Публикация

Проф. М.Миланов: Между обществото и лекарите се нагнетява напрежение


През последните седмици в обществото започна една много полезна дискусия за лекарските грешки, чието начало беше дадено от социологическо проучване на Международния институт по здравеопазване.

Това проучване показа, че  като процент лекарските грешки в България са в рамките на световния опит. Но тук задължително трябва да направим уговорката, че проучването изследва общественото мнение по въпроса, а не фактологическата страна на лекарските грешки. Защото, за да се говори за лекарска грешка, тя трябва да е доказана в съда.

Въпреки това ние като лекари и като членове на нашата професионална организация  Български лекарски съюз не можем да се борим с общественото мнение. Можем само да водим диалог с обществото и да обясняваме всичко съществено за нашата професия, включително и за лекарските грешки. Аз вече потърсих реалните цифри, реалните оплаквания, на базата на което ние можем да направим някакви свои изводи.

Реалността се оказа доста далече от това, което се споменава публично. За 2009 г. в районните центрове по здравеопазване в цялата страна са получени само 12 жалби от пациенти, които засягат потенциални лекарски грешки. Сега ще се обърна и към съда и прокуратурата, за да видя те с каква информация разполагат. Така ще се изяснят основните цифри по отношение на лекарските грешки.

В момента много от оплакванията, които хората наричат лекарски грешки, всъщност са недоволства от административния ред за достъп до медицинска помощ, от дългото чакане пред кабинетите или от отношението на лекаря. От друга страна, между обществото и лекарите съзнателно се нагнетява тежко напрежение. Но това е характерно за цялата сфера на нашия обществен живот.

Нима има някаква част от обществото, която да не е атакувана от друга част – журналисти, политици, правораздавателни органи, каквото поискате, дори атакуваме продавачите на Женския пазар.

Това психологическо състояние на обществото, категоричен съм в това, трябва да бъде преодоляно. Защото пациенти и лекари сме двете страни на една и съща наметка. Не само по причина на това, че и лекарите могат да се разболеят, а обществото, хората не могат да станат лекари. Не е това причината.

Тази ужасна психологическа обстановка в България трябва да бъде преодоляна и ние, лекарите, и обществото, от друга страна, трябва да гледаме в една посока – т.е. как тези отношения на напрежение и омраза да бъдат стопени.

Иначе хората имат право на мнение за качеството на лекарите и лекарската помощ, но право на съда, право на Комисията по етика на лекарския съюз, право на вещите лица е да казват дали има, или няма професионална грешка. И тези институции трябва да са изключително точни, за да е спокойно обществото, че ако има лекарска грешка, няма да има милост.

Преди 1944 г. БЛС е имал така наречения съд на честта. Той е казвал за всеки конкретен казус дали се касае за небрежност от бездействие или действие, или става дума за добросъвестно заблуждение.

Тогава хората са имали огромно доверие в българските лекари. То трябва да бъде възстановено в рамките на изграждането в България на истинско гражданско общество и на тази обществена солидарност, която така и не постигнахме за 20 години свобода.

__________

Проф. Милан Миланов, председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз.

Коментари