Моето призвание да бъда хирург е една сбъдната мечта. Изпълних завета на баща си д-р Георги Бранков, който си отиде от живота много рано. А за да стана детски хирург ме подтикна ученикът на баща ми проф.Димитър Арнаудов. Много известни хирурзи у нас и по света са били пример за мен. Но най-големите ми учители са децата – от тях съм възприел чистата душевност, усмивката, добрата дума, закачливия поглед – те въздействат и на най-уплашеното и болно дете. Детето трябва да усети, че го обичаш, че му помагаш от цялото си сърце. То трябва да ти повярва и тогава болестта се лекува по-лесно.

В живота следвам една молитва на майка Тереза: „Направи ни достойни, Господи, да служим на всички ближни по света. Господи, направи така, че да утешавам, вместо да бъда утешаван; да разбирам, вместо да бъда разбиран; да обичам, вместо да бъда обичан; защото чрез себезабравата човек ще намери опрощение и признание."

https://prakticheska-pediatria.net/2014/05/15/prof-ognyan-brankov/

http://www.medinfo.bg/spisanie/2007/8/statii/razgovor-s-doc-d-r-ogn-ja-n-brankov-290

http://bestdoctors.bg/article/id/718680

https://bnr.bg/post/100059749/prof-ognyan-brankov-trygvam-si-ogorchen-ot-pirogov