Състезателите се възстановяват до ден-два, установи ново изследване в САЩ

Всеки маратонец ще ви каже, че пробягването на 40-километрово трасе създава много проблеми за бедрата, коленете, глезените и стъпалата.

Малко изследване, проведено наскоро в САЩ, показва, че тези дълги разстояния са доста трудно изпитание и за бъбреците.

При маратонците се наблюдава обратимо краткотрайно увреждане на бъбреците, коментира преподавателят по медицина в университета Йейл д-р Чирак Парих, автор на изследването, съобщава WebMD.

Д-р Парих изследвал 22 участници в Маратона на Хартфорд, щата Кънектикът, през 2015 г.  Ученият установил, че 82% от участниците имали бъбречна недостатъчност след състезанието. При това състояние бъбреците не успяват да филтрират кръвта от отпадъчни вещества.

Добрата новина е, че подобна недостатъчност се изчиства до два дни след края на състезанието. „На втория ден те вече са добре“, обяснява д-р Парих. Някои от маратонците така и не разбират, че са имали проблем с бъбреците. Тъй като състоянието е за кратко, някои не забелязват разликата, обяснява ученият.

Чирак Парих не е сигурен защо маратонското бягане е свързано с краткотрайна увреда на бъбреците. Сред потенциалните причини може да е постоянното покачване на вътрешната температура на тялото, дехидратацията или намаленото подаване на кръв към бъбреците, което се получава по време на маратон.  Когато кръвта се изпомпва в кожата и мускулите по време на бягане, бъбреците може да не получават такова количество кръв, както при нормална ситуация, обяснява специалистът.

Д-р Парих обаче не може да каже дали при по-дълги маратони ще има по-голямо увреждане на бъбреците. Той предполага, че може да има и обратния ефект – бъбреците да се адаптират с течение на времето.  

При предишно изследване, проведено през 2011 г. от екип на Медицинския център към университета Бейлър в Далас учените изследвали 25 мъже и жени маратонци. Те установили, че при 40 процента от атлетите има остра бъбречна недостатъчност. Анализът бил направен на базата на резултатите на нивата на креатинин в кръвта им. Изследването е ръководено от д-р Питър Маккулах.

„Големият въпрос е дали тези повтарящи се бъбречни кризи по време на големите физически изпитания на маратонците водят до хронично бъбречно заболяване? Дали можем да направим нещо за бъбреците по време на самата криза, включително и да помислим за някакъв план за хидратиране на атлета“, пита д.р Питър Маккулах.

В това отношение са необходими нови по-мащабни изследвания, смята изследователят. Те са особено важни, за да се оцени дали някои хора може и да не се възстановяват толкова бързо, както останалите. За момента хората, които имат в семейството си роднини с бъбречно заболяване, е добре да предупреждават личния си лекар, че бягат в маратони, съветва д-р Маккулах.

Американски специалисти предупреждават също така, че маратонци, които искат да намалят риска от увреждане на бъбреците по време на състезание, е добре да се въздържат от пиенето на противовъзпалителни лекарства преди бягането.

Изследването е публикувано в American Journal of Kidney Diseases.