Това е широка обществена кампания, която има за цел да фокусира вниманието на лекари, експерти и институции върху  проблема с антимикробната резистентност и необходимостта от ясна стратегия, която да доведе до по-адекватно  финансиране на новите антибиотици.

През последните години резистентността на микроорганизимите  с клинично значение към антимикробните средства се превърна в един от най-значимите проблеми за медицината и общественото здравеопазване. Определя се като

глобална заплаха, която има потенциала да надмине по смъртност и икономически щети  кризата, причинена от COVID-19

Всяка година тя взема по 700 хил. жертви, а според прогнозите  до 2050 г. е възможно броят им да достигне 10 млн. годишно, което е повече, отколкото са жертвите на рака.  

В световен мащаб нарастващата антибиотична резистентност води повишена заболеваемост и смъртност, има трайни екологични последици  и увеличава  себестойността на лечението с антибиотици.  На ниво отделен пациент тя е причина за неуспехи в терапията, удължен болничен престой и в някои случаи за фатален край.

Съществува пряка зависимост между нарастващата употреба на антимикробни средства и честотата на резистентността. Устойчивостта към даден антибиотик при конкретен микроорганизъм може да стане толкова висока, че да наложи отпадането му от терапевтична употреба. Увеличава се броят на полирезистентните микроорганизми, поради което сред научните среди се говори вече за “следантибиотична ера”. С разширените международни комуникации, улеснения транспорт и честата миграция на населението антибиотичната резистентност преодолява държавните граници и континентите и може да достигне всяка точка на земното кълбо.

Една от най-тежките прояви на антимикробната резистентност са вътреболничните инфекции

Всяка година те убиват директно 37 000 пациенти, а още 111 000 умират вследствие усложненията от тях. За сравнение  48 000 души загиват при пътно-транспортни произшествия.

Всичко това наложи създаването на Световен консенсус за необходимостта от спешни мерки за ограничаване на антибиотичната резистентност. През юли 2020 г., повече от 20 водещи биофармацевтични компании стартираха Фонд за действие срещу антимикробната резистентност -  партньорство, което има за цел до 2030 г.  да осигури 2-4 нови антибиотика.

„За разлика от COVID-19 това е  предвидима и предотвратима криза. Трябва да действаме заедно, за да възстановим това портфолио и да гарантираме, че най-обещаващите и иновативни антибиотици ще стигнат от лабораториите до пациента,“  твърди Томас Куени, Директор на IFPMA, един от организаторите на Фонда.

По думите му  това е една от най-амбициозните общи инициативи на фармацевтичната индустрия в отговор на глобална заплаха за общественото здраве. Светът спешно се нуждае от нови антибиотици, но има малко, които са в процес на подготовка поради парадоксалния факт, че въпреки огромните обществени разходи в момента няма надежден пазар за нови антибиотици. Новите антибиотици са използвани умерено, за да се запази ефективността. В резултат има голяма обществена нужда от антибиотици, както и от финансиране на научноизследователската дейност в областта на антибиотиците, особено при по-късните етапи на клинични проучвания.

България е една от страните с най-висок прием на антибиотици без рецепта наред с Гърция, Румъния, Кипър и Латвия. Липсва  достатъчно информираност в обществото по този въпрос. Според проучванията преди COVID пандемията 39% от българите приемат антибиотици,  12%  от тях без рецепта, 59% смятат, че антибиотиците са ефективни срещу вируси, а 53% срещу настинки и грип.  Смъртносният вирус даде нова сила на проблема, тъй като ОПЛ и педиатри също смело започнаха да изписват антибиотици и срещу него.

У нас липсва ясна стратегия срещу антибиотичната резистентност.  Въпреки многократно заявените намерения все още такъв документ няма.  Това спешно трябва да се промени, тъй като като

борбата с антибиотичната резистентност стана част зелената сделка, която е приоритет и за българското правителство

Тя е част и от Фармацевтичната стратегия на Европа, към която България съвсем скоро ще трябва да се присъедини и да направи адекватни законови промени.

С оглед на всичко това инициаторите на кампанията считат, че лекари, експерти и фармацевтичната индустрия трябва да изискат максимално бързо от Министерството на здравеопазването създаване и имплементиране на стратегия срещу антибиотичната резистентност.

Кампанията ще се реализилира през ноември и декември 2021 г. и ще включи: 

• Широка информационна кампания, която ще  запознае широката общественост с проблемите, произтичащи от антимикробната резистентност, както и с някои стратегически решения в Европа и в света за създаване на нови антибиотици и необходимост от релеватно финансиране;
• Експертен форум между специалисти (микробиолози, инфекционисти, анестезиолози, хирурзи, АГ, уролози), който ще се проведе във формат на виртуална дискусия с цел обсъждане на проблемите и предложение за експертно становище до институциите;
• Кръгла маса (в хибриден формат) с участието на експерти, институции в здравеопазването, НЗОК, здравната комисия в парламента, Националната комисия по цени и реимбурсиране, на която ще се представят резултатите от експертната дискусия и ще обсъди меморадум за създаване на стратегия срещу антибиотичната резистеност отделно финансиране на новите антибиотици.

Кампанията стартира в периода 18-24.11. 2021 г., обявен от ЕК за Седмица на  борбата с антимикробната резистентност. Всичко по-важно от кампанията, както и резултатите от нея, ще бъдат медийно популяризирани.