Здравейте, колеги!

По мое мнение това не е дискусия, а наше задължение. Неоадювантното системно лечение е философия на мислене при HER2 позитивен или тройно негативен карцином на гърда навсякъде по света, но при нас често размерът и стадият на болестта определят поведението, а не туморната биология. Често към лечение се пристъпва дори и без биопсия, а директно чрез хирургично лечение на първичния карцином +/- на аксила. Причините за това са много: да започнем от процедурите за диагностика, образни и хистологични изследвания, които се провеждат в стационарни условия и липсата на амбулаторна възможност за това. Често се оправдаваме, че правим неоадювантна терапия само при напреднали стадии. Знаем, обаче, че не само стадият, но най-вече биологията на тумора, е мотивация за неоадювантно лечение.

Как смятате, че можем да повишим честотата на неоадювантната терапия при карцином на гърда в България? Бих помислила и за неоадювантното лечение и при други туморни локализации, примерно стомах???

Прикачвам публикация на ESMO OPEN от юни 2019, която обсъжда този въпрос. Според авторите, този начин на мислене е наше задължение.

Бих се радвала да чуя и Вашето мнение и да сложим начало на дискусия и ... промяна, надявам се!

Ася Консулова