Конфликтите в семейството са водеща причина за депресия, финансовите проблеми са едва на 6-о място

Българите са доста „ефективни“ в опитите си за самоубийство в сравнение с глобалната статистика. По света 1 на всеки 7 – 20 опита за самоубийство е успешен, докато у нас 1 на всеки 3 -4 опита е успешен. 

Това констатира доц. Христо Хинков – директор на Националния център по обществено здраве и анализи, на пресконференция за 7 април -  Световния ден на здравето. Жените в България правят повече опити за самоубийства, но при мъжете смъртността е по-висока, коментира специалистът. 

„Да поговорим за депресията“ е мотото на Световния ден на здравето за 2017 г. Депресията е една от водещите причини за самоубийства у нас и по света, коментира на брифинга д-р Скендер Сила – ръководител на Офиса на Световната здравна организация в България. 
„Успеваемостта“ сред българите се дължи отчасти на факта, че ние не стигаме до причините за тези самоубийства, за да предложим лечение. Само ¼ от всички опити за самоубийства у нас достигат до регистрация, обясни доц. Хинков.

Близо 20 процента от българите някога в живота си са страдали от психично разстройство, показват данните от последното епидемиологично проучване, провено у нас през 2006 г. У нас текуща информация за броя на самоубийствата се събира от 2009 г. насам. Средно на година се извършват около 3000 опита за самоубийства и самоубийства, обобщи д-р Румяна Динолова – психиатър в Националния център по обществено здраве и анализи.  За 2015 г. у нас има 39 опита за самоубийства и успели самоубийства на 100 000 души, като смъртността е 9 на 100 000 души. Делът на самоубийствата е 0,06 процента от общата смъртност за страната ни. 

България е в т.нар. златна среда – най-много самоубийства се регистрират в Северна Европа, а най-малко  - в средиземноморските държави.  Всяко второ самоубийство у нас е заради конфликт в семейството, на следващо място са психичните разстройства, обобщават специалистите. Сред останалите водещи причини са несподелена любов и конфликти с децата. 

Интересното е, че финансовите проблеми са едва на 6-о място като причина за самоубийства у нас, обяснява д-р Динолова. Не трайната бедност, а рязката смяна в житейската ситуация може да доведе до криза, която да завърши със самоубийство.  Доказателство за това е фактът, че в Североизточна България са регистрирани 12 самоубийства на 100 000 души, а в Северозападна България, която е най-бедният регион в България, самоубийствата са 6 на 100 000 души. 

Сред най-рисковите професии за самоубийства у нас и по света са тези на полицаите, военните, пожарникарите и лекарите. Това са професии с много интензивна междуличностна комуникация и голям стрес, където често е налице синдромът burnout, обясняват психиатрите.

В България в момента приключва проектът „Подобрени услуги за психично здраве“ с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм, съобщи  д-р Хинков. По него се работи от 2 години, като вече е приключило обучението на общопрактикуващи лекари от всички области на страната с изключение на 2. Личните лекари са обучени да откриват ранните симптоми на депресия и първи да оказват помощ на хората, особено във възрастовата група след 60 години, когато  се развива т.нар. старческа депресия.  По проекта приключва и най-новото общо епидемиологично изследване на психичните разстройства у нас, ще бъде създаден и портал, където ще се събира информация за опитите за самоубийства.

Депресията може да бъде лекувана, подчерта д-р Скендер Сила. Повече от 300 млн. души живеят с депресия по света. Всяка година световната икономика губи по 1 трилион долара заради нелекувана депресия, показват последните данни на СЗО.