Дефицитът на растежен хормон (Growth hormone deficiency, GHD) е състояние, при което тялото не произвежда достатъчно растежен хормон, отговорен за стимулирането на растежа и съзряването. GHD може да се прояви при деца и възрастни и значително повлиява здравето и качеството на живот.

При деца, GHD води до забавяне на растежа и настъпването на пуберитета. Децата са по-ниски на ръст спрямо връстниците си и изостават в различни етапи от развитието си. Други характерни симптоми: затлъстяване, намалена мускулна маса, когнитивни и емоционални затруднения.

Причините могат да бъдат генетични или придобити, като последните често са резултат от увреждане на хипофизата или хипоталамуса поради нараняване, инфекция или малигнено образувание. GHD може да се прояви и като част от по-широка група синдроми, например синдром на Търнър, синдром на Prader-Willi и др.

Диагнозата GHD включва комбинация от клинична оценка, история на заболяването и лабораторни изследвания. Тестове за стимулиране хормона на растежа се използват само за потвърждаване на диагнозата.

Лечението на GHD включва използване на рекомбинантна терапия с човешки хормон на растежа (rhGH) чрез инжекционно приложение. Терапията с rhGH подобрява скоростта на растеж, увеличава ръста при деца с GHD, повлиява телесната структура и качеството на живот. Успехът от приложението на rhGH зависи от различни фактори: възраст, на която започва лечението, тежест на дефицита на растежен хормон и степен на придържане към терапията.

В заключение: дефицитът на растежен хормон (GHD) е медицинско състояние, което може значително да повлияе растежа и развитието на деца и възрастни. Ранните диагноза и начало на лечение с rhGH могат да подобрят скоростта на растеж и общите показатели.

Възможни терапевтични опции

Възможните терапевтични опции, свързани с приложението на растежен хормон включват ежедневни подкожни инжекции или депо инжекции, прилагани веднъж седмично (засега само за някои държави). Ако дете с GHD е диагностицирано с хипотиреоидизъм, следва да се добави и хормон на щитовидната жлеза. Понякога се налага допълваща терапия за промяна скоростта на пуберитета.

Възможни опции за оптимизиране на терапията с растежен хормон при деца с GHD:

1. Предотвратяване дефицит на растежен хормон, когато това е възможно - чрез осигуряване на безопасно раждане, фокус върху пренаталните грижи, а при специфични популации, като деца с онкологично заболяване, правилен подбор на терапевтични режими, с цел редуциране риска от късни ендокринни ефекти.
2. Ранно диагностициране и начало на лечение с растежен хормон във възможно най-крехка детска възраст - предпоставка за достигане на по-висок ръст. Късно поставената диагноза и късното начало на терапия водят до достигане на по-нисък ръст поради по-малко оставащо време на инидвида да продължи да расте. Ранното начало на терапия с растежен хором (в детска възраст и преди индексът на стандартно отклонение (standard deviation score, SDS) да достигне до -3) може да доведе не само до по-добър резултат по отношение на височината, но и по-добро психосоциално приспособяване в дългосрочен план. 
3. Степен на придържане към терапията. Създаването на система/правила в помощ на пациента може да подобри степента на придържане към схемата на приложение и последващите резултати. Необходимостта от ежедневни инжекции е потенциален риск от компрометиране плана за лечение. Полагат се усилия за адаптиране на използваните устройства: инжекционни писалки, писалки с памет, устройства без игла, приложение на растежен хормон веднъж седмично (засега само за някои държави). Бъдещи разработки на перорална, трансдермална, инхалаторна или прилагана като депо инжекция терапия биха помогнали в тази посока.
4. Коригиране дозата на растежния хормон на индивидуална основа, за да се постигне резултат, който е по-близо до „целта“.
5. Регулиране времето на настъпване/развитие на пуберитета. В сравнение със стандартните дози, терапията с високи дози растежен хормон при юноши („пуберитетно“ дозиране) води до увеличавана на ръста и стандартното отклонение, без значително да повлиява съзряването на скелета и без значими странични ефекти. Въпреки това, предварителният анализ предполага, че дозата растежен хормон може би има ограничен ефект върху общия растеж в периода на пуберитета.
6. Обсъждане на по-високи дози растежен хормон, прилагани ежедневно. 
7. Разработване на лекарствен продукт с депо действие, съдържащ растежен хормон. Необходимостта от ежедневни инжекции е потенциална бариера, допринасяща за непоследователното приложение на растежен хормон. Поддържането на серумните нива на инсулиноподобния растежен фактор 1 (insulin-like growth factor 1, IGF-1) в терапевтичен диапазон е добре да бъде възможно и без ежедневни инжекции. Една от опциите е използването на лекарствена форма с удължено освобождаване, която може да се прилага веднъж седмично.
8. Разработване на GHRH (GH-releasing hormone)/пептидна терапия, с цел съответствие с  физиологичния модел на секреция на растежен хормон.
9. Разработване на алтернативни системи за приложение. Опциите за алтернативно приложение са ограничени поради размера на молекулата на растежния хормон. При инхалиране е установена само 3.5% бионаличност, но се понася добре. Серумните нива на IGF-1 не се повишават при 25% от лекуваните деца с GHD. Трансдермалното приложение не е възможно, защото протеинът е с твърде големи размери. В допълнение, самият растежен хормон не е активен при перорално приложение, защото се разгражда. По-добър вариант би бил да се работи върху по-нататъшното развитие на перорален пептид, който може да предизвика импулси, подобни на GHRH (GH-releasing hormone) или грелин (хормон, произвеждан от ентероендокринните клетки на стомашно-чревния тракт).
10. Оптимизация на правилата за оценка при преминаване от групата на педиатричните пациенти към групата на възрастните. За оптимална терапия с растежен хормон е важно да се извърши преоценка на процеса на освобождаването му в момента на достигане на ръста на възрастен, за да се отговори на въпроса дали да се продължи терапията, но като възрастен. При GHD в детска възраст, преустановяването на терапия с GH при достигане на височина на възрастен без преоценка може да доведе до влошаване качеството на живот, анормален липиден панел, редуцирана мускулна маса, умора, атерогенен риск, мозъчносъдова и сърдечна заболяемост/смъртност и намалена костна минерална плътност. При пациенти, за които е ясно, че ще има персистиране на GHD в зряла възраст, продължаването на терапията с растежен хормон е необходимо, за да се оптимизира костната плътност и телесната структура.

