За нас

Лечение на булимия.

Булимия

Булимия

Булимия нервоза е хранително разстройство, характеризиращо се с чести епизоди на импулсивно преяждане, следвано от отчаяни усилия да се предотврати наддаването на тегло.

Важно е да се отбележи, че булимията не винаги включва повръщане, употреба на лаксативи или диуретици. Прекомерните физически упражнения или изтощителните диети след епизодите на преяждане също са симптоми на булимия.

Възстановяването е възможно!

Обща черта на страдащите от хранително разстройство е въпросът дали наистина е възможно възстановяване. Повечето хора са опитвали да се възстановят – може би използвайки силата на волята, за да контролират храненето си, или опитвайки да добавят храни в диетата си. Въпреки това, те често подхождат погрешно или се фокусират твърде много върху храната и не адресират подлежащите причини. Хранителното разстройство представлява стратегия за справяне на индивида – стратегия, която предизвиква повече проблеми, отколкото решения.

Терапевтична философия на хранителните разстройства

Хранителните разстройства повлияват индивида във физически, емоционален и социален план. Те могат значително да нарушат живота на страдащите и те да загубят онези неща, които правят живота смислен.

Ние в Къща Феникс разглеждаме булимията като дезадаптивен модел за справяне и най-добрият възможен опит на индивида да преодолее житейските стресори. Нашата цел при лечението на булимия е да помогнем на индивидите да идентифицират чувствата си и да развият алтернативни модели за справяне, които не нарушават здравето им.

Лечение на булимия в Къща “Феникс”

Нашият терапевтичен подход съчетава ефективността на когнитивно-поведенческата психотерапия и структурираната резидентна програма за преодоляване на погрешните модели за справяне и цялостна промяна на поведението и личността. Всъщност, храненето и теглото са само малка част от възстановяването и са по-скоро израз на това, доколко добре върви възстановителния процес, отколкото негова главна цел.

Когнитивно-поведенческата психотерапия се счита за “златен стандарт” при лечението на булимия. Цели се промяна на нездравословните и често изкривени вярвания за себе си, тялото, храната и взаимоотношенията. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при лечение на множество емоционални и поведенчески проблеми.

  • Прекъсване на порочния кръг преяждане – очистване – първата фаза от лечението на булимия се фокусира върху прекъсване на порочния кръг от преяждане и последващо прочистване, и възстановяване на нормалните хранителни навици. Резидентите се учат да мониторират поведението си по отношение на храненето, да избягват ситуации, които отключват преяждане, да се справят със стреса по начин, който не включва храна.
  • Промяна на нездравословните мисли и поведения – втората фаза от лечението на булимия се фокусира върху идентифициране и промяна на дисфункционалните вярвания за теглото, диетата и фигурата. Изследват се нагласите относно храненето и се преоценя идеята, че самооценката се базира на теглото и външния вид.
  • Преодоляване на емоционалните проблеми – третата фаза от лечението на булимия включва емоционалните аспекти, причина за хранителното разстройство. Терапията може да се фокусира върху взаимоотношенията, подлежащите тревожност или депресия, ниска самооценка и чувства на изолация и самота.

Резидентната програма в условията на структурирана и защитена терапевтична среда включва Групова терапия – важна част от терапевтичната програма в Къща Феникс. Всеки ден се състои от няколко терапевтични групи, които осигуряват:

  • реструктуриране на дезадаптивните мисли и вярвания;
  • изследване на връзката между хранителното разстройство и емоциите;
  • повишаване на самооценката, една от причините за нарушена перцепция за външния вид;
  • идентифициране на проблемни поведенчески модели и изграждане на умения за решаване на проблеми;
  • тренинг в умения за справяне;
  • работа със съпротиви и изграждане на мотивация за промяна;
  • усвояване на конструктивни начини за изразяване на емоции;
  • разбиране на хранителното разстройство като зависимост;
  • превенция на рецидив;
  • концепцията за “тук и сега”.