За мен

Акад. Проф. Д-р Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. В края на 2013 г. става най-младият професор, а през 2015 г. е избран за най-младият академик в историята на българската наука. Заместник председател на Българската Академия на Науките и Изкуствата (от 2016).
 

Проф. Дроздстой Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив,  хоноруван преподавател в Нов български университет (2008-2011) и Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 2011 г.). Работи в ДПБ „Св. Иван Рилски” и в ДКЦ-20 в София. Получил е професорската титла, след като е представил дисертация на тема "Синдромът на професионалното изпепеляване". Професорската си хабилитация е защитил пред седемчленно международно жури, в чийто състав са учени от Имперския колеж в Лондон, Колежа Сейнт Кейтрин в Оксфорд, университета на Киети Пескара и Лисабонския университет.

Академичната си кариера започва на 14 години, когато представя първия си научен доклад. На 15 г. завършва три средни образования - Руския дипломатически лицей, Английската гимназия в София и средно общообразователно училище. На 16 е приет да следва, а на 21 вече е завършил с отличие медицина в столичния Медицински университет и веднага е зачислен като докторант. Става доктор на науките на 26, избран за доцент на 28 години, а за професор - на 33 години. През 2010 г. е удостоен с почетното звание  Дописен член на Българската Академия на Науките и Изкуствата, а през 2015 г. е удостоен със званието "Академик" за изключителния си принос към науката и получено признание извън страната.

Зам.-директор по научно-изследователската дейност (2013-2015) на проект за създаване на "Изледователски комплекс за транслационна невронаука" при МУ Пловдив , а от 2015 г. е ръководител секция по Невропсихиатрия и функционално изобразяване . Комплексът включва уникална по рода си апаратура за функционална магнитно-резонансна томография на мозъка. 

Специализирал е в Университета в Питсбърг, САЩ, Университетите в Оксфорд и Централен Ланкашир, Великобритания и Университета в Базел, Швейцария.

Вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), Зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския Колеж на психиатрите, Лондон (2012); член на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация (от 2008), български делегат в секцията по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти (от 2018).

Научен сътрудник в Центърa за ценност-основана практика в здравеопaзването и социалните грижи, Колеж Сейнт Кейтрин, Оксфорд (2015). Гост-лектор в Университетите в Копенхаген (2015) и Виена (2017).

Заместник главен редактор на International Annual for History and Philosophy of Medicine (2010-2015); Associate Editor, European Journal of Person Centered Healthcare;  Frontiers in Psychiatry (Neuropsychiatric Imaging and Stimulation); International Journal of Person Centеred Medicine, Dialogues in Philosophy, Mental and Neurosciences и други.

През 2013 е включен в Marquis Who's Who in the World.

Има над 160 публикации, сред които шест монографии и три учебника за студенти, на които преподава психиатрия и медицинска психология.