Референции:

1. Rose S, Optimal Therapy of Growth Hormone Deficiency in the Child, and Adolescent, European Endocrinology, 090177e19b766048\Final\Final On: 04-Oct-2022 15:00 (GMT)
2. Grumbach MM, Bin-Abbas BS, Kaplan SL, The growth hormone cascade: progress and long-term results of growth hormone treatment in growth hormone deficiency, Horm Res, 1998;49(Suppl. 2):41–57.
3. Gleeson HK, Stoeter R, Ogilvy-Stuart AL, et al., Improvements in final height over 25 years in growth hormone (GH)-deficient childhood survivors of brain tumors receiving GH replacement, J Clin Endocrinol Metab, 2003;88:3682–9.
4.  Sandberg DE, MacGillivray MH, Growth hormone therapy in childhood-onset growth hormone deficiency: adult anthropometric and psychological outcomes, Endocrine, 2000;12:173–82.
5.  Lagrou K, Xhrouet-Heinrichs D, Massa G, et al., Quality of life and retrospective perception of the effect of growth hormone treatment in adult patients with childhood growth hormone deficiency, J Pediatr Endocrinol Metab, 2001;14(Suppl. 5):1249–62.
6.  Kreitschmann-Andermahr I, Poll EM, Reineke A, et al., Growth hormone deficient patients after traumatic brain injury—baseline characteristics and benefits after growth hormone replacement—an analysis of the German KIMS database, Growth Horm IGF Res, 2008;18:472–8.
7. Smith SL, Hindmarsh PC, Brook CG, Compliance with growth hormone treatment—are they getting it?, Arch Dis Child, 1993;68:91–3.
8. Hamilton JG, Needle phobia: a neglected diagnosis, J Fam Pract, 1995;41:169–75.
9. Clemmons DR, Long-acting forms of growth hormonereleasing hormone and growth hormone: effects in normal volunteers and adults with growth hormone deficiency, Horm Res, 2007;68 (Suppl. 5):178–81.
10. Garcia JM, Polvino WJ, Pharmacodynamic hormonal effects of anamorelin, a novel oral ghrelin mimetic and growth hormone secretagogue in healthy volunteers. Growth Horm IGF Res, 2009;19:267–73
11. Saggese G, Baroncelli GI, Vanacore T, et al., Indications and strategies for continuing GH treatment during transition from late adolescence to early adulthood in patients with GH deficiency: the impact on bone mass, J Endocrinol Invest, 2004;27:596–602.
12.  Cuttler L, Silvers JB, Singh J, et al., Physician decisions to discontinue long-term medications using a two-stage framework: The case of growth hormone therapy, Med Care, 2005;43:1185–93.