Публикация

Медицинската експертиза в очакване на добрия регламент


За мнозина понятието медицинска експертиза се свежда до абревиатурата ТЕЛК  и нищо повече. Но в България (за разлика от другите европейски страни) решенията на ТЕЛК до голяма степен предопределят съдбата на човека с увреждания, тъй като то засяга широк спектър от медицински, социални, икономически и други аспекти и се явява като необходим документ за получаването на множество привилегии и права от различни институции – МЗ, НОИ, АСП, НАП и др.


Това е така поради факта, че въз основа на решението на ТЕЛК се определят както медицинската диагноза, процентът загубена работоспособност и видът на увреждането (трудова злополука, професионално заболяване, военна инвалидност), необходимостта от трудоустрояване, но освен това се и пораждат следните права:
1. правото на пенсия;
2. правото да се получат помощно-технически средства;
3. правото на социални помощи;
4. правото да се ползват някои интеграционни услуги по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите / напр. получаването на карта за градския транспорт, помощта за преустройство на жилище, помощта за внос на лично моторно превозно средство, добавките за придружители на лица с увредено зрение и преводачи на лица с увреден слух)
5. правото на данъчни облекчения и др.

Както се вижда, решението на ТЕЛК се явява свързващо звено в дейността на множество институции, всяка от които е със самостоятелна нормативна база.
Затова и проблемите в тази област на здравеопазването са големи и от години стоят нерешени.

Ярък пример за това е, че до 2000 г. не беше променян един от най-старите нормативни документи в здравеопазването, а именно Инструкция № 6500 на МНЗ и ЦС на ПС за реда за издаване на болнични листове за временна нетрудоспособност на работниците, служителите и земеделските стопани-кооператори (ДВ, бр. 8 от 1969 г.).
Добър или лош, този документ беше в действие толкова години, че всеки един лекар, занимаващ се с осъществяването на медицинска експертиза на предния фронт, а именно изписване на болнични листове, беше запознат с него.

Малко “по-млада” беше Наредба 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност, издадена от Министерството на здравеопазването от септември 1975 г. С нея се уреждаха въпросите за пенсионирането по болест на лицата с хронични заболявания и настъпили трайни телесни недъзи.

Какво се получи обаче, когато някои чиновници в МЗ решиха, че трябва да се европеизираме и въведоха с Постановление на МС No 133 от 17 юли 2000 г. Наредба за експертизата на работоспособността – НЕР?

Важна особеност на НЕР е, че тя събра законовата уредба и едновременно урежда както материята за трайната нетрудоспособност (инвалидност), така и временната нетрудоспособност - болнични листове за болест, санаториално-курортно лечение, раждане, гледане на болен член на семейството и др.

Основната разлика между двете наредби е различната методика, по която става оценката на степента на увреждане. При старата  хората бяха обособени в три групи инвалидност - първа, втора и трета - съответстващи на различните им възможности да се трудят, като се взима предвид професията на освидетелствания.
Новата наредба определя проценти на загубена работоспособност, като за сравнение се вземат способностите на здравия човек - преди да получи увреждането. По този начин увреждането може да варира от 1 до 100%.
Но именно тук е същественият проблем.

За по-добра нагледност ще посочим следния пример: Ако един цигулар с ампутиран малък пръст на лявата ръка се яви на ТЕЛК по старата наредба, то той ще получи трета група инвалидност, защото не може да продължи да работи професията си, а ако се яви по новите наредби, ще бъде оценен само с 10% т.н.р. което не му дава право на пенсия по болест, защото, за да получи „статут" на човек с трайно увреждане, е необходимо лицето да има над 50% загубена работоспособност. Ако процентите са под 50, то човек не може да ползва никакви социални придобивки - независимо от дефицита - и на практика е изключен от всички интеграционни мерки.

А именно това беше едно от прокламираните предимства на новата наредба, която бе заимствана от Германия, но там и за 2 процента се дава някакво обезщетение на лицето. Освен това особено бе наблегнато на друго важно предимство - че всеки ще бъде индивидуално оценяван и така ще има диференциация в заплащането на лица, които са с различна степен на инвалидизация. Ако по старата наредба двама души са били втора група инвалидност, но по новата единият има 75% неработоспособност, а другият - 89%, би трябвало да получи по-голямо обезщетение (пенсия).

