В „Александровска“ болница на 1 май 1903 година се поставя началото на българската болнична рентгенология

През 1902 година управителят на Александровата болница д-р Алекси Христов поръчва за болницата рентгенов апарат от фирмата Кох и Щерцел и посочва да бъде изпратен за специализация по рентгенология ординатора от вътрешното отделение д-р Васил Моллов.

Със Заповед № 489 от 10 декември 1902 година на Дирекцията за опазване на народното здраве /, д-р Моллов е командирован за 2 месеца първоначално и допълнително още за 1 месец в Берлин “за да се запознае добре и нагледно с действието на рентгеновите лъчи и апарати и с неговото правилно употребление”. Той сам монтира рентгеновия апарат, който представлявал бобина с 50 см искрова дължина и живачен прекъсвач. С това се слага началото на българската болнична рентгенология. Рентгеновият апарат е бил монтиран в сградата на централната болнична амбулатория. Д-р Васил Димитров Моллов е роден на 22 септември 1875 година в Москва, а починал на 01 октомври 1938 г. Завършил е средното си образование в Софийската класическа гимназия, а медицина през 1899 година във Виена. От октомври 1901 година е младши ординатор в Александровата болница. На 10 декември 1902 година е командирован до 10 март 1903 година в Берлин, за да се запознае с рентгенологията. Така става първият школуван лекар рентгенолог в България През 1908 г. е преназначен старши лекар на вътрешното отделение. Бил е член на редакционните колегии на “Български лекар”, “Летописи на българския лекарски съюз”, “Българска клиника”, няколко години председател на Софийския клон на лекарския съюзД-р Моллов работи рентгеновия апарат до 1911 година, след което е назначен вече друг лекар. До това време той е извършвал рентгеноскопии и радиографии а от 1907 г. и рентгеново лечениеВ отчета на Александровата болница за 1908 година е отбелязано, че през цялата година са прегледани 567 души, с 214 повече от предущата година. От тях само 196 са били лежащо болни, а останалите 371 са били приходящи. 168 от болните са били от вътрешното отделение, като от тях 69 са били със заболявания на белите дробове, 46 със заболявания на кръвообращението, 22 на храносмилателната и 31 други разни. Хирургическите болни са били за търсенена чужди тела: „куршуми, игли, съчми, съчма зад булбус окули, глътната малка тенекия, бобени зърна, гвоздеи“, 105 счупвания, 28 луксации, 24 контузии и 78 възпалителни промени. От тези извадки от годишника и историята на Александровата болница ясно се разбира, каква е била възможността на д-р Моллов да работи с рентгенови лъчи и как е прилагал придобитите си познания. До края на живота се той лично е придружавал болните от клиниката си при рентгеново изследване и той лично го е провеждал. Имал частен рентгенов апарат, който след избирането му за професор подарява на болницата.

От 11 юли Д-р Андрей Илиев Сахатчиев е (роден на 18.02.1873 г. в Габрово)1924 г. е извънреден професор към Катедрата по фармакология и терапия, от 28 декември 1940 г. е редовен професор при самостоятелно обособената Катедра по физиотерапия, радиология и балнеология на територията на „Александровска“ болница. Проф. А. Сахатчиев се явява основоположник на българската рентгенология. Катедрата на база“Александровска“ болница е единствената институция в България за подготовка и обучение по рентгенология до 1951

На 14 октомври 1924 г. е назначен за първи път асистент по рентгенология. Д-р Александър Найденов Николаев е роден 1896 г. във Варна, а завършил медицина през 1924 г. в Инсбрук, Австрия. 1929 г. напуща МФ, защото на 23 май е назначен да уреди първото рентгеново отделение извън Александровата болница

В 1926 година е назначен и втори асистент по рентгенология д-р Георги Иванов Георгиев, роден в 1898 г. в София, гдето завършва и първия випуск на Медицинския факултет, през 1924

На 03 октомври 1930 г. е назначен за асистент д-р Ангел Георгиев Николаев роден през 1900 г. в Хасково, завършил втория курс на Медицинския факултет и втория курс за специализация по рентгенология 1930 година. Главен асистент е до 1947 година, след което е избран за редовен доцент, а от 1950 г. е редовен професор по рентгенология и радиология и ръководител на Катедрата. Пенсиониран е 1965 година. Починал в 1971 година

През 1934 година е назначен отначало за доброволен, а след това за редовен асистент д-р Гоце Христов Тенчов, роден през 1906 г. В Солун. На този пост остава до 1940 г. В края на 1944 г. Работи като началник на рентгеновото отделение при Софийската първостепенна болница, от 1947 г. е редовен доцент, а от 1950 г. е редовен професор по рентгенология. По-късно завежда Катедрата по рентгенология в ИСУЛ и е Ректор на същия. Директор е на новоизградения Институт по онкология, ръководител на придадената към катедрата група за приложение на радиоактивните изотопи, а от 1958 г. е председател на медицинската комисия за мирно използуване на атомната енергия. Организатор и ръководител на Първия конгрес по рентгенология и радиология в 1960 г. Почива веднага след закриване на конгреса.

От 10 октомври 1927 г. и до 10 юни 1928 г. в Александровска болница се провежда първия курс по рентгенология за подготовка от Рентгенгеновия институт на млади лекари, за работа с 56-те рентггенови апарата, които съществуват по това време в страната.Теоретичните занятия са ръдоводени от проф. Сафатчиев, а практическите от асистентите му д-р Александър Николаев и д-р Георги Иванов.

Рентгенодиагностичното отделение на Клиниката по вътрешни болести на проф. К. Чилов завежда дълги години опитният и високо ерудиран асистент д-р Илия Камбуров, завършил медицина и специализирал рентгенология в Германия.

През различни периоди в Клиниката по образна диагностика работят лекари, оставили значима следа в българската история на специалността. 

В наши дни, Клиниката по образна диагностика е основна база на едноименната Катедра на Медицинския факултет на Медицинския Университет и е възлово място в преподаването на специалността, като осъвремява формите на обучение в рамките на преддипломното преподаване, следдипломното обучение и специализацията на лекарите, продължителното медицинско образование, повишаването на квалификацията на специалистите, обучението по специализираните и високоспециализираните медицински дейности в специалността. Тук се провежда задължителния лекционен курс в рамките на специализацията, изграден на модулен принцип, осигуряващ адаптивност и изборност в провеждането. Освен преподаването на образната семиотика, въвежда се обучение по техниката на компютърната томография и магнитнорезонасната образна диагностика и за специализиращи лекари. Университетското преподаване включва модулно обучение по образната диагностика на студентите от четвърти медицински курс, факултативно обучение по образна анатомия съвместно със серия от свободно избираеми модули, разширяващи познанията по образна диагностика, лекционен курс и практически упражнения по образна диагностика на английски език за чуждестранни студенти, подготовка на чуждестранни специализанти и докторанти, курс по образна диагностика в специалността „ерготерапевти”, база за практическо обучение на рентгенови лаборанти, кръжочна и друга извънаудиторна учебна дейност.

Клиниката осъществява всички видове рентгенови и образни изследвани, а именно:

- рентгенографии и рентгеноскопии, вкл . мамографии

- компютърна томография

- магнитно-резонасна образна диагностика

- ангиографски и интервенционални изследвания, под контрола на обрзните методи

- консултации по всички видове образни изследвания

Клиниката разполага с 64-срезов Компютърен томограф и система за цифрово съхранение и предаване на образни изследвания PACS.През клиниката годишно преминават над тридесет хиляди пациенти.