Публикация

Епидемиология на рака на млечната жлеза

Епидемиология на рака на млечната жлеза

Кои са рисковите фактори за появата на коварното заболяване?


Карциномът на млечната жлеза (РМЖ) е най-честият злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни (25 % от всички злокачествени новообразования) и е на второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания.

Новодиагностицираните случаи са най-много в Северна Америка и Западна Европа (85- 110/100 000) и близо 6 пъти по-малко в повечето азиатски и африкански държави (12 - 17/100 000). За жените на възраст от 40 до 55 години РМЖ е водеща причина за смъртността. Ракът на гърдата се развива при 1 от всеки 8 американки, 1 от 15 западно европейки и 1 от 22 българки. Новодиагностицираните случаи се увеличават в повечето страни със средно 1- 2 % годишно или 1 000 000 жени ежегодно в света развиват РМЖ.

Заболеваемостта в България през 1995 г. е 69.68/100 000, а смъртността -27.25/100000.

На базата на наблюдаваната заболеваемост в България за периода 1968-1992 г. и прогнозното население за следващите години Л. Христова и кол. (1997) прогнозират, че за периода до 2017 г, в резултат на нарастването на заболеваемостта и застаряването на популацията броят на новодиагностицираните у нас случаи ще се увеличи почти 50 %! Благодарение на по-доброто разбиране на биологията на РМЖ и на резултатите от големи епидемиологични проучвания станаха известни редица фактори, които определят повишен риск от поява на страданието.

Етиология и рискови фактори

За развитието на РМЖ се допуска влиянието на различни причинители (хормонални, диетични, радиация, вируси и др.), които въздействат чрез различни механизми. Макар, че етиологията на заболяването е все още ненапълно изяснена, могат да се посочат фактори, свързани с повишен риск от развитие на заболяването, някои от тях са:

• Възраст. Най-засегната е възрастта от 50 до 70 години Наблюдаван е твърде рядко при млади, неговата честота се увеличава бързо през четвъртото десетилетие от живота и продължава да нараства при 50 и 60-годишните, но с по-бавни темпове .

• фамилна обремененост. При 10 до 16 % от новите случаи е налице фамилност за заболяването (майка или сестра). Установено е, че мутациите на гените ВRСА-1, ВRСА-2 и р53 се асоциират с генетична предиспозиция към РМЖ. Генетично обусловен карцином (1-5 % от всички случаи) е налице при млади жени с фамилна анамнеза (няколко родственички, обикновено повече от две), особено и при наличие на друго онкологично заболяване, най-често с овариална локализация (6, 7,15).

• Начин на хранене. Системната консумация на алкохол при млади жени, както и приема на голямо количество липиди в храната повишават риска от заболяване. Вероятността от развитие на карцином е относително по-голяма при жени с по-висок ръст и по-голямо телесно тегло.

• Хормонални фактори. Удълженото време на експозиция на млечната жлеза към действието на ендогенни или екзогенни естрогени е доказан рисков ендокринен фактор. Така например при жени с по-рано настъпила менструация, късна менопауза или късно първо раждане (след 30 години) съществува повишен риск от развитие на РМЖ. Продължителният (над 10 години) прием на хормонозаместваща терапия след менопауза удвоява риска от заболяване

• Йонизиращо лъчение. Чести рентгенови изследвания или лъчелечение при жени до 40-годишна възраст увеличават опасността от РМЖ.

• Доброкачествени заболявания с повишен риск за развитие на РМЖ. Пролифериращата мастопатия с атипична (дуктална или лобуларна) епителна хиперплазия се свързва с по-висок (от 4 до 5 пъти) риск от развитие на карцином на млечната жлеза .

• Други онкологични заболявания. Доказано е, че жени с предхождащ овариален или ендометриален карцином по-често заболяват от рак на гърдата. РМЖ е и съставна част от някои редки фамилни синдроми.

Важно е да се отбележи, че при половината от жените, развили карцином на гърдата не се откриват рискови фактори, което показва, че мерките за предпазване (профилактика) трябва да бъдат насочени не само към групите с повишен риск, а към цялата популация.

