Описание

Ланивазин (Lanivasin) - 30tabl. x 5mg. Солифенацин е медикамент, който се употребява в урологията за лечение на хора, които страдат от често уриниране, свръхактивен пикочен мехур, инконтиненция (невъзможност за задържане) на урина

Ланивазин (Lanivasin)

Свръхактивният пикочен мехур е често срещано заболяване в ежедневната урологична практика. Според различни проучвания от него боледуват между 50 и 100 милиона души в световен мащаб. Независимо от формата на това заболяване, то намалява в значителна степен качеството на живот на страдащите.

По настояще основните методи за диагностика са уродинамичните изследвания, а лечението е медикаментозно.

Според клинични наблюдения лечението със Солифенацин намалява бързо и ефективно проявите на хиперактивност, значително подобрява качеството на живот, като наблюдаваните страничните действия са редки. Голямо достойнство на медикамента също е неговото удобство за приемане.

По мнение на специалистите, Солифенацин е един многообещаващ и перспективен медикамент за лечение на свръхактивен пикочен мехур и ще заеме своето достойно място в арсенала на фармакологичните медикаменти в нашата страна.

Уринарната инконтиненция представлява неволното изпускане на урина. Въпреки че и двата пола могат да страдат от този проблем, по-често той засяга жените. Инконтиненцията не е нормална за остаряването, нито е неизбежна след раждане или като част от промените в организма през менопаузата. Тя е симптом, зад който се крие патологично състояние или сериозно в една или друга степен заболяване.

Задържането на урината и микцията са възможни в резултат на балансираното действие на сфинктерите на пикочния канал (уретра) и мускулатурата на пикочния мехур (детрузор). Тъй като последният, заедно с проксималната част на уретрата, поддържана от компоненти на тазовото дъно, се намират в коремната кухина, то вътрекоремното налягане оказва еднакво въздействие върху тях. Състояния, които нарушават интраабдоминалното положение на горния участък от пикочния канал, както и такива, които разстройват тонуса на посочените мускули, водят до проблем със задържането на урината.

Колко типа инконтиненция различаваме?

Различаваме няколко типа инконтиненция, свързани и с различна етиология:

  • стрес инконтиненция - представлява изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести. Тя се наблюдава при състояния, които водят до отслабване на мускулатурата и фасциите на тазовото дъно – най-често при бременност, раждане, менопауза (поради понижаване нивото на естрогените), хистеректомия. В тези случаи е нарушено поддържането на уретрата, а повишеното абдоминално налягане, действащо само върху пикочния мехур, не може да бъде компенсирано от сфинктера на пикочния канал. У мъжете стрес инконтиненцията възниква често след отстраняване на простатата.
  • свръхактивен пикочен мехур - възниква внезапен и силен позив за уриниране, който в рамките на секунди води до изпускане преди стигането до тоалетна. Друг симптом е честото уриниране, включително нощем, както и възникването на позиви при приема на малко течност, контакт с вода или чуването на течаща вода. Причината за подобни симптоми обикновено се свързва с разстройство на инервацията на детрузора например при множествена склероза, болест на Паркинсон или Алцхаймер, инсулт, травми или засягането на нервите и самия мускул при операция, заболявания на сърдечно-съдовата система.
  • преливна инконтиненция - когато има непрекъснато капене на урина вследствие на препълнен пикочен мехур. Възниква при слабост на детрузора или блокирана уретра, поради което изпразването на мехура е затруднено. Подобна картина настъпва при диабетна невропатия, травми на гръбначния стълб и други, когато е отслабена нервната стимулация към детрузора, включително и терапия с антихолинергици. Камъни, у мъже простатна хипертрофия, у жени миомни възли или тумори от друг произход в малкия таз, както и генитален пролапс могат да индуцират ishuria paradoxa или незадъжане на урина при препълнен пикочен мехур.
  • функционална инконтиненция - при това състояние отсъства патология на отделителната система. В този случай състояния като деменция, трудна подвижност, нарушено зрение или тежки форми на депресия не позволяват на пациента да осъзнае позива или да стигне до тоалетната.
  • смесена инконтиненция - настъпва тогава, когато е налице клиничната картина на няколко от споменатите типа. Най-често се комбинират първите два. Някои напитки, медикаменти или инфекция на уринарните пътища могат да предизвикат временни проблеми със задръжката на урина. Такива са например алкохолът, кофеин-съдържащите и газираните напитки, приемът на голямо количество вода. Дехидратацията също може да предизвика такива симптоми, понеже тя води до отделянето на концентрирана урина – дразнител за пикочния мехур. Седативи, антидепресанти, диуретици, миорелаксанти и други могат да бъдат причина за неволно изпускане. Циститът също дразни лигавицата и освен до често уриниране и парене, може да се стигне и до незадържане.
  • Какво е лечението на уринарната инконтиненция?

