Публикация

Какво съобщават лабораторните ни изследвания?


Много често след като се доберем до заветния талон от личния лекар за лабораторни изследвания и след като сме изчакали чинно поне час сутринта на гладен стомах, за да ни вземат кръв, получаваме дълъг списък с неразбираеми за повечето хора буквени съкращения и цифри. Някои лични лекари намират време да ни обяснят по-подробно какво показват резултатите, но други поглеждат листчето за няколко секунди и казват, че няма нищо особено. Или пък нещо от рода, че еди-кой си показател е малко раздвижен, но няма страшно...

В повечето случаи действително няма страшно, но това не означава, че нямаме право с подробности да знаем какви са резултатите ни, за какво говорят, трябва ли да се направят допълнителни или повторни изследвания и кога.

В тази статия ще се опитаме да открехнем малко вратата на неразбираемите лабораторни резултати с уговорката, че никак не е добре човек сам да тълкува изследванията си, а още по-малко да предприема медицински мерки, без да са му предписани от лекар. От друга страна, общата медицинска култура изисква да познаваме поне основните кръвни изследвания и причините за възможните отклонения в тях.

Най-често лекарите ни назначават кръвна картина и биохимични изследвания. През последните години повечето лаборатории написват освен резултата и своите референтни граници, което е доста полезно, защото при различни методики на изследване може да има вариации на понятието „нормални” (референтни) стойности.

По-долу са посочени усреднени стойности, приети с международен консенсус. Ако
вашите стойности са различни, но попадат в границите на нормата, определени от конкретната лаборатория, няма страшно.

Ето какво показват основните резултати.

1.WBC – левкоцити (бели кръвни клетки). Норма: от 3.5 до 10.5 g/l. Количеството им зависи от възрастта, храненето, физическата активност. Повишение има при инфекциозни и гнойни процеси, токсични въздействия, злокачествени заболявания. По-малко са при вирусни и ендокринни болести, радиация.

Нормално в периферната кръв се наблюдават следните видове левкоцити:
- St  - щаб, (пръчкоядрени клетки) – от 0 до 6 %. Броят им се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени.
- Sg  (сегментроядрени неутрофилни клетки) – от 40 до 70 %. Броят на тези клетки се увеличава при бременни, а и при възпалителни заболявания.
- Eo  (еозинофилни клетки) – от 0 до 6 %. Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози.
- Вa (базофилни клетки) – от 0 до 2 %. Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.
- Mo (моноцити) – от 1 до 11 %. Увеличават се при инфекциозна мононуклеоза (болест на Епщайн-Бар), оздравителната фаза на възпалителните заболявания, туберкулоза.
- Ly (лимфоцити) – от 20 до 48 %. Нормално броят им е увеличен до четвъртата година у децата, при инфекциозна мононуклеоза, други вирусни заболявания, лимфна левкоза.
- Pl (плазмоцити). Наблюдават се по-рядко - около 0,5%.

2.RBC – еритроцити (червени кръвни клетки). Норма при мъжете: 4.4. до 5.9, а при жените: 3.7 до 5.3 T/l. Също зависят от възрастта, храненето, надморската височина. Повишение има при престой на голяма височина, при хронични белодробни и сърдечни заболявания, обезводняване. Понижение – при анемии.

3. Хемоглобин: червеният пигмент, който е основната съставка на еритроцитите. Главната му функция е да пренася кислород от белите дробове до тъканите. Концентрацията му зависи от пола, възрастта, надморската височина. Норма: при мъжете – 135 до 180 g/l, а при жените - 120 до 160 g/l. Повишава се при „белодробно” сърце, хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и др. По-нисък е основно при анемии.

4.PLT – тромбоцити. Норма: от 130 до 360 g/l. При някои хора са първично повишени или понижени. Вторично повишение има при отстраняване на далака, при ракови заболявания, при инфекции. По-малко са при отравяния, прием на някои медикаменти, кръвни заболявания, възпаления.

5. СУЕ - скорост на утаяване на еритроцититe. Норма: мъже до 50 г. - до 11 мм/час; над 50 г. - до 15 мм/час; жени до 50 г. - 12 мм/час; над 50 г. - до 20 мм/час. Физиологично умерено ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втора-трета седмица след раждането.

СУЕ е неспецифичен и неспешен показател. Ускорява се при много заболявания, най-често 2-3 денонощия след появата на клиничните прояви, и се нормализира 1-2 седмици след отзвучаването им. Ускорена СУЕ се наблюдава при възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, тумори, колагенози и др.

" }-->

Коментари