Профилактика

При първичната профилактика се разчита главно на протективният ефект на диетата (по-малко мазнини), ранното забременяване, кърменето .

От началото на 90-те години датират опитите за профилактика на заболяването с използването на антиестрогени. По настоящем са в ход големи рандомизирани плацебо-контролирани проучвания в САЩ и Европа с прилагане на Таmохifen при жени с фамилна анамнеза или други рискови фактори. През септември, 1998 г. National Center Institute (NCI) съобщи за намаляване на риска от развитие на инвазивен карцином с 44 % (р<0.00001) в изследваната група, а окончателните резултати за Европа все още не са публикувани. На 23 тия ESMO конгрес в Атина през ноември 1998 г. бяха съобщени първите резултати от многоцентровото изследване, включващо 7704 жени в постменопауза. При проучване влиянието върху остеопорозата след средно 28-месечен прием на антиестрогенния препарат Tamoxifen се отчита 58 % намаляване на риска от развитие на инвазивен РМЖ.

Друга потенциална група за химиопрофилактика са ретиноидите, ефектът на които е доказан експериментално при животни .

На този етап най-голямо остава значението на т.нар. вторична профилактика чрез отстраняване на пренеоплазиите, открити главно със скринингови програми.

 

Коментари

20 апр 2017 23:46
Ива Атанасова
20 апр 2017 23:46

Какво изследване се прави за да се разбере, дали човек има недостиг на йод и каква доза трябва да приема?

19 апр 2017 22:02

Вече бях чела, че ракът на млечната жлеза възниква при дефицит на йод. В статията на Габриела Сегура: «Скрита информация за йода, който може кардинално да промени живота ви!», като първи болести, свързани с недостига на йод, са указани:• рак на гърдата• рак на щитовидната жлеза• рак на яйчниците• рак на матката• рак на простатата… и т.н.Доктор Ги Авраам ((Dr. Guy E. Abraham - един от водещите в света изследователи по йода, предполага, че дневната норма на йод, необходим и достатъчен за цялото тяло, е 13 мг/ден… Щитовидната жлеза, за да се поддържа достатъчно ниво на йод, се нуждае ежедневно от около 6 мг/ден. Млечната жлеза има нужда най-малко 5 мг йод, като около 2 мг йод остават за нуждите на други тъкани. Т.е., за здравето на млечната жлеза е нужен почти толкова йод, колкото за щитовидната жлеза.Препоръчителната от СЗО дневна доза на безопасен йод 150 мкг е минимумът, който предотвратява появата на гуша. Но за здравето на всяка една от милиардите клетки на нервната, мускулна, епителна и съединителна тъкан, ежедневно е необходим много повече безопасен йод, който трябва да постъпва с храната и водата.А това е историята на моята приятелка Мария. Още през 2000 година тя отлично знаеше, че има здравословни проблеми. Оперираха я в началото на юни 2004. След 7 години заключението беше, че нещата са наред. Но през декември 2015 стана ясно за неочакваната беда – метастази във всички кости, включително и в черепа. Последва агресивна химия, която свали хемоглобина до 60 и влоши състоянието. Започна борбата за вдигане на хемоглобина минимум до 90, за да се възобнови химията. Освен изписваните лекарства Мария ежедневно изяждаше половин нар, няколко лъжички от сместа лимон, мед и джинджифил, и в течение на деня изпиваше литър и половина вода, в който от сутринта добавяше 2 000 мкг йод 150 мкг селен - и двата микроелемента са в йонна форма на водна основа. Раковата клетка живее в анаеробна среда. За да се възстанови нормалното кислородно дишане, трябва йод (плюс селен), за синтеза на тироксина, който активизира дейността на над 100 фермента, които участват в усвояване на кислорода - единият от трите главни фактора за клетъчното здраве. Дозите вече са два пъти по-малко. Хемоглобинът отдавна е над 100 единици. А метастазите вече почти година и половина остават без промяна. Главното е, че не се увеличават. Бедата ни помогна да разберем за наистина стратегическото значение на микроелементите, конкретно на йода и селена, особено когато са в йонна форма в един продукт.

16 апр 2017 13:06

Ясна, точна и конкретна аналитична информация.