Публикуван във в. „Словото днес“, бр. 17, (709), 4.Х.2012, год. ХVІІ, стр. 1, 4

В едно от миналите си писания във в. „Словото днес“ от същата поредица бях задал въпроса: „Трябва ли да има цензура?” по повод кървищата, които се леят по екрана. И отговорил: „Категорично – ДА!” И рязяснил: „Не политическа, разбира се, не и икономическа (по икономическа принуда), но художествена, етична и естетична цензура – още по-категорично – ДА! Не може всяка кървава вмирисана помия да залива екрана по 24 часа 7 дни в седмицата, 365 дни в годината – както рекламират западните ТВ компании нестихващата си аудио-визуална дейност...”

Няколко случая в последните месеци (б.р.: текстът е от 2012г.) ме накараха да се върна отново към тази тема. Един от тях е идеята за възраждането – поредното издание на реалити шоуто „Big Brother”, този път с VIP личности. Не мога да си представя каква естетична, художествена, забавна или каквато и да е друга стойност или идея може да има в това да надничаш в чуждите спални и да ти е интересно какво става в тях. Мога да си го обясня само ако си с нещо инсуфициентен (недостатъчен) в собствената си спалня, ако нещо ти липсва и несъзнателно го наваксваш като гледаш през ключалката какво правят другите, когато теб не те хваща сън от неудовлетворени мераци и сърбежи. Тези, които участват в подобни предавания, определям като ексхибиционисти, тези, които ги гледат – като воайори, а тези, които организират събитието – като сутеньори, по длъжностна характеристика са хора, които създават условия на други хора да задоволят ниските си страсти.

Другото – сериалите и филмите, нескопосани клишета на американски долнопробни филми ширпотреба, показващи насилие, кръв, убийства. С безцеремонен жаргон от 200 думи, от които 150 са псувни и ругатни, останалите 50 – напъни да се изрази нещо, което поначало не е ясно на сценаристи и режисьори, камо ли на актьорите. Недоимъкът и тук се компенсира с груби жестове, зъбене, гримаси. Определям го като връщане към „доброто старо време на първата сигнална система”, когато неандерталецът не е трябвало да се бори и осъзнава Словото и да полага основата на втората сигнална система, а с почесване, жестове и зъби е изразявал чувствата и нуждите си.

На този фон, колкото и да са лековато до безлично наивно сантиментални, турските сериали поне показват нормални човешки отношения и чувства, в които не насилието, отмъстителността и злобата ръководят героите, а любовта, ревността, болката от загубата на близък и любим човек, въпреки че в края на филма накъртва от романтичната сладникавост, като от турска баклава, поднесена с шербет.

Не искам да съм остър, не искам и да изпадам в позицията на застаряващ мърморко, който се дразни от всичко ново, нетипично, нестандартно, напредничаво, защото не го разбира. Не бих дискутирал темата по никакъв начин, ако подобни предавания не се гледаха от нашите деца, тези, които сега трябва да формират вкус и преценка за стойностните неща в живота, тези, които ще ни управляват след двайсет и няколко години. Защото посадиш ли чалга, ще жънеш чалга, посадил ли злоба, ще пожънеш злоба, посадиш ли ярост, ще пожънеш ярост, просто няма какво друго да пожънеш. Пиша, защото трябва в душите на нашите деца да посадим любов и доброта, за да пожънем любов и доброта. А с подобни предавания това не би могло да стане. 

Препоръката ми е в СЕМ да си затегнат коланите и да действат – здраво, строго, безцеремонно, не само да гледат дали в началото на филма е изписано: „Препоръчителен родителски контрол...”, което само по себе си нищо не означава, едно изречение хвърлено на вятъра. Като „Пушенето вреди на вашето здраве...” Не познавам пушач да се е отказал от пушенето заради написаното върху цигарената кутия. 

Промени се представата ми за цензурата. Преди я възприемах като зараза за творците, творбите, изкуството и обществото. Сега я приемам като имунна система против заразата, която разяжда творците, изкуството и обществото, а въвеждането на „художествен естетичен” цензор и цензура – като въпрос на отговорност на всички нас към нашите деца...

Сега „контролния пакет акции държи този, който дава парите – спонсорът или продуцентът”, той диктува качеството на стоката на пазара според търсенето, а не според въздействието върху неукрепналата и формираща се детска психика. Трябва да се сложи край на тази порочна практика – да минат предаванията в късните среднощни, а не в най-гледаните часове от денонощието. И много други мерки трябва да се вземат, но те са в прерогатива на контролиращите инстанции и структури. Да вземат да си свършат работата най-сетне, да оправдаят парите, които получават!

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg