Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарствата е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ
Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарствата е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ
Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарствата е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарствата е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ

Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарствата е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗ

Неефективното управление и липсата на контрол са превърнали здравната система на България в една голяма аптека, изтъква министърът

Д-р Семерджиев: Агенцията по лекарства е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на МЗИзпълнителната агенция по лекарствата се управлява не просто еднолично и незаконосъобразно, агенцията е „функционално приватизирана“ институция извън контрола на Министерството на здравеопазването.

Това заявява здравният министър д-р Илко Семерджиев, когото в началото на седмицата прокуратурата привлече като обвиняем заради оказан натиск върху директора на ИАЛ за назначение на негов човек в агенцията.

В писмо до медиите д-р Семерджиев отбелязва, че според анализите към настоящия момент статутът на ИАЛ не отговаря на законово определените й функции.

Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. 
 

Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините“, изтъква министър Семерджиев.

CredoWeb публикува позицията на министъра без редакторска намеса:

Анализите показват, че към настоящия момент статутът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) не отговаря на законово определените й функции. Към момента ИАЛ е регламентирана със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (чл. 17). Агенцията е определена в закона като „орган за надзор върху качеството, ефективността и безопасността на лекарствата”.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията изпълнителната агенция, каквато е ИАЛ, е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. От анализа на правомощията, възложени на ИАЛ, е видно, че поради промените в законодателството в областта на лекарствата през годините, тя в много малка степен осъществява вече функции, присъщи на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията. Характерът на функциите на ИАЛ (издаване на разрешения, регистрация и контрол) отговаря в много по-голяма степен на функциите и предназначението на държавна комисия.

Според чл. 50 от Закона за администрацията държавната комисия е орган за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. На практика ИАЛ има статут на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията, а по същество изпълнява функции, които се осъществяват от държавна комисия по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията.

Правомощията, които се възлагат на един държавен орган и на администрацията, която го подпомага, следва да са водещи при определянето на неговия статут. Именно поради характера на нейните функции държавната комисия е колегиален орган на изпълнителната власт със специална компетентност, за разлика от директора на изпълнителната агенция.

Важността и характерът на правомощията на една държавна комисия – контролни, разрешителни и регистрационни в определена област, налагат необходимостта решенията да се вземат не еднолично, а колективно – от председателя и членовете на комисията. Едно от предимствата на колегиалните органи е начинът, по който те вземат решения – след обсъждане, при спазването на определени изисквания за кворум и мнозинство. Този начин на формиране на решения е гаранция за вземането на балансирани решения, за избягване на злоупотребата с власт и корупция при упражняване на контролни, разрешителни или регистрационни правомощия.

Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините.

Подобен вид „функционална приватизация“ на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само.

Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси.

Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв.

В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека.

В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими.

Реклама

Мнения

Важно е да се сложи ръка на тази толкова доходоносна агенция; този т.нар. министър беше един посредствен студент от моя курс; не знам как посредствените застанаха начело на министерствата

Не става ясно,имало ли е открит конкурс за мястото на заместник-директор?Ако такъв е имало,значи приказките на министъра са за заблуда.Нали толкова години ИАЛ е била само с директор.