Laprilen (Лаприлен)

Laprilen (Лаприлен)

Описание

Laprilen

Показания

а) лечение на хипертония

ЛАПРИЛЕН се прилага при всички степени на есенциална хипертония и реноваскуларна хипертония, когато стандартната терапия е неефективна или неподходяща, поради появата на нежелани реакции. Еналаприл е ефективен самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни лекарствени продукти, особено тиазидни диуретици. Наблюдава се адитивен ефект върху понижаване на кръвното налягане при комбинирането на еналаприл и тиазидните диуретици.

б) лечение на конгестивна сърдечна недостатъчност

При терапията на конгестивната сърдечна недостатъчност ЛАПРИЛЕН трябва да се прилага в комбинация със салуретици (салидиуретици) и, където е възможно – дигиталисови гликозиди. Установено е, че ЛАПРИЛЕН подобрява симптоматиката, забавя прогресията на заболяването и намалява риска от хоспитализация, както и смъртността.

в) асимптоматична сърдечна недостатъчност

Прилаган при пациенти с левокамерна дисфункция, еналаприлнамалява риска от развитие на остра сърдечна недостатъчност, както и честотата на хоспитализациите при сърдечна недостатъчност.

в) исхемични оплаквания

ЛАПРИЛЕН намалява риска от инфаркт на миокарда и ограничава хоспитализацията при нестабилна стенокардия.

Дозировка и начин на употреба

Възрастни

Препоръчаната дневна доза за пациенти, при които не се прилагат диуретици е 5 mg/ден. Дозировката трябва да е съобразена с клиничния отговор. Обичайната терапевтична доза варира в границите между 10 и 40 mg дневно за еднократен прием или разделена на две отделни дози.

Есенциална и реноваскуларна хипертония

Лечението трябва да започне с 5 mg дневно еналаприл в комбинация с диуретик. Препоръчителната начална доза еналаприл е 2.5 mg. Обичайната поддържаща доза е 10-20 mg дневно за еднократен прием. При остра хипертония, дозата може да бъде увеличена максимално до 40 mg дневно за еднократен прием. При пациенти, лекувани с диуретик, е възможна появата на симптоматична хипотензия след приемане на началната доза еналаприл. По възможност, приемането на диуретика трябва да бъде спряно 2-3 дни преди началото на терапията с еналаприл, за да се намали риска от хипотония. Ако самостоятелната терапия с еналаприл не доведе до овладяване на кръвното налягане, диуретичната терапия трябва да бъде подновена. При едновременно приложение на други антихипертензивни лекарства е необходимо намаляване на дозировката. Когато антихипертензивната терапия с β-блокер се замести с еналаприл, дозировката на β-блокера трябва да се намалява постепенно, а не да се спира внезапно. Едновременното приложение на еналаприл и калий-съдържащи добавки, лекарствени продукти, съдържащи калиеви соли, или калий-съхраняващи диуретици, може да доведе до повишени серумни нива на калий.

Употреба при пациенти в напреднала възраст (над 65 години)

Първоначалната доза трябва да бъде 2.5 mg. Някои възрастни пациенти са по-чувствителни към еналаприла от младите. Дозата може да се титрира съобразно нуждата, за да се овладее кръвното налягане.

Дозировка при хипертоници с увредена бъбречна функция

Обичайната доза на еналаприл се препоръчва при пациенти с креатининов клирънс по-висок от 30ml/min(серумен креатинин приблизително 3 mg/dl). За пациенти с креатининов клирънс по-нисък от 30 ml/min (серумен креатинин по-висок от 3 mg/dl), се започва с доза 2.5 mg веднъж дневно. Дозировката може да бъде повишавана, докато се постигне нормализиране на кръвното налягане или до максимална доза 40 mg/ден.

Конгестивна сърдечна недостатъчност

Еналаприл се прилага при лечение на симптоматична сърдечна недостатъчност обикновено в комбинация с диуретик и дигиталисов гликозид. При плацебо контролирани проучвания, показващи подобрена преживяемост, пациентите са приемали дози до 40 mg, разпределени в два приема.

Препоръчителната първоначална доза е 2.5 mg. Препоръчителният дозов интервал е в границите 2.5 до 20 mg, разпределени в два приема. Дозировките могат да бъдат повишавани в поносими за пациента граници в рамките на няколко дни или седмици. Максималната дневна доза, прилагана при клиничните проучвания е 40 mg, разпределена на няколко приема. След приемане на първоначалната доза еналаприл, пациентът трябва да бъде поставен под лекарско наблюдение най-малко в продължение на два часа и допълнително поне още един час след нормализиране на кръвното налягане. В случай, че се приемат и диуретици, тяхната дозировка трябва да се намали, с което се ограничава вероятността от настъпване на хипотония. Появата на хипотония след първоначалната доза еналаприл налага внимателна промяна на дозите, с оглед на нейното овладяване.

Дозировка при пациенти със сърдечна недостатъчност и бъбречна дисфункция или хипонатриемия

При пациенти със сърдечна недостатъчност и хипонатриемия (ниво на натрий в серума по-малко от 130 mEq/l) или стойности на серумен креатинин, по-високи от 1.6 mg/dl, терапията трябва да започне с 2.5 mg дневно и да се провежда под лекарски контрол. Препоръчително е постепенно повишаване на дозата от 2.5 до 5 mg два пъти на ден. Дозировката може да се повишава на интервали от 4 или повече дни, в случай че това не предизвиква изразена хипотония или сериозно увреждане на бъбречните функции. Като максимална дневна доза се приема 40 mg.

Асимптоматична левокамерна дисфункция

При проучването върху ефикасността първоначално се прилагат 2.5 mg, два пъти дневно. Дневната доза се повишава до 20 mg (разпределени на отделни приеми). След приемане на началната доза еналаприл, пациентът трябва да бъде поставен под лекарско наблюдение най-малко в продължение на два часа и допълнително поне още един час след нормализиране на кръвното налягане. В случай, че се приемат и диуретици, тяхната доза трябва да се намали, с което се ограничава вероятността от настъпване на хипотония.

Появата на хипотония след първоначалната доза еналаприл налага внимателна промяна на дозите, с оглед на нейното овладяване.