УМБАЛ Св. Иван Рилски
България,
София,
бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов 15

Отделение по образна диагностика
Описание
Отделението е обособено като самостоятелно звено в рамките на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” през 2009 г. В него работят 4-ма специалисти, 5-има специализанти и 20 лаборанти.
Ръководи го д-р Марин Пенков.
Има 3 основни направления – конвенционална образна диагностика, компютърна и магнитно-резонансна томография, инвазивна образна диагностика и интервенционална радиология.
Отделението е обособено като самостоятелно звено в рамките на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” през 2009 г. В него работят 4-ма специалисти, 5-има специализанти и 20 лаборанти.
Ръководи го д-р Марин Пенков.
Има 3 основни направления – конвенционална образна диагностика, компютърна и магнитно-резонансна томография, инвазивна образна диагностика и интервенционална радиология.
Разполага с дигитален рентгенов апарат. 16 мултидетекторен компютър-томограф (мултислайс, с възможности за навигация и симулация, вкл. 3D KT ангиография) позволява пълен спектър скенерови изследвания.
Ядрено-магнитният резонанс в отделението е уникален за България. Той е със сила на магнитното поле 1,5 Тесла. За разлика от други със същия показател обаче той има изключително висока софтуерна натовареност, което позволява всички функционални изследвания на нервната система:
- спектроскопия – прави метаболитна карта на мозъка;
- дифузия –дава структурна карта на мозъка;
- трактография – показва нервните пътища в мозъка;
- функционален магнитен резонанс – показва как се активират различните зони в мозъка и за какво отговарят.
Апаратът има също отлични възможности за изследване на органите в корема и малкия таз. Притежава програма за пълно изследване на сърце, както и по-голямия пакет за изследване на мускулно-скелетната система.
Д-р Станимир Сираков е лицето на интервенционалната неврорентгенология. Това е субспециалност, която се занимава със съдовите мозъчни заболявания, които могат да се третират по ендоваскуларен начин (чрез работа вътре в съдовете). Става дума за мозъчни аневризми, мозъчни артериовенозни малформации, тумори, които са с по-богата съдова мрежа.
„Влизаме в съдовете, стигаме до тяхната хранеща мрежа и я запушваме”, обяснява специалистът. Така туморът спира да се храни, намалява обема си, което позволява по-лесно да се отстрани оперативно.
Най-големи са успехите на метода при мозъчните аневризми. Аневризмата е патологично разширение на съда, където стената е по-слаба. Това балонно разширение се изолира от нормалното кръвообращение, попълва се с платинени нишки така, че да не се кръвоснабдява или се изолира чрез други устройства.
Методът дава отлични резултати и при артериовенозните малформации – дефектни съдове в мозъка, които не хранят мозъчния паренхим. Те са силно нагънати, с по-крехни стени, кървят лесно и причиняват проблеми. Хирургичното им отстраняване е рисково, тъй като може да доведе до нарушения на говора, зрението, парализиране на крайници.
От 2010 г. досега по този начин са спасени 150 пациенти, от които само двама са с леки неврологични усложнения. Това отговаря на европейския стандарт, според който смъртността е 6-8%, а тежката инвалидност – 15-22%.
При класическото хирургическо лечение смъртността е 20-25%, а инвалидността е над 25. Предимство е и бързото възстановяване – пациентът се изписва още на 10-ия ден и до месец може да се върне към нормалния си ритъм на живот.
НЗОК не покрива ендоваскуларното лечение. Пациентите сами заплащат лечението си.