За нас

​Основна наша цел е удоволетворяване на потребностите от здравни услуги на пациентите, повишаване на качеството на живот на населението от областта чрез ефективно и ефикасно предоставяне на медицински услуги

Основна наша цел е удоволетворяване на потребностите от здравни услуги на пациентите, повишаване на качеството на живот на населението от областта чрез ефективно и ефикасно предоставяне на медицински услуги, в съответствие с правилата за добра медицинска практика и националните медицински стандарти за лечение, при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

Исторически находки доказват, че с възникването на човека е започнало и познанието за болестите, и опити за лечението им.
Преминало през жреци, врачки и баячки, наченки на амбулаторни и болнични грижи в България се отчитат през последните години на Османското робство. По време на освободителната война 1878 година в страната има едва няколко болници. След Освобождението с помощта на руската военна администрация се поставя началото на организирано здравеопазване: на 01 февруари 1879 година княз А.М.Дондуков - Корсаков утвърждава "Временни правила за устройството на медицинската част в България". Съгласно "временните правила" обслужването в болниците и лекарствата на болните са безплатни за представилите бележка за бедност. В отговор на новите изисквания към здравето на населението на 15 ноември 1895 година Върховния медицински съвет взема решение да се разкрият 8 околийски болници - едната от тях в Горна Оряховица, още същата година такава е открита на улиците "Македония" и "Радецки" като за пръв околийски лекар е назначен доктор Петър Цончев.
Старите частни сгради, определени за болнично обслужване не отговарят на нуждите на населението, което е предпоставка да се построи подходяща за целта сграда. Комисия от общината прави предложението, което е разгледано от Върховния медицински съвет. На 30 юни 1896 година е решено да се построи болница между Горна Оряховица и Лясковец. Предвидени са и средства за целта, но разногласия между двата града оставят въпроса нерешен и финансите са прехвърлени за Търновската болница. Лошите условия в частните сгради е причина за закриването на болницата през 1931 година като основно е невъзмжността на държавата да поддържа здравеопазването. На околийските лекари се отнема правото да практикуват професията си и се отваря път на частната инициатива. Още през 1931 година в Горна Оряховица се открива първата частна хирургична болница с 15 легла, а през 1934 година и втора такава. Това продължава до национализацията през 1947 година.
Следват години на промени - с ентусиазма на населението от околията на 1 юли 1946 година е ударена първата копка на новата болнична сграда. Липсата на средства спира строителството до 1953 година, с реорганизация за 250 легла. Окончателното завършване на сградата и нейното откриване става през април 1958 година.Започва поетапно разкриване на специализирани отделения - I, II, III вътрешно отделение, АГО, Детско, Нервно, Хирургично, Очно, УНГ, ОФТР, ОАРИЛ, Рентгеново, ИТО, Клинична лаборатория и т.н.
През тези години в болницата са работили лекари, взели образованието си в всички европейски градове, Прага, Бон, Женева, Загреб, Киев, Франкфурт на Майн и т.н. Голяма част от тях са участници във Втората световна война и носители на ордени и медали за проявен героизъм.
За над Сто и десет годишната си история, в болницата в Горна Оряховица са работили изтъкнати медицински специалисти.
Двама от тях: д-р Койчо Иванов и д-р Пенчо Кюркчиев са "Кандидат на медицинските науки", съответно в областта на кардиологията и хирургията.
В настоящия момент от висшия персонал на МБАЛ с втора специалност са лекари, медицински сестри с висше образование.