11
Участници
0
Мнения

За хоспитализацията и автентификацията

Отворена

Кой е Уйлям Хершел? Кой е измислил регистрация с пръстови отпечатъци? Какво е нашето законодателство - задължително или доброволно даваме пръстов отпечатък?

Правила

Министър Хершел и Кралицата

 

 

Всичко започнало от един английски чиновник в Джанипур, Северозападна Индия. Уйлям Хершел имал задължение да изплаща заплатите на индийските наемни войници в британската армия. В очите на европееца всички индуси изглеждали еднакво – тъмна кожа, черни коси и очи, повтарящи се имена, които никой не можел да запомни. Често се случвало войник, негов приятел или роднина със същото име да се яви няколко пъти да получи своята или нечия чужда заплата. Фотографията още не била измислена.

Хершел забелязал, че при сключване на сделка, китайските търговци поставяли върху документите отпечатък от палеца на дясната си ръка. Бранейки интересите на британската корона, младият и находчив чиновник започнал да събира в една тетрадка отпечатъци от дланите на индийските войници. В продължение на 19 години той събрал хиляди „знаци от ръката“. С удивление Хершел забелязъл, че кожните линии от пръстите са уникални за всеки човек и не се изменят през годините. Предложил своите наблюдения на затворите в Бенгал, защото било обичайно някой беден човек да излежава присъдата на богат престъпник.

Така била създадена науката за пръстовите отпечатъци (дактилоскопията) - и днес, основа на криминалистиката.

Сегашната идея да се използват пръстови отпечатъци при лечението на болните в България е далечно ехо от защитника на британската корона – Уйлям Хершел. В нашия случай Кралицата е здравната каса, а ролята на лъжливите индуси се играе от българските лекари.

Разпознаването на всеки човек може да се извърши по негови данни (име, дата и място на раждане, адрес), по адмистративни сведения (снимка, лични документи, ЕГН) или чрез други непроменими, обективни и характерни само за него белези – т.нар „биометрична идентификация“.

В световната медицинска практика се счита, че болният човек е добронамерен. Той страда и търси помощ. Достатъчно е да се представи с личните си данни и дали има отношение към системата на здравеопазване в страната (осигурителен номер, карта за здравна застраховка). Не мога да си представя, че в някоя държава трябва да се положат пръстови отпечатъци, за да бъде лекувано дете от пневмония или оперирано от херния. Отпечатъците от пръсти са подозрение за измама – на този, който плаща заплати или на индусите.

Биометричните данни са: физиологични (форма на лицето, пръстови отпечатъци, ДНК, ирис, рисунък на вените на дланта) и поведенчески (глас, походка, почерк и пр.).

Биометричната идентификация започва със създаване на база от данни. Множество хора предоставят своите показатели на системата за разпознаване, в която данните се съхраняват добросъвестно и без непозволен достъп. Събираните 19 години отпечатъци на индуси Хершел изпратил до генералния инспектор на затворите в Бенгал. Написал в края на писмото си: „Моля внимателно да се съхраняват приложените образци...“ Самият той е разбирал, че с неговата „база данни“ лесно може да се злоупотреби. Достатъчно е под отпечатъка да се напише друго име и някой човек ще бъде обявен за престъпник или за войник, на който се дължи заплата.

В съвременните системи за идентификация първият блок от биометричната система е сензор, който събира отпечатък, ирис, глас, съдов рисунък. Вторият блок премахва смущенията, обработва и подобрява полученото и го предава на третия блок, където се създава вектор от числа или изображение със строго определени свойства. Накрая всичко се сравнява с базата и се извършва разпознаване на човека.

Доскоро биометричната идентификация беше скъп метод и се прилагаше в особени случаи – достъп до важна информация, до големи парични суми, трезори на банки, военни обекти и пр.  Любим епизод на криминалните или фантастични режисьори. Днес дори обикновени лаптопи и смартфони разполагат с такава система – разпознаване по пръстови отпечатъци. За съжаление, тя е сравнително елементарна за разбиване, а най-лесно е да се използва злонамерено отпечатък на човек.