Каква беше изненадата обаче, когато НОИ отказа да изчислява пенсионните възнаграждения по така определените проценти, тъй като това било „много работа” – на всеки един да бъде изчислена отново пенсията и наредбата остави старата уравновиловка: Съгласно  Преходните и заключителни разпоредби на НЕР: „Определените групи инвалидност до влизането в сила на наредбата се приравняват към следните проценти на загубената работоспособност:
1. първа група инвалидност - над 90 на сто;
2. втора група инвалидност - от 71 до 90 на сто;
3. трета група инвалидност - от 50 до 70 на сто".

Както се вижда, нормативната уредба не прави разлика между процентите в една категория - т.е. все едно е дали човек е с определени 75 или 89 процента неработоспособност.

Но с това не свършиха неволите на участниците в експертизата – лични лекари, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК.
От същата 2000 г. НОИ реши да даде по 25% от социалната пенсия за болест на всеки пенсионер, който има определени над 71% т.н.р. И тогава започна една обсада на личните лекари от желаещи пенсионери да бъдат представени на ТЕЛК, което неимоверно възпрепятстваше лекарите да вършат и останалите си задължения.

По тогава действащата нормативна база явяването на пенсионер по възраст пред ТЕЛК можеше да стане само като личният лекар представи лицето на ЛКК, която да издаде заветния протокол за явяване пред ТЕЛК. Този протокол трябваше да бъде внесен в съответната картотека за медицинска експертиза.

Така се явиха километричните опашки от желаещи пенсионери, застанали от ранна утрин пред картотеките, за да се сдобият със заветния входящ номер. Но това доведе до значително ангажиране на лекарите от всички нива на здравеопазването, което задръсти системата и се наложи в някои ТЕЛК лицата да чакат по година и повече, за да бъдат освидетелествани.

Така се стигна и до забавяне на освидетелстването и преосвидетелстването на лицата в работоспособна възраст.
С цел да бъде коригирана тази лавинообразна ситуация, породена от желанието на бедния пенсионер да получи мизерните 20 лева към пенсията си, /които обаче тогава се явяваха като ¼ от стойността на получаваната пенсия за изслужените с труд 40 години на социалната държава/, бе въведена с Постановление № 99 на МС от 31.05.2005 г. Наредба за медицинската експертиза на работоспособността.

Нейната основна задача бе да бъде ограничен броят на хората, на които може да се определи по-висок от 71% т.н.р.
Затова бе променена формулата, с която се изчислява крайният процент т.н.р. Освен това бяха премахнати и някои широко разпространени болести от списъка със заболявания, даващи правото на % т.н.р. – напр. остеопорозата с висок фрактурен риск, дисковата херния и др.

Така покрай пенсионерите бяха ощетени и хората в работоспособна възраст и драстично бе намалена степента на инвалидност в България.
Не може да се отрече и една положителна стъпка в новата наредба - даването на право на личния лекар да представи директно на ТЕЛК, без да минава през ЛКК, лица, които са пенсионери по възраст, безработни и лица, които работят, но не са в състояние на временна неработоспособност.

Новата наредба от 2005 г. свърши частично своето предназначение – накара много от пенсионерите да се откажат от явяване пред ТЕЛК поради значително намалените крайни оценки от комисиите. Но, от друга страна, стана затрупване на НЕЛК с преписки от обжалвани от лицата експертни решения на ТЕЛК. Това доведе до абсурдната ситуация да бъде давана дата за освидетелстване от НЕЛК за след три и повече години.

От една година се говори, че предстои нова, трета поредна наредба за медицинската експертиза. Отново гилдията е в очакване най-после да бъдат решени всички въпроси, свързани с усъвършенстване на работата на органите, участващи в медицинската експертиза. Но дали ще стане това – бъдещето ще покаже.

 

/Авторът работи в сферата на медицинската експертиза като председател на специализираната онкологична ТЕЛК при СБАЛ по онкология от 1994 г. /

" }-->

Коментари