    Лечението на пикочната инконтиненция зависи от типа и, от сериозността на проблема и причината за възникването му. Метод за преодоляване на симптоматиката са упражненията за мускулите на тазовото дъно. Т.нар. Кегелови упражнения – волево съкращаване на мускулите – се извършват 20-кратно за по 10 секунди 3-4 пъти на ден. Контрахиране на тазовите диафрагми се прилага и при позив за уриниране или при кашляне, кихане и др. След няколко месеца оплакванията намаляват.

    Друг метод е тренирането на мехура чрез отлагане уринирането при възникнал позив. На пациентите се обяснява да се опитват да отлагат микция с 10, постепенно до 20 минути. Целта е удължаване времето между отделните микции. Препоръчва се също така няколко минути след такава отново да се направи опит за уриниране, което помага за изпразването на мехура при затруднено оттичане.

    В зависимост от типа на инконтиненцията лекарят може да предпише различни медикаменти. Така естрогеновите препарати стимулират алфа-рецептори в детрузора и сфинктера на уретрата, подобряват кръвонапълването в подлигавичното венозно сплетение, както и поддържат тонуса на мускулите на тазовото дъно, което е от помощ при стрес инконтиненцията. Свръхактивния пикочен мехур се повлиява от антихолинергици като tolterodine, oxybutynin, Flavoxate, Solifenacin, както и антидепресанти като Imipramine, калциеви антагонисти – Nifedipin. При преливната инконтиненция – обратно, необходимо е стимулиране на детрузора и разхлабване на сфинктера на уретрата чрез алфа блокери и холиномиметици.

    Друг метод на избор е електричната стимулация чрез въвеждането на електроди в ректума или вагината с цел повишаване тонуса на мускулите на тазовото дъно. Ако причината за незадържането на урина е вагинален пролапс, може да се мисли и за поставянето на песар във влагалището, който да го поддържа. Преливната инконтиненция може да се овладее чрез периодична катетеризация на мехура. Пациентите се обучават сами да я правят. Необходимо е добро поичстване на катетъра и редовната му смяна, поради опасност от инфекция.

    Много жени използват превръзки или други способи за поддържане бельото сухо. За възрастни пациенти съществуват специални пелени. Като последен метод на избор идва оперативната намеса. Такава е поставянето на изкуствен уринарен сфинктер около уретрата – пръстеновидно устройство, изпълнено с течност, което притиска пикочния канал. При нужда от уриниране се натиска имплантирана подкожно клапа, водеща до изпразването на течността. Друг метод е инжектирането на „възглавнички” от синтетични материали около уретрата. Ефектът намалява след няколко месеца. Друг вид намеси са т.нар . уретровезикопексии – фискиране на пикочния мехур, в случай на пролабирането му. През разрез на коремната стена мехура се фиксира с няколко шева за връзка на лонната кост или за хрущял. Това повдига както него, така и уретрата.

    Какви са усложненията на уринарната инконтиненция?

    Усложненията от инконтиненцията на урината се свеждат до възпаление на кожата в слабинната област с повишаване риска от инфекци, включително и на уринарния тракт. Оплакванията могат да доведат до промяна в начина на живот, ограничаване на социалните контакти, избягване на сексуални отношения, смущаване на работния процес.

    Уринарната инконтиненция е симптом, на който трябва да се обърне внимание. Освен нея трябва да лекуваме и основното заболяване. Самата тя обуславя спазването на строга хигиена, в някои случаи промяна на хранителни навици и двигателна дейност.

    1 - стена на пикочния мехур
    2 - простатна жлеза (простата)
    3 - уретра

    1 - пикочен мехур
    2 - семенни мехурчета
    3 - простата
    4 - уретра
    5 - уретер
    6 - семепровод
    7 - надсеменник
    8 - семенник (тестис)

    1 - право черво
    2 - пикочен мехур
    3 - простата
    4 - уретра
    5 - уретер
    6 - семепровод
    7 - надсеменник
    8 - семенник (тестис)