и да положените основи ще дадат положителен резултат независимо  от изминалото време.

21 окт 2018 12:54
Нели Дякова
21 окт 2018 12:54

Трябва да има обучение, вече е наложително!

18 окт 2018 21:33
Анонимен
18 окт 2018 21:33

Спешната медицина е много проста работа, стига да я разбираш....

18 окт 2018 12:00

Трябва да има такова обучение,защото времето наистина е важно! Мисля,че , ефективно ще е то да се провежда в гимназиална възраст,или след14-годишна възраст-по-малките нямат физическата възможност да проведат пълноценна ресусцитация. Употребата на дефибрилатор от всеки, е спорно, според мен. Нож с 2 остриета е... А,да-хубаво е неграмотници и злобни по природа хора, да не пишат коментари тук. Сайтът претендира за академичност- не са измислени статийки от жълтата преса!

19 окт 2018 08:51

Проучванията показват, че ефективно обучение може да се направи над 12 годишна вързраст, но колкото по-рано започне (върху по-малки манекени, например), толкова по-естествени и трайни стават уменията на децата. Така че ние обучаваме деца от 7 години нагоре, имаме в практиката си вече деца с по 3-4 години редовно обучение и резултатите са на лице - децата не се притесняват да изпълняват манипулациите, помнят и изпълняват в правилен ред стъпките от алгоритъма и най-важното, готови са да предават знанията си на останалите!

18 окт 2018 09:38

Каква възраст е подходяща според Вас за начало на обучението на ранен КПР на деца у нас ?В Германия почват от пръвия учебен ден на пръвокласниците , В Австрия ,Дания , Швеция
след 11 годишна възраст. А у нас , кога едно дете според Вас родители и  педагози би било готово да осъзнае и усвой ранния КПР

19 окт 2018 11:58

От моя опит мога да кажа, че (при обучение на деца от 7 до 12 годишна възраст) доста добре заучават правилните техники, като се стараят да имитират инструкторите. Но според големите организации, ефективно обучение може да започне след 12. Като разбира се това не изключва децата да свикват с темата и от по-ранна възраст.

23 окт 2018 20:20
Толга Мехмедов
23 окт 2018 20:20

Тук абсолютно подкрепям Анди. Също имам опит с обучителни сесии по КПР при малки деца, които изненадващо, когато са ме срещали по улицата са казвали какво помнят. Точно това е хубавото на обученията по ПДП при малчуганите - започват да заучават адекватното поведение, а ако презентаторът е достатъчно атрактивен при представянето на темата и успее да надъха децата да продължат да се интересуват по темата би било идеален вариант. С по-малко думи - работата с малките е доста важна, не е за подценяване, същевременно е и много ефективна и в голяма част от случаите успешна :)

Щом има натрупана практика да е още в 1-и клас , значи ние просто трябва да ко копираме! Крайно време е управляващите да копират готовите успешни модели , а не да си правят експерименти с народа - това се отнася и за образованието.
Моят опит с децата показва ,че много искат да са герои в дадена ситуация.Какво по-хубаво от това да могат да спасят  мама , тати , дядо , баба или когото ида е?!
Не се отказвайте от идеята си и така косвено ще спасите много повече хора отколкото лично през цялата си практика!

18 окт 2018 09:36

Достатъчно ли ще бъде да се проведе  информационна кампания за това ,че по телефона медицински диспечер може да дава указания как да помогнете на човек в безсъзнание и дишане ? Това ще Ви направи ли по- уверени имотивирани до пристигане на екипа да се борите за живот?

Достатъчно няма да бъде , но ще е полезно и да със сигурност би направило хората по-уверени.Ще бъде и добра психологическа подкрепа за оказващия помощ!

19 окт 2018 12:00

Би било полезно хората да знаят, че има някой, който да ги насочва. Но и населението трябва да знае, че това нещо може да се случи. В курсовете често ни питат: 'А като се обадим на 112 като по филмите ли ни инструктират?'. Ако в България се случва и има въведен протокол за това, е добре населението да знае за това. Със сигурност ще вдъхне увереност и повече спокойствие.

Като начало ДА - но като развитие НЕ. Следването на успешните модели както казаха и колегите е в основата на успеха.