Болестта на Бюргер засяга млади хора в активна възраст
Болестта на Бюргер засяга млади хора в активна възраст
Болестта на Бюргер засяга млади хора в активна възраст
31.03
д-р Красимир Георгиев
д-р Красимир Георгиев
Лекар
Болестта на Бюргер засяга млади хора в активна възраст

Болестта на Бюргер засяга млади хора в активна възраст

Важно е личните лекари да са подготвени и да разграничат хроничната артериална недостатъчност на крайниците

Хроничната артериална недостатъчност на долните крайници е заболяване, което по-често засяга мъжете за разлика от венозната недостатъчност, която се среща при жените в по-висок процент.

Обикновено заболяването се среща при мъжете  след 60-65 години, а както казах - жените страдат по-рядко.

Причината са атеросклеротичните плаки, които се трупат в артериите заедно с калциевите отлагания и водят до обтурация или стеснение и запушване на лумена на артериалните съдове. В по-млада възраст се среща заболяването - Болест на Бюргер, като от него страдат мъже от 30 до 40 години. Става дума предимно за пушачи, но това не е доказано научно  на 100 %.  Болестта на Бюргер представлява разрастване на най-вътрешния слой на артериите, като се запушва лумена на артериалната система. Тя е отговорна и има отношение към доставяне на кръв, и хранителни вещества към периферията, и тогава когато артериалното русло - обикновено на долните крайници е стеснено или запушено не може да достави необходимото количество кръв към тъканите. Появяват се различни клинични симптоми.

Първите от тях, които трябва да са като лампичка за пациента е тъй  интермитиращо накуцване. Причината е, че когато се натоварят краката - изкачване на стълби, стръмно или се затича, мускулатурата на подбедриците и бедрата трябва да работи по-активно. Необходимо и е по-голямо количество кислород, а  няма от къде да се достави, защото съдовете отговорни за това са стеснени или запушени.

Тъй като няма нормалното количество кръв и кислород се  появява болка, която обикновено не е толкова силна, но кара пациентите да спрат да се движат.

При покой - болката отшумява, защото мускулите  се захранват с кислород от по-малки съдове.  Но болката отново се появява, когато пациентът отново се задвижи.  Тук нещата, които са важни за съдовите хирурзи е да определят стадия за на хроничната артериална недостатъчност. Важни са метрите на равен терен, при които се появява болката.  

Разстояние от 40 до 50 метра е индикация за интервенционално лечение, тъй като има няколко методики.  Най-тежката форма на това заболяване обаче са некрози и гангрени, които започват от пръстите и ходилото. Но пациент стигнал до там е  много късно да му се помогне, или да се направи нещо повече. За това тези симптоми трябва да са аларма, за да се потърси навреме помощ от съдов хирург. Проблем на Бюргеровата болест е по-младата възраст. Заболяването е агресивно, тъй като не страдат само артериалните съдове, а често се обхващат и венозните и коронарни съдове. Заболяването трябва да се търси активно, може би с профилактични прегледи, а личните лекари да имат идея, и да акцентират върху него, защото голяма част от пациентите стигат до инвалидизация в млада възраст.

Лечението на тази патология както и при венозната е консервативно и хирургично. Консервативното може да се предприеме в началните стадии 1, 2 или 2А.  Напоследък на пазара има доста мощни вазодилататори, които значително подобряват функционалния дефицит на пациента, клиниката, но не лекуват проблема.  

Има само подобрение, а разстоянието, при което се появява болката се удължава. Пациентът се чувства по-комфортно, но той не е излекуван.  Радикалното лечение на този проблем, както и при венозната патология е оперативното лечение.

Имам предвид байпасовите операции или рекунструктивните интервенции, които се правят с идеята да се извърши деривация, и да се отстрани тромбозиралия участък, за да се възстанови кръвоснабдяването надолу към крака. Вторият метод са ендоваскуларните процедури, които представляват балони дилатиции на артериите или стентиране.  Това е затворен и неоперативен метод на лечение, който предполага и бързото възстановяване на пациента. На 2-3 ден след подобна интервенция пациентите се изписват и отново са работоспособни.

Относно статистиката, кои от двата метода е по-добър - няма такава.

Счита се, че наложен стенд на заболяла артерия на крак под ингвиналнаия лигамент и извършения байпас продължителността, и ефекта от манипулацията е един и същ. Но разбира се, че ендоваскуларните процедури са за предпочитане с оглед бързото възстановяване на пациента.

Като философия и идея бих посъветвал пациентите, да не чакат момента, в който ще се появи болка в крака и при покои. За това е добре да се посети личния лекар или съдов хирург, за да се види, от какво естество е проблема.

Всичко това, което споменах за артериална и венозна патология пациентите би трябвало да се обръщат към личния лекар. Той разбира се, че е добре да може да диференцира дали става въпрос за артериална или венозна патология, или става дума за друг проблем. За това съвета ми към общопрактикуващите лекари е, ако имат съмнения за някаква патология да насочват пациента своевременно към съдови хирурзи, които да извършат необходимите изследвания, да се прецизира проблема, за да помогнем. Към пациентите бих се обърнал с апел, да бъдат по-компетентни, да питат, и да споделят проблемите си с личните лекари, а те да ги насочват навреме към специалист, за да не се пропусне момента и проблемите да се задълбочат. 

Реклама

Мнения