Не искам в този материал да прозира отношение към „пръстовите отпечатъци в болниците“. Опитвам се да дам някакъв неутрален коментар (при моята професия, вероятно не е възможно).

Според сегашното законодателство  на Република България, пръстови отпечатъци се вземат принудително или доброволно.

Принудителното регистриране на  отпечатъци е:

- за нуждите на  конкретното наказателно прозводство (чл.146 ал.1-4  от НПК)

-за нуждите на полицейската регистрация (чл.59 от ЗМВР)

Извън тези случаи никой не може да изисква дактилоскопски отпечатъци без ваше съгласие.

Оказва се, че всеки български гражданин  доброволно предоставя своите пръстови отпечатъци. Доброволно ли? Не, естествено.

В правната материя това се нарича „административна принуда“. Върху съзнанието на хората се въздейства чрез заплаха от неблагоприятни последици (лишаване от медицинска помощ). Изключва се изборът на поведение и се налага единствено възможния вариант – предоставяне на своите пръстови отпечатъци.

В ерата на киберпрестъпленията и електронните банкови обири ние създаваме широко достъпна база от биометрични данни на цялото население. С пръстови отпечатъци ежедневно ще оперират не структурите за борба с престъпността на МВР, не военното разузнаване, а личния лекар, кварталната аптекарка или администраторката в районната болница. Всеки начинаещ хакер знае, че системата е обратима – от числовия вектор може да се генерира отпечатък. Нова лична карта и самоличност на желаещите. Без трудно разбиване  кода на Пентагона, просто хакване на районната здравна каса. Все едно, че си откраднал тетрадката на Уйлям Хершел  и разменяш имената на индусите.

Децата и близките ми са пръснати по света. Никой от тях не ми е казал, че в Германия, Австрия, Шотландия, Испания или Америка трябва да поставят пръстов отпечатък, за да получат рецепта. Как става там ли? Картата  с осигурителния номер е по-важна от шофьорската книжка.

Кротък и послушен народ сме българите. Затова и лесно ни управляват. Поискаха да си дадем биометричните данни - даваме ги! Съгласни сме! Само веднъж десетина бледи протестъри се опитаха да възразят с тих глас. Естествено, никой не им обърна внимание. Извиха се опашки пред регистратурите на болниците, всеки с пръст в ръка. Ако наредят предварително да си стоплим пръста, ще го направим. Никой не се е сетил да иска ПИН кода на банковите карти. Сигурен съм, че повечето ще го напишат.

Всеки  лекар може да изброи куп неудобства и недомислици. Ще дам  примери от моята практика: 

Баща води детето си в болница. След няколко часа то е оперирано от остър апендицит. След един ден бащата заминава с камиона си и пръстовия си отпечатък за Германия. Детето не може да бъде изписано до завръщането му след два месеца.

Циганин постъпва за лечение. С него е половината махала – придружители. Счупват бравата на вратата, отмъкват щорите на прозореца. На другия ден пациентът напуска, без да се обади на никого. Не може да бъде изписан, на адреса по лична карта -  няма такова лице.

Възрастен човек, още със зелен паспорт, казва на регистраторката: „През 1948, като ни интернираха ми взеха отпечатъците в милицията. Сигурно са там и ги пазят. От тогава нищо против властта не съм направил.“

… и още десетки такива случаи.

Струва ми се, че целта не е подобряване на здравеопазването, а създаване на база данни с отпечатъци на цялото население. Уникален стремеж  на министър Хершел!

Всеки достига своето ниво на некомпетентност. Лошото е, че някой друг трябва да му го каже.

При достатъчно разум, естествено е да отпадне безумието – българските пациенти да постъпват на лечение като криминално проявени.

Има само един неясен въпрос: Какво ще стане с милионите, изхарчени в системата за пръстови отпечатъци?

Поне ще ни остане надписът: „Автентификацията при хоспитализация е задължителна!“

д-р Любомир Калудов

Мнения