За мен


Отделението е обособено като самостоятелно звено в рамките на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”  през 2009 г. В него работят 4-ма специалисти, 5-има специализанти и 20 лаборанти.

Ръководи го д-р Марин Пенков.

Има 3 основни направления – конвенционална образна диагностика, компютърна и магнитно-резонансна томография, инвазивна образна диагностика и интервенционална радиология.




Отделението е обособено като самостоятелно звено в рамките на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” през 2009 г. В него работят 4-ма специалисти, 5-има специализанти и 20 лаборанти.

Ръководи го д-р Марин Пенков.

Има 3 основни направления – конвенционална образна диагностика, компютърна и магнитно-резонансна томография, инвазивна образна диагностика и интервенционална радиология.

Разполага с дигитален рентгенов апарат. 16 мултидетекторен компютър-томограф (мултислайс, с възможности за навигация и симулация, вкл. 3D KT ангиография) позволява пълен спектър скенерови изследвания.

Ядрено-магнитният резонанс в отделението е уникален за България. Той е със сила на магнитното поле 1,5 Тесла. За разлика от други със същия показател обаче той има изключително висока софтуерна натовареност, което позволява всички функционални изследвания на нервната система:

- спектроскопия – прави метаболитна карта на мозъка;

- дифузия –дава структурна карта на мозъка;

- трактография – показва нервните пътища в мозъка;

- функционален магнитен резонанс – показва как се активират различните зони в мозъка и за какво отговарят.

Апаратът има също отлични възможности за изследване на органите в корема и малкия таз. Притежава програма за пълно изследване на сърце, както и по-голямия пакет за изследване на мускулно-скелетната система.

Д-р Станимир Сираков е лицето на интервенционалната неврорентгенология. Това е субспециалност, която се занимава със съдовите мозъчни заболявания, които могат да се третират по ендоваскуларен начин (чрез работа вътре в съдовете). Става дума за мозъчни аневризми, мозъчни артериовенозни малформации, тумори, които са с по-богата съдова мрежа.

„Влизаме в съдовете, стигаме до тяхната хранеща мрежа и я запушваме”, обяснява специалистът. Така туморът спира да се храни, намалява обема си, което позволява по-лесно да се отстрани оперативно.

Най-големи са успехите на метода при мозъчните аневризми. Аневризмата е патологично разширение на съда, където стената е по-слаба. Това балонно разширение се изолира от нормалното кръвообращение, попълва се с платинени нишки така, че да не се кръвоснабдява или се изолира чрез други устройства.

Методът дава отлични резултати и при артериовенозните малформации – дефектни съдове в мозъка, които не хранят мозъчния паренхим. Те са силно нагънати, с по-крехни стени, кървят лесно и причиняват проблеми. Хирургичното им отстраняване е рисково, тъй като може да доведе до нарушения на говора, зрението, парализиране на крайници.

От 2010 г. досега по този начин са спасени 150 пациенти, от които само двама са с леки неврологични усложнения. Това отговаря на европейския стандарт, според който смъртността е 6-8%, а тежката инвалидност – 15-22%.

При класическото хирургическо лечение смъртността е 20-25%, а инвалидността е над 25. Предимство е и бързото възстановяване – пациентът се изписва още на 10-ия ден и до месец може да се върне към нормалния си ритъм на живот.

НЗОК не покрива ендоваскуларното лечение. Пациентите сами заплащат лечението си.