Здравейте колеги, едва в последните десетилетия се обръща внимание, че подаграта е свързана със сърдечносъдовия риск. Освен това над 70% от пикочната киселина се отделя през бъбреците и по този начин те стават един от най-важните органи за нейната регулация, но същевременно и таргет за увреда. Определянето на самостоятелното значение на болестта като сърдечносъдов рисков фактор е предизвикателство пред съвременната медицинска наука.  

Проблемът с хиперурикемията и подаграта винаги е бил поле на оживени дискусии сред медиците, поради  това че е интердисциплинарен. Затова искам да насоча тази дискусия именно към различните етапи на болестта:  

1. Хиперурикемията самостоятелен рисков фактор ли е? 
2. Има ли разлика по отношение на сърдечносъдовия риск между подаграта без тофи и тази с тофи? 
3. Колко силен рисков фактор е появата на тофи, имайки предвид факта, че те не са пасивни структури, а активни грануломи?
4. Кой е правилния терапевтичен подход в отделните стадии на болестта? 
5. При пациенти с ИБС и сърдечна недостатъчност кой понижаващ пикочната киселина медикамент да изберем и променена ли е парадигмата?

Очаквам Вашите въпроси и коментари! 

Доц. Атанас Кундурджиев, началник на клиниката по нефрология към УМБАЛ ,,Свети Иван Рилски”