Какво пропускаме при ваксинирането Доц.д-р В.Манев, дм, клиничен имунолог

Участници

Мнения

Default image
доц. Влади Василев Манев, дм

Какво пропускаме при ваксинирането Доц.д-р В.Манев, дм, клиничен имунолог

Участници

Мнения

Описание

У нас по официални данни ежегодно се правят около 800 000 до 1 милион различни ваксинации, предимно на деца и млади хора. Какво е новото във ваксиналната практика срещу Covid-19 и какво пропускаме при ваксинирането ?

Разликата е съществена и е в обекта на ваксинирането. Ако при децата са рядкост хронични възпалителни процеси и те подлежат на активно лечение, контрол и излекуване, то при възрастните хора, особено над 55 годишна възраст, а дори и при доста по-млади хора, хроничните  възпалителни процеси се срещат несравнимо по-често, като може и да не се подозира за съществуването им. Доказано е, че при възрастните с наднормено тегло дори при пълно клинично здраве  в организма се отделят значимо повече провъзпалителни и възпалителни фактори от адипоцитите (мастните клетки). От клиничната практика се знае, че след 65 г възраст, с малки изключения, средно на всеки 5  години възниква по 1 хронично заболяване. За разлика от децата, в  зряла възраст и при възрастните хора , особено в напреднала възраст над 70 г , е възможно да има привидно клинично здраве, но и да протичат едновременно не достатъчно манифестирани клинично някои болестни процеси ,а постигнатото равновесие в хомеостазата да е крехко. Това равновесие би могло лесно да се наруши по някаква причина, свързана с екстремно натоварване на адаптивните механизми на организма,  ако предварително организмът не е подготвен и  профилактиран в подобни случаи.

Защо е толкова важна тази разлика при възрастовите групи, обект на ваксинацията?

Още през 80-те и 90-те години на ХХ век и началото на 21 век са установени някои общи имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление, като :                                                                                                       1.Имуноцитоадхеренция на тромбоцити върху лимфоцити, известни като «тромбоцитни розетки» или «тромбоцитни таралежи» .Те са установени при : Алергични ,автоимунни ,злокачествени ,инфекцииозни  и др.заболявания.                                 2.Образуване на Левкоцитно-тромбоцитни комплекси/ конгломерати /ЛТК/. Те съпровождат в различна степен всеки  възпалителен процес , независимо от причината за възникването му, неговия характер и произход и са съвременни свидетели с възможности за оценка на риска от тромбоемболизъм.

            Цитираните клетъчно- медиирани имунологични феномени са пряко зависими от степента на възпалителен процес и протичат независимо от неговия характер. Тук могат  да участват алергични процеси от бърз и забавен тип, автоимунни процеси и заболявания, злокачествени заболявания (солидни тумори и др), сърдечно-съдови заболявания, ревматологични заболявания, инфекциозни болести, травми, абнормени физически претоварвания , изгаряния ,сепсис ,диабет и  др. Отключване каскадата на тромбоцитната агрегация е в зависимост от интензивността, времетраенето на възпалителния процес, възрастта, терапията и др. фактори, определящи  развитието на процесите на  тромбоемболизъм

Общото между описаните и изброени имунологични феномени, съпровождащи в различна степен всяко възпаление  и това при  болните с Covid-19 е, че при последните се развива тежък синдром на генерализирано възпаление .Патогенетично това означава, че процесът  се съпровожда от описаните имунологични феномени, свързани с участието на тромбоцитите, отключване каскадата на тромбоцитната  агрегация и развитие в различна степен на процеси на тромбоемболизъм. Това се установява в клиничната ваксинационна практика при някои  хронично болни с придружаващи заболявания, ако при тях не е извършена предварителна подготовка с необходимите за ваксинацията изследвания и не е назначена адекватна терапевтична профилактика на риска от усложнения .

Пост-ваксиналните усложнения биха могли да се минимизират, ако:

1 НЗОК поеме необходими изследвания при желаещите да се ваксинират, когато са с придружаващи хронични заболявания или са  на възраст над 55 години, с наднормено тегло или с анамнестични данни за анафилактични прояви. За профилактиране на усложненията е необходимо най-малко 10 дни преди планираната ваксинация да се направят следните параклиничн изследвания:1.ПКК с диференциално броене. 2. С-рективен протеин 3. Д-димер 4.ИгГ , ИгМ, ИгА и ИгЕ , 5. С3 и С4 комплемент, 6. РФ.

2. Ако изследваните показатели са в референтни граници,  профилактично поне 5 дни преди ваксинацията и 5 дни след ваксинацията, ако няма противопоказания, да се приемат профилактично ежедневно:.1 Антихистаминов препарат /х 1 табл и 2. Антиагрегант  / Примерно Ацетизал  Протект  х 1 табл. 100 мг вечер.

3..Ако има отклонения в някои от изследваните показатели, в зависимост от степента им, следва да се отсрочи ваксинацията и  се проведе консултация с личния лекар за  удвоена доза на изброените средства, като при необходимост и отсъствие на противопоказания,  да се прибави  и още един антикоагулант.

4.Необходимо е предварително поне 10 дни преди ваксинацията  да бъде информиран  всеки  подлежащ на ваксинация,основно от цитираните рисковни групи, че  тютюнопушенето,приемането на алкохол,злоупотребата с кафе ,практикуването на фитнес и  всяко  физическо усилие,което  води до загуба на течности  с дехидратация на организма ,сгъстяват кръвта и по време на ваксинационния период повишават риска от усложнения с тромбоемблизъм.  

Не е ли странно, че светът сякаш се е вторачил да търси причините във  ваксините, а не какво пропускаме при ваксинацията ? Защото печелившата  стратегия е според обекта на ваксинация да се съгласуват предварителни профилактични изследвания и действия за намаляване на постваксиналния  риск .

 

п.с. По темата и с предложенията ще бъде информиран Министъра на здравеопазването проф.Константин Ангелов . Очакваме спешно публичен отговор.